Решение № 3758 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2020 г.

Решение № 3758 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р. -П. чрез адв. М. против решение № 3936/16.07.2020 г., постановено по адм. д. № 10089/2019 г. от Административен съд София-град (АССГ). По подробно изложени съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество. Ответникът по касация– заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрк. П. оспорва жалбата в представена по делото молба, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на М. Р. -П. против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., за кампания 2106 г. С оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11) е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). Посочени са следните мотиви за издаване на заповедта: М. Р. -П. е в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент, тъй като за част от площите, за които има ангажимент е лишена от правото на ползване на земеделска земя на база на изисквания, възникнали с изменение на националното законодателство (§ 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ – обн. ДВ 61 от 2015 г.). За процесната 2016 г. земеделският производител не подава заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), което е в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11. Посочено е също, че бенефициентът не доказва невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 9, 14 ха, която също не е заявена за подпомагане за 2016 г. За да постанови обжалвания правен резултат Административен съд София-град приема, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото са налице доказателства, че тези правомощия са делегирани на издателя на заповедта- зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът приема, че заповедта е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е в съответствие с посочените в него материални правни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и аргументирани съображения, изложени в обжалваното решение, на база на които са изведени обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон във връзка с установените факти. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че оспореният индивидуален административен акт –уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г. е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материални правни норми. Съдът правилно установява, че цитираните в обжалваната заповед основания за прекратяване на поетия ангажимент са две - чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11. Първата от посочените разпоредби- чл. 18, ал. 3, т. 4 предвижда, че Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато. земеделските стопани не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2 от цитираната Наредба № 11. Втората разпоредба – тази на чл. 67 предвижда, че земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Изложените в оспорения административен акт мотиви от фактическа страна се изразяват в констатацията на органа, че бенефициентът не подава заявление, в противоречие с императивната норма на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11, както и не доказва невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 9, 14 ха, които са одобрени площи и са част от поетия многогодишен ангажимент. Правилно и в съответствие с цитираните норми, и с оглед на събраните и обсъдени от решаващия съд доказателства е прието в оспореното решение, че в периода на поетия през 2013 г. от земеделския производител агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2016 г. не е подадено заявление, което е в противоречие с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11. Обосновано в тази връзка е прието също така, че неподаването на заявление препятства възможността на органа да прецени продължава ли изпълнението на подпомаганите агроекологични дейности. Що се отнася до възражението в касационната жалба, че законодателната промяна, в случая в ЗСПЗЗ не следва да рефлектира по негативен начин на решението на ДФЗ за финансиране, тъй като земеделският производител е добросъвестен и изпълнява стриктно до този момент поетите агроекологични задължения следва да бъде посочено следното: Действително, част от изложените в оспорения административен акт мотиви от фактическа страна се изразяват в констатацията на органа, че бенефициентът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, предвид настъпилите нормативни промени според § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ бр. 61/2015 г.), което обективно лишава производителя от правото на ползване на земеделска земя на база изисквания, които не са му били известни, съответно възникнали с изменение на националното законодателство. В разглеждания казус обаче доколкото касаторът не подава заявление за плащане за 2016 г., която е поредна от поетия агроекологичен ангажимент, тези изменения не следва да се обсъждат през призмата на хипотезите на чл. 47, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, с оглед на преценката дали държавата предприема необходимите мерки за осигуряване на възможност за адаптиране на поетите ангажименти към новото правно положение на стопанството. Както е посочено и по-горе, безспорно е обстоятелството, че жалбоподателката не подава заявление за подпомагане за процесната година, като мотивите й са ирелевантни за преценката на законосъобразността на оспореното уведомително писмо в разглеждания казус предвид и постановеното Решение на Съда (трети състав) от 7 февруари 2013 година по дело C-454/11 (Gunars Pusts срещу Lauku atbalsta dienests) по преюдициално запитване на Латвийски касационен съд с въпросите по които запитващата юрисдикция иска да установи дали регламенти № 1257/1999, № 817/2004 и № 796/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която получателят на помощ, предоставена срещу поемане на агроекологични ангажименти от негова страна, отнасяща се за няколко години, е длъжен да възстанови изцяло помощта, вече изплатена през предходните години, поради това че не е подал ежегодна молба в съответствие с приложимите национални разпоредби, макар че този получател потвърждава, че е продължил да спазва своите задължения, свързани с обработването на съответните площи и че не е бил изслушан от компетентната администрация, но извършването на проверка на място на съответните площи вече е невъзможно, поради факта че разглежданата година е изтекла. По преюдициалните въпроси Съдът отбелязва следното в мотивите: Точка 32- По отношение на молбите за подпомагане на агроекологичните методи за производство на основание членове 22—24 от Регламент № 1257/1999 член 66, параграф 5 от Регламент № 817/2004 предвижда, че когато помощта е многогодишна, плащанията, следващи това, което е направено през първата година на представяне на молбата, се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, освен когато държавата членка е въвела ефективна процедура за ежегодна проверка, както е посочено в член 67, параграф 1 от този Регламент. От този член 66, параграф 5 произтича, че освен при наличието на такава национална процедура, на земеделските производители не се изплаща помощ, ако не подадат ежегодна молба за плащане. Подаването на тази ежегодна молба следователно представлява условие за допустимост на агроекологичните помощи на основание посочените членове 22—24. Точка ЗЗ- Значението на подаването на ежегодна молба за плащане на агроекологични помощи е подчертано и в член 67, параграф 1 от Регламент № 817/2004, който предвижда по отношение на системата за проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи за производство, че проверките на първоначалните молби за участие в дадена схема и последващи молби за плащане се подават по начин, който осигурява ефикасна проверка на спазването на изискванията за предоставяне на помощите. Подаването на такава ежегодна молба позволява по този начин да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти. Като се основава на тази ежегодна молба, органът платец е в състояние да проверява ефективно всяка година дали тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато и съответно да изплаща помощите. Точка 40- С оглед на всички гореизложени съображения, на трите поставени въпроса следва да се отговори, че регламенти № 1257/1999, № 817/2004 и № 796/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, според която получателят на помощ, предоставена в замяна на неговите многогодишни агроекологични ангажименти, трябва да възстанови цялата помощ, вече получена за предходните години, поради това че не е подал ежегодна молба в съответствие с приложимите национални разпоредби, макар че този получател е потвърдил, че продължава да изпълнява своите задължения във връзка с обработването на съответните площи, че не е бил изслушан от компетентната администрация, но извършването на проверка на място на съответните площи е вече невъзможно, поради факта че разглежданата година е изтекла. При така постановеното в Решението на СЕС и с оглед гарантиране на "еднообразното и правилно прилагане" на Общностното право следва да се приеме, че неподаването на заявление за плащане от страна на М. П. за 2016 г. като условие за допустимост на агроекологичните помощи е достатъчно основание за приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 за отказване на финансова помощ и прекратяване на агроекологичния ангажимент. Обсъденото Решение на СЕС, макар и да не е взето предвид при излагане на мотивите в първоинстанционното решение, е в подкрепа на крайния извод за законосъобразност на административния акт. като разсъждава в нази посока, решаващият съд постановява валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на съдебния спор на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, платими от М. Р. -П.. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на Пето отделение