Решение № 1025 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2008 г.

Решение № 1025 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Павлов от гр. София чрез адв. П. Коцева от САК срещу Решение № 10510/15.10.2008 г. по адм. д. № 5092/2008 г. на тричленен състав на ВАС -III-то отд., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-1231 от 29.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Със същото решение е оставено без разглеждане направеното искане от Димитър Георгиев Павлов за присъждане на обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение като държавен служител в Министерството на вътрешните работи. В жалбата и писмените бележки по същество са наведени твърдения за неправилност на решението като постановено от съда при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите за това са, че съдът не е обсъдил пълно и всестранно всички обстоятелства и доказателства и по-конкретно липсата на влязла в сила присъда, твърди се липса на мотиви относно нарушението на етичните правила и относно необсъждането на липсата на вредни последици от деянието, а от друга страна - наличие на разминаване между правното основание в заповедта и мотивите за налагане на наказанието. Министъра на вътрешните работи чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писмените си бележки оспорва основателността на жалбата. Счита, че тричленния състав на ВАС подробно е обсъдил приложените към административната преписка доказателства и е обосновал изводите си въз основа на тях. Обосновани според процесуалният представител на ответника са и изводите на съда, че с поведението си касаторът е уронил престижа на службата, несъвместимо с етичните правила за поведение на служител от МВР установени с Етичния кодекс. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено след цялостна проверка и преценка на събраните доказателства, изясняващи делото от фактическа страна. От доказателствата по делото е установено извършеното от жалбоподателя деяние в качеството му на служител в МВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, поради което действията правилно са окачествени като неуважение и незачитане на установения обществен ред и уронване престижа на службата, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание " уволнение". Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По адм. д. № 5092/2008 г. на тричленен състав на ВАС -III-то отд., Димитър Георгиев Павлов от гр. София е обжалвал заповед № К-1231 от 29.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2 ППЗМВР на жалбоподателя Димитър Георгиев Павлов - разузнавач IV степен в 01 Районно полицейско управление към Столична дирекция "Полиция", за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, с което е уронил престижа на службата, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Административният орган е приел за установено въз основа на проведено дисциплинарно производство, че служителят на 30.11.2007 г. в сградата на полицейски участък "Средец" - град София, е предоставил на две лица медни проводници, представляващи веществено доказателство по възложена му преписка рег. № 16408 от 2006 г. по описа на 01 РПУ - СДП, с цел да ги изнесат от сградата и да бъдат отчуждени. Деянието е определено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители (станало е достояние на широк кръг служители и граждански лица), с което се уронва престижът на службата и за което приложеното дисциплинарно наказание се налага задължително на основание разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. С решението предмет на касационната жалба 3-членния състав на ВАС е приел, че извършеното деяние е установено от фактическа страна, а именно че служителят на 30.11.2007 г. в сградата на полицейски участък "Средец" - град София, е предоставил на две лица медни проводници, представляващи веществено доказателство по възложена му преписка рег. № 16408 от 2006 г. по описа на 01 РПУ - СДП, с цел да ги изнесат от сградата и да бъдат отчуждени. Съдът също е приел за съставомерност на извършеното деяние по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Действията според него, са нарушение на етичните норми за поведение установени в Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Касае се не до нарушение на служебни задължения свързани със заеманата от него служба а до етични норми на поведение, установени с Етичния кодекс, които законодателят в цитираните по-горе разпоредби е санкционирал. По тези съображения е отхвърлил подадената от него жалба срещу заповедта на министъра на вътрешните работи. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. На първо място, не е налице твърдяното с касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно за липсата на доказателства за съпричастност на касатора към извършеното от свидетелите Радков и Цветков. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдените от него факти. Неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. Нарушението по повод на което е издадена заповедта на министъра на вътрешните работи е извършено на 30.11.2007 г., а заповедта предмет на съдебното производство пред тричленния състав на ВАС е издадена на 29.02.2008 г., което означава, че при издаването на административния акт са приложими разпоредбите на АПК дотолкова, доколкото в специалният закон липсва изрични правила, в това число и тези по събирането на доказателствата от административния орган в хода на производството по издаването на административния акт. Според чл. 39, ал. 1 АПК, фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши с други средства. Към административната преписка са изискани и приложени писмените обяснения на жалбоподателя. Към нея са приложени и справки, обяснения, докладни записки, протоколи, включително и сведения от лица, имащи пряко отношение към извършеното нарушение и съпричастността към него на касационния жалбоподател. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, доказателствата събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Правото на преценка за допускане до разпит като свидетели на лица, дали сведения като такива пред административния орган е предоставено на съда. Съдът няма задължението да допусне и разпита като такива всяко поискано от страната лице. При липсата на такава обвързаност, недопускането на Димитър Павлов в качеството му на свидетел пред 3-членния състав на ВАС, не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е единствено основание за отмяна на съдебния акт. На следващо място, неоснователно е и възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда за допуснатото от жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина- деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, с а напълно обосновани. Същите са направени въз основа на доказателствата събрани към административната преписка, които не са опровергани в хода на съдебното производство. На базата на тях първоинстанционния съд е направил изводите си за допуснати от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането му на служба в МВР. Безспорно по делото е установено, че с поведението си жалбоподателят е уронил престижа на службата. Касаторът в качеството си на уважаван полицейски служител умишлено е съдействал на лица, за които е имало данни, че са криминално проявени, да изнесат през работно време от полицейското управление веществени доказателства, които дори да отчуждят за своя сметка. Всичко това е станало достояние на личния състав на полицейското управление, поради което правилно възползването от служебното му поведение е квалифицирано като нарушение на етичните правила на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. С поведението му са нарушени разпоредбите на чл. 8 и чл. 31 от Етичния кодекс, задължаващи държавния служител да пази доброто име на институцията и да не използва служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. Правилно посочените по-горе деяния са квалифицирани като тежки нарушения на етичния кодекс на служителите в МВР, предвид обстоятелството, че те съставляват и деяния с определена степен на обществена опасност и едното от тях е било основание за започнало досъдебно наказателно производство. На оплакването за противоречие между фактическото и правно основание на уволнителната заповед, тъй като е допустимо едни и същи деяния да осъществяват както престъпен фактически състав, така и да нарушават етични норми. Още повече, че в случая няма пълно покриване на основанията за образуване на досъдебно наказателно производство и на дисциплинарното производство по ЗМВР. Обосновано съдът е приел, че посочените действия на служителя в МВР уронват престижа на службата и са фактически основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС. Същото е постановено при отсъствие на твърдените с жалбата нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд - петчленен състав на първа колегия