Решение № 4188 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 25155/28.11.2024 г. по адм. дело 6298/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията са развити в допълнение към касационната жалба. Касаторът отбелязва, че към момента на издаването на процесния Протокол П-29002923067671-073-001/30.05.2023г. е била в сила нормата на чл. 126б, ал. 8 ДОПК (изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 2022 г.), която не е регламентирала реда за разглеждане на искането за намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираемо вземане. Едва с последващото ѝ изменение с ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е уредено, че се издава разрешение или отказ по реда на Глава дванадесета от ДОПК. Поддържа, че новите правила на Глава тринадесета а ЗДДС имат материално-правен характер и поради това на следващо място прави извод за неприложимост на този ред за вземанията преди 01.01.2023 г. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на деловодни разноски. Ответната страна Национална електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД), чрез юрк. Алексиева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност по отношение на размера на разноските, заявен от процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който засяга неблагоприятно страната. Противно на приетото от Административен съд София-град, предмет на производството пред тази инстанция е бил Протокол П-29002923067671-073-001/30.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 681/20.05.2024г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е оставено без разглеждане подаденото от НЕК ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС. Решаващият съд е достигнал до заключение за нищожност на Решение 681/20.05.2024г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП,с което е потвърден Протокол П-29002923067671-073-001/30.05.2023г. на органи по приходите, с който е оставено без разглеждане подадено от жалбоподателя уведомление по чл.126б ал.8 от ЗДДС за несъбираеми вземания от Фючър Енерджи ООД ( в несъстоятелност). Така постановеното решение от Административен съд София град е недопустимо, съгласно чл. 209, т. 2 АПК. Събраните доказателства и очертаната по-долу правна рамка налагат заключението, че първоинстанционното производство е протекло и съдебният акт е постановен при конституиране на ненадлежен ответник по делото. Производството по настоящия спор е започнало с подаване на уведомление от страна на НЕК ЕАД за даване на разрешение за издаване на КИ към фактура при посочване на пълно или частично неплащане по облагаемата доставка. Посочената процедура е уредена изрично в нормата на чл. 126б, ал. 8 от ДОПК сочеща, че в 60-дневен срок от получаване на уведомлението органите по приходите издават или отказват да издадат разрешение, като това се извърша по реда на Глава дванадесета от ДОПК. Последната озаглавена Административно обслужване, предвижда издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, какъвто е конкретния случай искане за даване на разрешение за издаване на КИ, с което ДЗЛ да намали данъчната си основа по задължение за което има пълно или частично непогасяване. В нормата на чл. 89 от ДОПК е посочено, че искането се отправя до съответната териториална дирекция на НАП. При отказ да се издаде такова разрешение, страната има възможност да го обжалва по административен ред пред съответния териториален директор. Актът на директора на ТД на НАП подлежи на съдебен контрол пред административния съд по постоянен адрес или седалище на засегнатото лице, като съдебното решение е окончателно. В конкретния случай обаче, органът по приходите при ТД на НАП София с оспорения Протокол П-29002923067671-073-001/30.05.2023г. е оставил без разглеждане подаденото искане и предвид нормата на § 2, от ДР на ДОПК приложима е Глава десета, раздел Четвърти от АПК Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. В нормата на чл. 197 от АПК е посочено, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му т.е. при тази процедура оспорването по административен ред не е условие за подаване на жалба по съдебен т.е. страната има възможност както да подаде директна жалба до съда, така и да оспорва отказа пред съответния по-горестоящ административен орган. Изрично в чл. 199 от АПК е посочено, че жалбата се разглежда в закрито с.з. При така посочените по-горе правни рамки следва да се приеме, че на първо място, АССГ не е конституирала правилната страна по спора, тъй като директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП не е решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК т.е. производството е протекло и съдебният акт е постановено при ненадлежден ответник. На второ място, първоинстанционният съд не е разгледал делото по следващия се процесуален ред, уреден в чл. 197 и сл. от АПК приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК вр. с нормите на чл. 95 и сл. от ДОПК. Горните процесуални нарушения са довели и до постановяване на недопустим съдебен акт. За пълнота касационната инстанция счита, че следва да посочи правилността на изложените от АССГ мотиви относно задължението на административния орган да се произнесе по искането по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС с акт по същество, а не с такъв по допустимостта. Самата правна норма, както се посочи по-горе задължава органа по приходите при депозирано пред него искане по горния ред да издаде разрешение или да откаже издаването на такова т.е. да постанови акт по съществото на спора. До същите изводи водят и изложените в акта констатации относно, както материално-правните предпоставки визирани в чл. 126а от ЗДДС, така и наведените правни изводи относно прилагането на давност по отношение твърдените несъбираеми вземания, предвид нормата на чл. 111 от ЗЗД. С оглед на изводите изложени в акта, органите по приходите е следвало да откажат с мотивиран акт издаване на искането, а не да постановят акт по допустимостта, като оставят искането без разглеждане, в противоречие със закона. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното погоре, като конституира правилния ответник по спора и проведе съдебно производство по релевантния процесуален ред. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, административният съд, следва да се произнесе по въпроса за разноските и пред настоящата инстанция, след като обсъди твърденията и възраженията на страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,