Решение № 9217 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2011 г.

Решение № 9217 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова Анка Любомирова Кожухарова и Карамфила Любомирова Савова са направили искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение от 25.02.2011 г. по адм. д. № 1422/2010 г. на Бургаския административен съд. В искането се твърди, че решението противоречи на влязло в сила определение от 15.12.2010 г. по адм. д. № 14545/2010 г. на Върховния административен съд. Ответниците по искането за отмяна не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага искането да се отхвърли като неоснователно. Върховният административен съд обсъди доводите в искането за отмяна и установи следното: С решение от 25.02.2011 г. по адм. д. № 1422/2010 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Анка Любомирова Кожухарова и Карамфила Любомирова Савова срещу мотивирано предписание на община Бургас, обективирано в решение на зам. кмета на общината, издадено по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Това решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ във вр. с § 73 ЗИДЗДС и е влязло в сила на датата на постановяването му - 25.02.2011 г. За да не налице хипотезата за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 239, т. 4 АПК е необходимо да е налице пълна идентичност между страните, основанието и искането по решението, чиято отмяна се иска и друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза не е налице. С определението на Върховния административен съд Бургаския административен съд е задължен да се произнесе по същество по жалбата на Анка Кожухарова и Карамфила Савова срещу мотивираното предписание на община Бургас за изменение на ПУП. С решението, чиято отмяна се иска, Бургаският административен съд е изпълнил указанията, дадени му с определението на ВАС, като е разгледал жалбата по същество и я е отхвърлил. Между двата акта няма противоречие, а освен това с определението спорът не се разрешава по същество, поради което хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК за противоречие между влязло в сила решение и влязло в сила определение е неприложима. Всички останали оплаквания в искането за отмяна се отнасят до законосъобраността на решението и не са основание за отмяната му. Искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд