Решение № 2190 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2009 г.

Решение № 2190 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Димо Костадинов Димитров от с. Генералово, общ. Свиленград против Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот № 14708.34.104 в частта относно размера на определеното обезщетение. Иска увеличаване размера на обезщетението, тъй като е занижено. Счита, че не са оценени трайните насаждения, лози които ще бъдат унищожени и това допълнително го уврежда. Ответната страна Министерският съвет на РБ чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите лица МРРБ, МТ, МФ и НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните представители също оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 854/30.12.2008 г. е обн., ДВ, бр. 4/16.01.2009 г. намира подадената на 30.01.2009 г. жалба за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С РМС № 854/30.12.2008 г., ДВ бр. 4/16.01.2009 г. са отчуждени от жалбоподателя 0,413 кв. м от имот № 14708.34.104, целият от 0,757 дка, представляващ земеделска земя лозе, IV категория м. "Семера" ( Решение № 01006 от 14.04.1999 г и скица № 1412/9.04.1999 г.), и е определено обезщетение от 276 лева. От приложеното удостоверение за наследници от 20.01.2009 г. на Община - Свиленград, с. Генералово е видно, че жалбоподателят е единствен наследник на Костадин Димитров Азов б. ж. на с. Генералово, комуто е била възстановена собствеността от поземлената комисия. Възлагането на оценката е станало с договор от 21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото са наредбата за реда за определяне на цени за земеделски земи, защото сключените сделки с имоти в землището на гр. Свиленград варирали в твърде широки граници и осреднената цена не би отразявала пазарната стойност. Приложен е и коефициент за корекция. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Димитър Бошнаков, което дава заключение че в размера на обезщетението не е включена стойността на лозите, които са в размер на 1274 лева или ведно със стойността на земята - 276 лева общото възнаграждение възлиза на 1550 лева. Заключението е оспорено от жалбоподателя по делото и е възложена допълнителна експертиза, която е дала оценка на подпорната конструкция на лозето - 877 лева. Вещото лице изяснява, че тази конструкция е преносима и може да бъде преместена. По отношение на стойността на обезщетението за отчуждената земя вещото лице изяснява, че оценката в тази част е правилна, тъй като няма пазарни аналози, не е открил нотариални актове за извършени сделки с такава земя в този район. По силата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От доказателствата по делото се установява, че определените от административния орган обезщетения са изготвени въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС . Тъй като има пропуски в така определената оценка, като не е взето предвид наличието на лозови насаждени същата е незаконосъобразна. Съдебният експерт е изготвил първоначалното заключението въз основа на доказателствата по делото и огледа извършен от него, поради което се възприема от съда. Не следва да се взема предвид допълнителното заключение, което е за подпорната конструкция, тъй като се установи, че тя е преместваема и може да се прибере от собственика на отчуждавания имот. Поради това жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено със стойността на трайните насаждения, които не са били оценени при изготвяне на оценката, а именно със сумата 1274 лева. Следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на направените по делото разноски, които представляват сумата от 300 лв. за изготвянето на експертиза и адвокатски хонорар от 500 лева съгласно приложения списък. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,