Решение № 13506 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2018 г.

Решение № 13506 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса–РЗОК/-гр. Пловдив против решение № 1836/14.08.2018 г. по адм. дело № 1759/2017 год. на Административен съд-Пловдив, с което е обявена за нищожна негова Заповед за налагане на санкции № 162318-108/24.04.2017 г. и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи се, че са налице предпоставките за налагане на санкциите на здравното заведение и заповедта е издадена на законно основание и от компетентно лице. чл. 76а, ал. 1 ЗЗО за издаване на писмената покана поради неспазване на критериите за дехоспитализация от страна на лечебното заведение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването на заповедта. Претендира се заплащане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Медицински център "Хипоталамус" ООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд-Пловдив е обявил за нищожна Заповед за налагане на санкции № 162318-108/24.04.2017 г. на директора на РЗОК-Пловдив, с която на основание чл. 263, ал. 11 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК на Медицински център "Хипоталамус" ООД са наложени 15 броя санкции "финансова неустойка" в размер по 50 лв. за всяко нарушение или общо в размер на 750 лв., и е присъдил разноски. За да постанови това решение, съдът е приел, че на Надзорния съвет на НЗОК не е предоставено от закона пълномощие да определя с решение реда за налагане на санкции, както и техния размер. Прието е също, че проверката на лечебното заведение е започнала на 18.01.2017 г., т. е. до приемането на новият национален рамков договор по чл. 53, ал. 1 от ЗЗО за 2017 г., в сила от 1.04.2017 г., и е следвало налагането на санкции да се извърши по досегашния ред-този преди приемането на ЗИДЗЗО. Направен е извод, че оспорената заповед се явява издадена, както при пълна липса на законно основание, така и при липса на компетентност на органите на РЗОК за налагане на санкции при осъществяване контрола по чл. 72 от ЗЗО, което обуславя нейната нищожност. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че със заповед № РД-13-108/17.01.2017 г. директорът на РЗОК- Пловдив е наредил извършването на извънпланова, тематична, първична и самостоятелна проверка за периода 17.01.2017 г. до 17.02.2017 г., по изпълнение на индивидуален договор № 162318/17.02.2015 г. и Допълнително споразумение към него № 11/17.05.2016 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на изпълнител на болнична медицинска помощ Медицински център "фирма" ООД от проверяващ екип контрольори при РЗОК – Пловдив. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол от 17.02.2017 г., съставен от проверяващия екип, който съдържа и указание за възможността за представяне на писмено становище по направените констатации. Установени са 15 случая по посочените клинични пътеки, които са свързани с нарушения на Условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ- чл. 54, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК във връзка с чл. 143 от НРД за 2015 г. за медицинските дейности. Здравното заведение е оспорило констатациите на проверяващия екип, като спорът е изпратен за решаване от Арбитражна комисия на РЗОК. С арбитражно решение № 2/24.03.2017 г. Арбитражната комисия с 4 на 2 гласа е потвърдила констатациите на проверяващия екип за констатирани нарушения по т. II, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, и с 5 на 1 гласа е потвърдила констатациите за нарушения по т. IV, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, обективирани в Протокол от 17.02.2017 г. Съгласно ЗЗО- чл. 76, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) от ЗЗО, в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. По делото е безспорно, че за 2016 година няма приет нов НРД. Такъв е приет за 2017 г., но е в сила от 1.04.2017 г. (съгласно § 2 от НРД за МД за 2017 г.). При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, за цялата 2016 г. и за месеците януари, февруари и март 2017 г., приложим е НРД за МД за 2015 година. Но в частта за налагането на санкциите, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО/ редакцията към момента на извършване на нарушенията/ се прилагат санкциите, които са предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. По делото е приложен договор № 162318 от 17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично консултативен център. В чл. 55 от този договор е посочено, че при констатирани нарушения при изпълнението на договора се налагат глоби или имуществени санкции съгласно Административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 105а - 105ж от ЗЗО се съставят от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО/ал. 2/. Наказателните постановления се издават от директора на РЗОК или от оправомощени от него длъжностни лица. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е следвало да се приложи тази процедура, съгласно § 45, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЗО/Д. В. бр. 48 от 2015 г. /. Съдът не е съобразил договореното между страните в Допълнително споразумение № 11 към договор № 162318 от 17.02.2015 г., сключено между НЗОК, представляван от директора на РЗОК и Медицински център "Хипоталамус" ООД на 17.05.2016 г., с което посочения по-горе ред за налагане на санкции е изменен. В чл. 62, ал. 1 раздел VI- Контрол по изпълнение на договора, последици при неизпълнение на договора/ е предвидено, че при констатирани нарушения от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО по изпълнение на настоящия договор са оказване на медицинска помощ се налагат: 1/санкциите, предвидени в глава петнадесета на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет (НС) на НЗОК; 2/глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. Първоинстационният съд е цитирал, но неправилно се е позовал и на разпоредбата на § 11 от ПЗР на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., съгласно която, "в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 март 2016 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, на основание § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда на ЗЗО и ЗАНН. Цитираната разпоредба е относима само към извършени нарушения до 31.03.2016 г. Но в настоящия случай, видно от обжалваната заповед, всички констатирани нарушения са извършени през месец октомври 2016 г., т. е. след посочената дата и след датата 17.05.2016 г., когато е сключено Допълнително споразумение № 11. По отношение на всички нарушения-предмет на заповедта за налагане на санкции, са приложими разпоредбите на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Това е договорено между страните. Правилно директорът на РЗОК се е позовал на договореното, приемайки, че е нарушена разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., и налагайки санкциите на основание чл. 263, ал. 1 от същото решение. Директорът на РЗОК е спазил процедурата по установяване и налагане на санкциите. Обжалваната заповед е издадена при наличие на законово основание и при наличие на компетентност на директора на РЗОК –Пловдив за налагане на санкции при осъществяване контрола по чл. 72 от ЗЗО. Не е налице нищожност на обжалваната заповед. Приемайки обратното първоинстационният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Въз основа на гореизложеното оспореното решение на Административен съд -Пловдив следва да бъде отменено. Делото не е изяснено от фактическа страна. Съдът не е обсъдил по същество наведените доводи от здравното заведение за незаконосъобразност на административния акт и твърденията, че не са налице извършени нарушения. Това налага делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претенциите на страните за разноски ще бъдат обсъдени от първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,