Решение № 3691 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2017 г.

Решение № 3691 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. В. - директор на природо - математическа гимназия (ПМГ) "А. И. Ц.", гр. В., чрез процесуален представител, срещу решение № 140/4.05.2017 г. по адм. д. № 65/2017 г. на Административен съд - В. с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 6/13.01.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 33/2016 г. Касаторката твърди в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска неговата отмяна. Поддържа, че по делото не са доказани "сравними сходни обстоятелства" при което е преценено, че е осъществена дискриминация. Ответникът по касационна жалба - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Н. П. М.-Андонова, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването срещу Решение № 6/13.01.2017 г. на КЗД по преписка № 33/2016 г. с което е установено, че Т. В., в качеството й на директор на ПМГ "Акад. И. Ц." - В., е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основание признак "лично положение" по отношение на Н. П. М.-Андонова и й е наложено наказание "глоба" в размер на 250 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с решение № 6 от 13.01.2017 г., постановено по преписка № 33/2016 г. на КЗД правилно е прието, че Н. М. е заемала длъжност "учител" в ПМГ в продължение на 30 г., както и че на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, във вр. чл. 326, ал. 2 от КТ трудовото й правоотношение е било прекратено от директора Т. В., считано от 8.02.2016 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото е била придобила на 6.08.2015 г., при навършени 60 г. и 8 м. Прието е за безспорно и обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката (8.02.2016 г.) в същата гимназия е имало и друг учител, който е имал придобит осигурителен стаж и възраст за пенсиониране (към дата 4.10.2015 г.), но неговото трудово правоотношение не е било прекратено и е продължил да работи в същата гимназия. КЗД и АС са приели, че причината директорката Василева да вземе решение за прекратяване на трудовото правоотношение на Маринова, са били подадените срещу Маринова жалби и оплаквания от родители на ученици. Въз основа на горното, АС е счел за законосъобразно решението на КЗД, според което Василева е осъществила спрямо Маринова на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., основано на личното й положение. Според АС правилна е преценката на КЗД, че това представлява неравно третиране на Маринова по защитен признак "лично положение" по смисъла на ЗЗДискр., в сравнение с колегата й, който също е имал придобито право на пенсиониране по осигурителен стаж и възраст, но неговото трудовото правоотношение не е било прекратено, поради липса на оплаквания и жалби срещу него, съгласно обяснението на директора на ПМГ. Решението е неправилно. При правилно установени факти по делото съдът е направил правни изводи, противоречащи на материалния закон. Следва да се има предвид и фактът, че решението за пенсионирането на Маринова не е взето самостоятелно от страна на Василева, а на директорски съвет. За да е налице дискриминация, т. е. закононарушение по смисъла на специалния ЗЗДискр. и тази дискриминация да е пряка съобразно дефиницията на чл. 4, ал. 1 от същия закон, е необходимо разликата в третирането да е на основата на защитен призна случая - "лично положение", както и да е налице причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране на служителката, чието трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, т. 10 от КТ. Действително липсва легална дефиниция за съдържанието на признака "лично положение", но настоящият съдебен състав намира, че постъпилите срещу дадено лице жалби не могат да се квалифицират като част от "личното положение". В съответствие с възприетото в съдебната практика разбиране за съдържанието на признака "лично положение" е обстоятелството, че защитеният признак няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, което налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, траен, същностен за личността белег, въз основа на който да се обоснове извод за наличието на защитения признак "лично положение" - в т. см. решение № 8105 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8708/2010 г., VII о. В случая липсва подобен значим, обективен, траен, същностен белег за Маринова, който да е в причинна връзка с прекратяването на нейното служебно правоотношение. Върховният административен съд в практиката си по тълкуване и прилагане на Закона за защита от дискриминация е имал възможност да посочи, че фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. За да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила - решение № 15511 от 24.11.2011 г. по адм. д. № 13976/2010 на ВАС, VII о. Това разбиране е застъпено също в решение № 10182 от 21.07.2014 г. по адм. д. № 16164/2013 г. на ВАС, VII о., решение № 14045 от 21.12.2015 г. по адм. д. № 14305/2014 г. на ВАС, V о. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение споделя изцяло изложеното и счита, че няма основания да се отклони от цитираната съдебна практика. В обсъждания казус, липсват доказателства за защитения признак "лично положение", носител на който да е жалбоподателката, което обуславя липса на елемент от фактическия състав на някоя от дискриминационните форми, санкционирани от приложимия закон. Предвид изложеното решението на АС като неправилно - материалноправно незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя решението на КЗД също като противоречащо на материалния закон. Предвид изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на ответника КЗД, а от страна на касаторката не са претендирани такива. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение