Решение № 278 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10435/2014 г.

Решение № 278 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10435/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марин Василев Маринов, Мая Кръстева Маринова и Петър Неделчев Цветков, всички от гр. Свищов, чрез адв. Момчил Иванов като процесуален представител, против решение № 81 от 04.03.2014 г. постановено по адм. д. № 258/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен оспорването им срещу заповед № ДК-02-СЦР-2 от 12.02.2013 г. на началника на РДНСК - СЦР. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - началникът на РДНСК - Северен централен район (СЦР) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ДК-02-СЦР-2 от 12.02.2013 г. на началника на РДНСК - СЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: "Плътна ограда по западната граница", находящ се в поземлен имот с идентификатор 65766.401.1 от кадастрална карта на землището на гр. Свищов, местност "Паметниците", Община Свищов, Област Велико Търново, извършен без изискващите се строителни книжа. За да отхвърли оспорването, Административният съд - Велико Търново е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Във връзка с възражението за липса на компетентност на административния орган съдът е приел, че строежът е първа категория, тъй като попада в границите на археологическа културна ценност "Римски военен лагер и ранновизантийски град "Нове". Позовал се е и на нормата на § 126 ПЗР ЗИДЗУТ. Обосновал е извод, че строежът е извършен без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и затова подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентния по чл. 225, ал. 1 ЗУТ орган - началника на РДНСК-СЦР, разполагащ с делегирани правомощия от началника на ДНСК видно от приложената по делото заповед № РД-13-380/26.11.2012 г. Към момента на започване на административното производство с констативен протокол № 60-НИ/31.08.2012 г. е издадена заповед № РД-09-0180/02.06.2010 г., с която е одобрен протокола на комисия за определяне на границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Римски военен лагер и ранновизантийски град "Нове", в чиито граници попада и процесният строеж видно от заключението на приетата втора съдебно-техническа експертиза. Строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ, респ. чл. 2, ал. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Независимо от твърдението в касационната жалба, че строежът не е първа категория, компетентен да издаде заповед за премахването му е началникът на РДНСК - СЦР. В случая е приложима разпоредбата на § 126 ПЗР ЗИДЗУТ, съгласно която започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория включително се довършват по досегашния ред. Както беше посочено, административното производство е започнало на 31.08.2012 г. с изготвяне на констативния акт, послужил като основание за издаване на оспорената заповед съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Изводът на съда, че заповедта е валиден административен акт е законосъобразен и правилен. От данните по делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж, извършен от Петър Неделчев Цветков в имот, собственост на Марин Василев Маринов и Мая Кръстева Маринова, който представлява: "Плътна ограда по западната граница" с описани размери и характеристики. Констатациите на извършилите проверката длъжностни лица, обективирани в констативен акт № 60-НИ/31.08.2012 г., не са оборени в съдебното производство нито пред първата, нито пред настоящата инстанция, а според изслушаните и приети по делото съдебно-технически експертизи отговарят на фактическото състояние. Оградата е напълно завършена и се намира в много добро експлоатационно състояние, за която се изискват строителни книжа, каквито касационните жалбоподатели не са представили. Ето защо изводът на съда, че в случая е налице "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, са правилни и законосъобразни. Аргументирано е заключението на Административен съд - Велико Търново за това, че строежът не е търпим с оглед времето на построяването му 2005 - 2010 г. В тази насока задълбочено са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Съдът е изложил подробни съображения, поради които не е кредитирал свидетелските показания. Твърдението за изграждането му преди 2001 г. не е доказано. Дори и да се приеме това твърдение за установено, то не са налице материалноправните предпоставки по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, тъй като строежът не е деклариран пред одобряващите органи в предвидения 6-месечен срок. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,