Решение № 441 от 15.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1381/2013 г.

Решение № 441 от 15.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1381/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Б. К. В., за изменяване по реда на възобновяване на наказателните дела на влязло в сила въззивно решение № 33 от 18.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 83/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Враца, с което е била изменена присъда № 289 от 23.11.2012 г., постановена по НОХД № 379/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра. В искането, поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК поради и което, се претендира за упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото се явява и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 289 от 23.11.2012 г., постановена по НОХД № 379/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра, осъденият Б. К. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години и осем месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил осъдения В. да изтърпи отделно и предходно, определено му по НОХД № 77/2006 г. по описа на РС - гр. Мездра, общо най-тежко наказание - "лишаване от свобода" за срок от десет месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Осъденият чрез защитника си обжалвал присъдата, с искане да бъде оправдан. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 33 от 18.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 83/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Враца, първоинстанционната присъда била изменена в санкционната си част, като размера на наложеното на осъдения В. наказание "лишаване от свобода" бил намален от три години и осем месеца, на три години /това правомощие било упражнено и по отношение на друг по делото подсъдим/ и потвърдена, в останалата си част. Релевираното от осъденото лице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е налице. Това е така защото, извън констатираните от съдилищата и ценени през призмата на чл. 54 от НК смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на осъденото лице обстоятелства, следва да се отчете и това, че освен съставомерното, други осъждания по отношение на В. не са налице, като най-тежкият размер на наложено му дотук наказание "лишаване от свобода" /определено съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК/, е едва десет месеца. При това положение може да се счете, че за ефективното постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, не се налага с абсолютна категоричност осъдения В. да бъде изолиран от обществото в определения му от инстанционните съдилища срок, включая и след упражненото от въззивния съд правомощие по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК. С оглед приетата от съдилищата доказателствена съвкупност, относима към индивидуализацията на наложеното на дееца наказание /правилно ценена съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК/ и изложеното по-горе, наложеното на осъдения наказание "лишаване от свобода", следва да бъде намалено по размер - от три години, на две години "лишаване от свобода", като според касационния състав така определеният размер на наказанието "лишаване от свобода" като санкция за извършването на горепосоченото от В. престъпление, съответства в по-пълна степен на обществената опасност на дееца и релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства, без у осъдения да бъде налице "усещане" за понесена неоправдана като интензитет, наказателна репресия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения Б. К. В. следва да бъде уважено в посочения в мотивите на решението смисъл. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение