Решение № 8132 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2009 г.

Решение № 8132 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Еконт Експрес" ООД против решение по адм. д. № 298/2008 г. по описа на Административен съд- Русе. Иска отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Оплакванията за процесуалните нарушения са свързани с доказателствените искания. Необосноваността се изразява с правни изводи, които не съответствали на исковата молба и последващите молби. Не е спазен материалния закон, защото е налице основание за ангажиране на отговорност от бездействие на административен орган, който има задължения по чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата да управлява републиканските пътища. Претърпените вреди са във връзка с допуснатото бездействие. Налице е административно правоотношение между "Агенция "Пътна инфраструктура" и останалите субекти, а държавата има публичноправни задължения по поддържането на улиците. Ответната страна "Агенция "Пътна инфраструктура" София оспорва касационната жалба като неоснователна Републиканските пътища не се почистват въз основа на договори, сключени по реда на Закона за обществените поръчки. Дейността по поддържане и почистване не е административна, стопанска дейност, а Агенцията има задължение да стопанисва, като за онази част от пътната мрежа, която преминава през територията на населеното място, са сключени споразумения със съответните общини и те имат отговорността за стопанисването и осигуряването на почистването. Административната дейност е да се организира възлагането на поддържането и почистването, което е направено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по предявения от "Еконт Експрес" ООД против Национална Агенция "Пътна инфраструктура" иск за присъждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 127 810,39 лв. в периода от 2.01.2008 г. до 4.01.2008 г. за неизпълнени, забавени и отказани поръчки за извършване на пощенски и куриерски услуги, които произтичат от бездействието на ответника да извърши снегопочистване. С обжалваното решение № 37/26.09.2009 г. първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен и развил мотиви, че не е налице административно-разпоредителна дейност, от която да са произтекли вреди за ищеца. На НАПИ е възложена дейност по стопанисване на пътищата от републиканската пътна мрежа, която не е административна, а стопанска. Административното задължение се изразява във възлагане на тази дейност по поддържане на пътищата на търговски дружества по реда на Закона за обществените поръчки. По делото са събрани доказателства, че такива договори са сключени. Не са посочени вредите по пера - вреди и пропуснати ползи. Не са претърпени вреди от неизпълнение на поръчки, защото по делото има установени факти за изпълнение на всички поети поръчки. Установен е само преразход на гориво. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички наведени от ищеца доводи и ангажирани по делото доказателства. Направените правни изводи съответстват на установената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. Няма нарушение на материалната норма. По делото е спорно дали поддържането на републиканската пътна мрежа е административно задължение на Агенция "Пътна инфраструктура", правоприемник на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", и налице ли е незаконно бездействие в периода от 2.01.2008 г. до 4.01.2008 г. - непочистване на автомагистрали и пътища от снеговалеж и липсата на опесъчаване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК и са възложени на административните съдилища. Законодателят има предвид само фактическите действия и бездействия, които трябва да са при или по повод изпълнение на административна дейност, и от тях да са настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Според правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната дейност и на изпълнителната власт, като съдебната практика приема, че това е властническа, управленска, публична подзаконова дейност, която има за цел изпълнението, реализирането на закона. Затова и в к. р. № 5/7.07.1994 г. по к. д. № 3/1994 г. на КС на РБ изпълнителната власт е отличена от законодателната и съдебната, включително чрез разнообразието от органи и дейности, чрез които се осъществява управлението в държавата. Административната дейност е всяка властническа дейност, която не е законодателна или съдебна. Дори да е законодателно регламентирана, щом не е властническа дейност, тя не е административна. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката е опосреднена чрез властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на административен акт, а не фактическо бездействие. Затова, когато за административния орган възниква задължение за волеизявление и то не е изпълнено, няма да е налице фактическо бездействие. Спорният момент е дали непочистването на републиканската пътна мрежа при снеговалеж и липсата на опесъчаване в периода от 2.01 до 4.01.2008 г. представлява фактическо бездействие на Централно управление на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", сега Агенция "Пътна инфраструктура" и специализираните органи по места, да изпълнят административни задължения произтичащи от закон. Настоящият съдебен състав намира, че фактическото поддържане на републиканската пътна инфраструктура не се извършва от административен орган и не представлява административна, управленска дейност. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата /Изм. бр. ДВ ат 2006 г./ в редакцията към 2.01.2008 г., републиканските пътища се управляват от Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" към министъра на финансите, на който са правоприемници Национална агенция "Пътна инфраструктура", а сега Агенция "Пътна инфраструктура". Управлението на пътищата е включвало по чл. 21, ал. 3 от ЗП (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) общото ръководство на пътното дело в страната по планиране и изграждане на пътната инфраструктура, проучване, анализиране и прогнозиране на автомобилното движение, разработване програми за развитие и усъвършенстване на републиканските пътища, провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки за ремонт и поддържане на републиканските пътища и др. Следователно само управленската дейност по организиране, възлагане, финансиране и контролиране на друга дейност, която е свързана с поддържането на пътищата, е административната дейност осъществявана от Фонд "Републиканска пътна инфраструктура, към процесния период. Дейността обаче по поддържането не е административна, а стопанска. Организирането, възлагането и финансирането на поддържането на пътищата става по чл. 21, ал. 3, т. 5 от ЗП чрез провеждането на обществени поръчки. Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗП /ДВ, бр. 108 от 2006 г./, в редакцията към процесния период, тогава съществуващият Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" също е имал задължения да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, като с участника спечелил обществената поръчка се сключва договор за поддържане на пътищата. Следователно неизпълнението на задължение за поддържане и почистване на пътищата не е фактическо бездействие на административния орган, а на търговско дружество, което не си е изпълнило договорно задължение. По делото са събрани доказателства, че ответникът е изпълнил административното си задължение за управление и е сключил договори с търговски дружества за зимно поддържане на пътищата на територията на страната. Като е отхвърлил иска първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение