Решение № 5225 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 518/2013 г.

Решение № 5225 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 518/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик против решение № 590/27.11.2012 г. по адм. дело № 503/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО); съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неизследване на събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - Иван Димитров Тодоров, от гр. Пещера счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 590/27.11.2012 г. по адм. дело № 503/2012 г. Административен съд - Пазарджик е отменил мотивирано решение № 15/8.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5410233425 ПР-536/30.03.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, досежно постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната им по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Посочил е, че след като работното място на осигуреното лице за процесния период е било в цех за производство на обувки и цялостната му трудова дейност по обслужване на машините в това производство е протичала в този цех за него са налице основанията за категоризиране на труда му по т. 31б и т. 67 от ПКТП (отм.). Решението е правилно. Страните спорят по категорията на труда за осигурителния стаж на Иван Тодоров досежно времето от 2.04.1976 г. до 31.12.1999 г., през което е работил като машинен техник в обувен завод "Васил Мулетаров" АД, гр. Пещера. Според приетата по делото експертиза, длъжностните характеристики на осигуреното лице не се съхраняват, поради което е трудно само въз основа на разплащателните ведомости да се индивидуализират трудовите функции и дейности за длъжността "машинен техник". Във връзка с това вещото лице е посетило цеховете, в които е осъществявана трудовата дейност. Състоянието им е дало възможност за изясняване на важни обстоятелства по спора. Относими в тази насока са и събраните гласни доказателства, които очертават характера на производствения процес. От ведомостите за заплати е видно, че Иван Тодоров е получавал допълнително възнаграждение за извънреден труд и за нощен труд. За периода месец октомври 1989 г. - месец декември 1999 г. са му начислени и допълнителни възнаграждения за работа във вредна и опасна среда. Игнорирайки тези обстоятелства, пенсионните органи са издали своите актове без да изяснят всички относими факти, касаещи спорните права. Законосъобразно съдът е указал, че в случая е допустимо действието на нормите на т. 31б във връзка с т. 67 от ПКТП (отм.), чието приложение би могло да детерминира наличието на фактически състав от хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отчитайки наличието на материалноправната предпоставка възраст, правилно първоинстанционният съд е върнал преписката за изясняване на останалите две, касаещи минимално необходимия осигурителен стаж от втора категория и сбора от стажа и възрастта след съобразяване на установените по делото обстоятелства с дадените указания по прилагането на материалноправните разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, предвид заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, че трудът на работника като машинен техник в периода 2.04.1976 г. - 31.12.1999 г., по своя характер, условия на труд и вредности отговаря на законовите критерии въведени в т. 31б от ПКТП (отм.), която обхваща труда на работниците в обувната промишленост, независимо че не е изрично посочен в разпоредбата. (В този смисъл Решение № 12729 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2012 г., VI о.). При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение