Решение № 8930 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2011 г.

Решение № 8930 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Георгиев Бонев, от гр. Харманли, чрез пълномощника му - адв. Хаджиева, против Решение № 1395/5.08.2011 г. по адм. дело № 1930/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Ангел Георгиев Бонев против РА № 261001551/28.06.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 633/18.08.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., в размер на 23 496.74 лв. и лихви - 18 843.46 лв., данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 12 805.07 лв. и лихви - 8 669.46 лв. и е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.2007 г., м. 01 - 03.2008 г. и м. 03. и 09.2008 г., в общ размер на 22 607.46 лв., ведно с лихви, в общ размер на 7 464.04 лв. За за отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон. В частта му, с която е определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 и за 2004 г., след анализ на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че констатациите на органа по приходите за извършване на ревизия по особени случаи по чл. 122 от ДОПК, поради наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от с. закон, са правилни и законосъобразни. Изводът е обоснован с наличието на данни за извършени разходи без произход на средствата, респ. доходи, които не съответстват на имущественото му и финансово състояние за 2003 и 2004 г. При изследване размера на данъчната основа за облагане доходите на жалбоподателя за 2003 и 2004 г., на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съпоставяйки получени приходи и направени разходи без доказан произход на средствата, съдът е възприел изцяло методологията на органа по приходите. Последните са изчислили дължимите преки данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) въз основа на данъчни основи към месец 08.2003 г. за доходите през 2003 г. и към месец 03.2004 г. за доходите през 2004 г., в размери възлизащи на сумите от 83 206 лв. и 46 630.60 лв., като приходите и разходите след тези месеци и за двете години, са приели за документално обосновани, с положителна разлика, която са начислили като начално салдо за следващите години, съответно за 2004 г. в размер на 32 169 лв. и за 2005 г. в размер на 102 168.33 лв. Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя за произход на средствата за направа на част от разходите за 2003 г. от: налични средства към 1.01.2003 г. в размер на 20 000 дойче марки, от работата му в Германия за предходни години; от дарени парични средства от бащата на жалбоподателя - Георги Бонев, в размер на 120 000 лв. и на 21 036 лв.; и за 2004 г. - получен паричен заем от собствената му фирма "Бонев строй" ЕООД, с правоприемник - "Делта конструкт" ЕООД, в размер на 25 600 лв.; и изтеглени парични средства от банкови сметки по едногодишни депозити, направени през м. 01.2003 г., в размер на 24000 лв. и 26 000 лв., или общо 50 000 лв., всички, поради недоказаност. Отхвърлени са и възраженията за нищожност на оспорения РА, в частта на определените данъчни задължения за 2003 г., поради нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и за 2003 и 2004 г., поради нарушение на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. В частта за определените задължения по ЗДДС от непризнато право на данъчен кредит по доставки на дизелово гориво, за д. п. м. 09.2007 г., по 4 бр. фактури издадени от "Корадо - Д" ЕООД, за д. п. м. 01, 02, 03.2008 г., по 3 бр. фактури, издадени от "Атрон" ЕООД и за д. п. м. 03. и 09.2008 г. по 2 бр. фактури, издадени от "Лес Трейд" ЕООД, съдът е приел, че РА е също законосъобразно издаден, поради недоказаност за наличието на реални доставки по всички тези фактури. Така постановеното решение е частично правилно. I. В частта по ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2003 и 2004 г. При извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, в тази му част, касационният съд установи: Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допълнителният данък, който е начислен за внасяне от касатора, е по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) Съгласно чл. 3 и чл. 4 от този закон облагаем е общият годишен доход, получен през календарната година, която съвпада с данъчната година, а съгласно чл. 35 от него, сумата на данъка за данъчната година се определя за съответната година в посочения в този текст размер на базата на годишна данъчна основа. В нарушение на тези разпоредби и без да се обосноват фактически и правно, с оспорения РА ревизиращите органи неправилно са разделили годините /2003 и 2004 г./ на два периода, за 2003 г.: от 1.01.2003 г. - 31.08.2003 г. и от 1.09.2003 г. - 31.12.2003 г., а за 2004 г.: от 1.01.2004 г. - 31.03.2004 г. и от 1.04.2004 г. - 31.12.2004 г. По този начин същите незаконосъобразно са определили данъчната основа за облагане на касатора за тези години не на годишна база, а само за част от тези периоди. Незаконосъобразно определената данъчна основа е довела до незаконосъобразно определяне на дължимия от касатора данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за тези две години. С обжалваното решение, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът също не е изложил такива фактически и правни изводи по законосъобразното определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице върху част от периода, вместо на база годишна данъчна основа. Съдът е бил длъжен да изложи мотиви по този основен за спора въпрос, тъй като облагането на лицата с този пряк данък е въз основа на годишния доход на лицето. Като не е направил това и не е констатирал допуснатото от органа по приходите нарушение на материалния закон при определяне на данъчната основа за облагане доходите на касатора, съдът е допуснал същото нарушение, а именно посочените по-горе разпоредби от ЗОДФЛ (отм.), което прави обжалваното в тази част решение неправилно. Липсата на мотиви по този въпрос не могат да бъдат заместени с решение по същество от настоящата инстанция, тъй като лишава страната от правото на защита пред една съдебна инстанция, което е недопустимо, което обстоятелство налага отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът, съобразно приложимия материален закон, следва лично или чрез съответна експертиза да определи данъчната основа за облагане на касатора за 2003 г. и за 2004 г. поотделно, на база общият годишен доход, а не по периоди от тези години, като вземе предвид установените по делото данни за получени приходи и направени разходи за цялата данъчна година, като чрез съпоставянето им, установи наличието на данъчна основа за облагане, въз основа на която определи и дължимия за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съобразно визираната от разпоредбата таблица. При това определяне на данъчната основа, съдът следва да подложи на нова преценка всички възражения на касатора относно наличието на доказателства за произход на средствата за направа на разходите за тези години, а именно: за 2003 г. - относно наличието на приходи от минали години, от работа в Германия, в размер на 20 000 дойче марки; относно наличието на дарение на парични средства от баща му, в размер на 120 000 лв. и на 21 036 лв. и за 2004 г. - относно приходи от паричен заем от "Бонев строй" ЕООД, в размер на 25 600 лв.; приходи от изтеглени от банкови сметки парични депозити, в размер на 24 000 лв. и на 26 000 лв., или общо 50 000 лв. За доказване на последните следва да укаже на касатора да представи доказателства, както и в изпълнение на служебното начало в съдебно-административния процес служебно да изиска такива данни от Банка "Пиреос" АД, за която има данни, че тези суми за внесени през м. 01.2003 г. Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на касатора за нарушение от съда на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, тъй като разпоредбата е приложима по отношение на директора на Дирекция"ОУИ"-Пловдив, а не е приложима спрямо ревизиращите органи. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК при установяване на задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., поради изтичането на 5 г. преклузивен срок. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав, без да е необходимо да се повтарят. II. В частта по ЗДДС: Касационната жалба е неоснователна. В частта по ЗДДС, обжалваното решение се явява правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото е установено, че предмет на издадените от "Корадо - Д" ЕООД четири броя данъчни фактури за д. п. м. 09.2007 г. е общо 51500 л. дизелово гориво. От всички тях само една е намерила вярно отражение в дневника за продажби на този пряк доставчик, други две са отразени невярно - с друг получател, а четвъртата фактура изобщо не е отразена. От представените от касатора експедиционни бележки за извършен превоз на това гориво, с отразени имена на превозвачите и номера на съответните МПС, след извършената насрещна проверка на тези превозвачи е установена липса на превоз. По отношение на втория пряк доставчик - "Атрон" ЕООД, издател на 3 бр. фактури за д. п. м. 01,02, и 03.2008 г., със същия предмет на доставка, по делото са установени идентични данни. По тези доставки, както прекия доставчик, така и касатора не са представили каквито и да са доказателства за наличие на реални доставки. Притежаването на цистерна за съхранение на такъв вид гориво, видно от представеното от касатора Разпореждане № 92/4.11.2009 г. на служба "Пожарна безопасност", при отсъствие на каквито и да са други доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост на прекия доставчик и такива за предаване на горивото, не установява реалността им. Освен това, както правилно е отбелязано и от съда, това разпореждане по време не съвпада с ревизирания данъчен период, поради което е неотносимо. За третия доставчик - "Лес Трейд" ЕООД, издател на два бр. фактури за д. п. м. 03 и 09.2008 г., с предмет на доставката - дизелово гориво, също по делото липсват доказателства за реалност. Данните са, че фактурите са отразени в дневника за продажби на този доставчик, но с друг получател - "Литемс продукт" ЕООД. При всички тези установявания от органа по приходите, изводите на решаващия съд за недоказаност на доставките, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и за липса на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС се явяват правилни. При липсата на данъчно събитие, свързано с наличието на облагаема доставка, липсват предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на право на данъчен кредит от получателя по тези фактури. Поради това оплакванията в касационната жалба свързани с наличието на доказателства за реалност на тези доставки, като оборващи изводите на съда, се явяват неоснователни. Неоснователно е и позоваването на практиката на ЕСПЧ, наложена с Решение от 22.01.2009 г. по делото на "Булвес" АД срещу България. Последното третира правото на приспадане на данъчен кредит от получателя, при издадена със закъснение /след срока/ данъчна фактура от доставчика и късно начисляване на ДДС, хипотеза, която не намира приложение за случаите, при които спора е относно наличие на реални доставки. Предвид изложеното касационната жалба в тази част на обжалваното решение се явява неоснователна, а последното, като правилно следва да се остави в сила. По искането на касатора за присъждане на разноски, съобразно изхода по касационната жалба и чл. 226, ал. 3 от АПК, дължи произнасяне съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,