Решение № 2869 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2018 г.

ВАСVI отделение26.02.2019 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 14.02.2018 г. на Административен съд Л. по адм. дело № 448/2017 г ОСЪЖДА РЗОК гр. Л. да заплати в полза на "Ди Калинел дент- д-р Д. Б. - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] сумата от 360/триста и шестдесет/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2869 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Л. против решение № 22 от 14.02.2018 г. на Административен съд Л. по адм. дело № 448/2017 г. С него се отменя заповед № РД 01-685/4.12.2017 г. на директора на РЗОК Л., с която на основание чл. 146, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2016 г. във вр. с § 7 от ПЗР на НРД за дентални дейности за 2017 г. и по реда на чл. 74, ал. 5 ЗЗО на "Ди Калинел дент д-р Д. Б. - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" ЕООД, представлявано от Д. Б. е наложена санкция "Финансова неустойка" в общ размер на 1800 лева по 50 лева за 36 броя нарушения на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за дентални дейности за 2016 г., чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Индивидуален договор за дентални дейности за 2016 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по , поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Ди Калинел дент - д-р Д. Б. - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" ЕООД чрез адвокат Петков взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкция. В мотивите на заповедта, основани на протокол за констатации се установяват извършени 36 нарушения изразяващи се в това, че не е спазено изискването при първо посещение на ЗОЛ за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително да извършва обстоен преглед за снемане на зъбен статус /код 101/, който да бъде отразен в отчетения в РЗОК Л. амбулаторен лист на същото ЗОЛ за съответния месец. Посочени са конкретни амбулаторни листи на ЗОЛ. Тази констатация е квалифицирана като нарушение на чл. 88, ал. 1, и ал. 2 от НРД за дентални дейности за 2016 г. и на чл. 13 от ИД във връзка с чл. 55 от ЗЗО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. В хипотезата на чл. 88, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2016 г. при първо посещение за съответната календарна година лекарят задължително следва да извърши обстоен преглед със снемане на зъбен статус. О. приложените амбулаторни листи съдът е установил, че във всеки един от тях има попълнен зъбен статус и доколкото в тези листи няма отбелязване, че са предходна година е приел, че са за текущата година 2016 г. съставен на датата отразена в него. В тези амбулаторни листи не е отразена дейността код/101 при която констатация е прието, че амбулаторните листи са попълнени със снет зъбен статус, но не са попълнени с отчитане на дейност /код 101/, което е нарушене при работа с документацията в хипотезата на чл. 148, ал. 1 от НРД, а не по чл. 146 описваща нарушения във връзка с условията и реда за оказване на дентална помощ. При неправилната квалификация липсват материални предпоставки за издаване на заповедта по чл. 146, ал. 1 НРДДД за 2016 г. поради което същата е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа доводи по съществото на спора за законосъобразност на заповедта, които вече са обсъдени подробно от съда в обжалваното решение. Административното нарушение е това нарушение което е предвидено в закон с фактически състав за всеки един вид. Или, следва да бъдат установени точно определени факти от този фактически състав за бъде спазено изискването за фактическо формулиране на нарушението. Това е абсолютно необходимо в санкционните производства, за да може да бъде извършена квалификация на нарушението и от правна страна. Тези формални изисквания осъществяват процесуалната гаранция за адресата/нарушителя/ да може да осъществи правото си на защита. Тя включва оспорване на фактите които се приемат за установени с оглед на доказателствата събрани пред административния орган и съда и правната квалификация на последиците които следват от установената фактическа обстановка. Всяко отклонение от фактическия състав или неправилната квалификация води до неточно фактическо и юридическо формулиране на нарушението и е основание за отмяна на административния акт само на това основание. Поддържаните доводи в касационната жалба са насочени предимно към спора по законосъобразност на заповедта по същество, без да се поддържат доводи относно правилността на решението с оглед на събраните доказателства в първата инстанция. Доказателства, приложени с касационната жалба в подкрепа на тези доводи не са допуснати предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК според които съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първата инстанция. При отсъствие на касационни основания за отмяна решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането за разноски от ответника е основателно в размер от 360 лева съгласно приложения списък и пълномощно. Воден от горното ВАС шесто отделение

Цитирани разпоредби

1