Решение № 5118 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2015 г.

Решение № 5118 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ректора на Медицински университет - София срещу решение № 7095/24.11.2014 г., постановено по адм. д. № 9138/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е прогласил за нищожна заповед № РК36-1653/15.08.2013 г. на ректора на МУ-София и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Абдулхамид Али Кахтан Ал-Джунейд жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Абдулхамид Али Кахтан Ал Джунейд, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. От данните по делото съдът е установил, че Академичният съвет на МУ на свое заседание от 9.04.2013 г. по протокол № 7 от същата дата единодушно е взел решение за откриване на конкурс за двама асистенти за Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, по предложение на Факултетния съвет. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт ректорът на Медицинската академия - София е прекратил процедура за заемане на академична длъжност "асистент" към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, поради допуснати непълноти и грешки при обявяването й, позовавайки се на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗВО и изготвен доклад от ръководителя на катедрата. С обжалваното решение Административният съд София-град е прогласил нищожността на заповед № РК36-1653/15.08.2013 г. на ректора на МУ-София, като е приел, че същата е издадена от некомпетентен орган. Мотивирал се е с отсъствието на правомощия на ректора на Медицинския университет еднолично да прекрати открита от Академичния съвет на Медицинския университет процедура за заемане на академична длъжност "асистент" към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Обосновал е извода си с разпоредбата на чл. 15 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и нормата на чл. 4, ал. 1 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Медицински университет - София (Правилника), по силата на които процедурите за заемане на академични длъжности се откриват с решение на Академичния съвет по предложение на факултетните съвети. При тази нормативна регламентация е заключил, че само компетентният по закон орган зо откриване на конкурс за заемане на академична длъжност има материална компетентност да прекрати откритата от него процедура. С такава материална компретентност ректорът не разполага, а така упражненото от него правомощие да прекрати открита от Академичния съвет процедура не е дейност по управление и представителство на висшето учебно заведение по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗВО. Решението е правилно. Възражението на касатора е, че правото на Академичния съвет да открие конкурсна процедура за заемане на академична длъжност не е определено от закона, а от Правилника на Медицинския университет - чл. 4, ал. 1, поради което тази норма е част от вътрешноразписаните правила на учебното заведение и няма задължителен характер. Този довод е неоснователен. По силата на чл. 48, ал. 3 ЗВО академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗВО решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище. Действително, с подзаконови актове е недопустимо да се дава първична правна уредба на отношенията, свързани с научните степени и академичните длъжности. Но горецитираната разпоредба възлага изрична компетентност на академичния съвет, който е орган за ръководство на учебната и научна дейност на висшето училище, определящ научната и кадровата политика, съгласно чл. 30 ЗВО. В този смисъл безспорно академичният съвет разполага с правомощието да прецени налице ли е необходимост за нуждите на научно-изследователската и преподавателска дейност в университета от обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност. Общата процедура по провеждането на конкурса е разписана в Глава Трета, Раздел Втори от Закона за развитието на академичния състав в Република България - конкурсът се провежда от научно жури. Въз основа на неговата преценка факултетният/научният съвет провежда избор на кандидата, като назначаването на спечелилия кандидат на академична длъжност "асистент" е с акт на ръководителя на учебното заведение. На основание чл. 15, ал. 1 ЗРАСРБ подробна процедура за избор на асистент е разписана в Правилника на МУ - Глава Трета "Условия и ред за заемане на академични длъжности", Раздел Втори "Условия и ред за заемане на академични длъжности "асистент и "главен асистент". Т. е. както законът, така и правилникът на висшето училище предвиждат един сложен фактически състав за заемане на тази академична длъжност. Но нито в закона, нито в Правилника на МУ е изрично възложено правомощие на конкретен орган по прекратяване на открита процедура за заемане на академична длъжност. При тази законова регламентация правилен е изводът на Административния съд София-град, че след като Академичният съвет е компетентният по закон орган да открие процедурата за заемане на академична длъжност "асистент", то негова е и изричната компетентност да прекрати тази процедура. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, по делото нито са представени доказателства, нито се навеждат такива твърдения от страна на ректора на МУ, че има валидно взето решение от Академичния съвет за прекратяване на процедурата. Касаторът има материална компетентност в процеса на изпълнение на процедурата, но не и при формиране на властническо волеизявление във връзка с обявяването на процедурата - нейното откриване, респ. прекратяване. Като е приел, че оспорената заповед на ректора на Медицинския университет е материално незаконосъобразна до степен на нищожност - издадена от орган, който няма правомощия по закон или по делегация, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите се подкрепят от представените по делото доказателства, изложени са в логическа последователност, поради което решението е и обосновано. Предвид изложеното, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд