Решение № 7737 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2008 г.
ВАСIII отделение11.06.2009 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 36/26.06.2008 г. по адм. д. № 59/2008 г. на Административен съд гр. Силистра. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7737 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Петър Георгиев Петров, против решение № 36/26.06.2008 г. по адм. д. № 59/2008 г. на Административен съд гр. Силистра като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 5, ал. 4 ПГРРЛ, съдът е отхвърлил жалбата на Петър Петров, против отказа с писмо № АП-14-14/17.03.2008 г. на областния управител на област гр. Силистра да уважи искането му за еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ) по изложени съображения, че принудителното му лечение в психиатрично заведение поради наличие на заболяване по отменения закон за народното здраве не попада в хипотезите, изчерпателно изброени в чл. 2 ЗПГРРЛ. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни правни съображения, относно законосъобразния си контрол върху обжалвания отказ в съответствие с разпоредбите на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че проведеното принудително лечение на жалбоподателя е на основание чл. 61 и сл. от ЗНЗ(отм.) на основание на съдебно решение и не представлява проявена репресия по хипотезите на чл. 2 ЗПГРРЛ. Административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. След като жалбоподателят не е незаконно репресиран през законоустановения срок от време по изчерпателно посочените в него причини, то очевидно той не е лице, имащо право на обезщетение по чл. 2 ЗПГРРЛ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение