Решение № 4201 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2015 г.

Решение № 4201 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез адв. Шопов, против решение № 2735/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1917/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Моли също, да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - Агенция "Митници" - гр. София редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил като неоснователна исковата молба на "Садат" ООД, с адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Васил Левски" № 168, ЕИК 825355508 против Агенция "Митници" - София, в която предявената претенция е да бъде заплатена сумата от 1264,14 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно определяне на задължение за внасяне на депозит в размер на 4921,14 лева като обезпечение за изпълнение на митническо задължение, за което е било издадено решение № 371 от 21.02.2012 г. на Началник Митница - Пловдив, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 1323/06.06.2012 г. по адм. дело № 825/2012 г. на Административен съд - Пловдив, потвърдено от ВАС с решение № 6150/08.05.2013 г. по адм. дело № 9416/2012 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и отменения акт. В мотивите си съдът е приел, че издаването на решение на митническия орган, с което се взема под отчет, допълнителен размер на митни сборове, както процесното решение в конкретния случай от което се претендират вреди, не е в пряка причинно-следствена връзка от размера на митническото обезпечение, а също и от определянето и внасянето на митническото обезпечение. Установил е също, че касаторът не е оспорил нито акта, с който се е учредила гаранцията, нито акта, с който се твърди, че е отказана търсената замяна на първоначално определеното по вид обезпечение с друго. Приел е също, че касационният жалбоподател не е упражнил това свое право, поради което в конкретния случай, причинната връзка за твърдения механизъм на настъпване на визираните имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се явява прекъсната. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: На 06.12.2010 г. "Садат" ООД е поставил под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление с ЕАД № 10BG003000Н0193160/20101206 стока: № 1 - анионактивни повърхностно активни органични вещества - лабса с нето тегло 22 990 кг и код по ТАРИК 3402119090. Декларираната фактурна стойност е била в размер на 9 517,86 евро. Служители на Митница - Пловдив при съпоставка на документите, представени от дружеството установили, че тези документи представени пред тях не съответстват на тези представени пред турската митница, за което са били получени сведения от последната по пътя на обмена. Административният орган приел въз основа на това, че именно по-високата цена, посочена пред турската митница е действително платената цена за внесените стоки, поради което на касатора били определени допълнителни публични задължения в размер на общо 6 387,57 лева. От представените по делото писмени доказателства се установява, че действително с писмо на Началник Митница - Пловдив от дата 07.12.2010 г. е поискано от "Садат" ООД във връзка с вноса на цитираното ЕАД и на основание чл. 248 от Регламент № 2454/93 г. да внесе обезпечение в размер на 4 921,14 лева, представляващи разликата между посочените от лицето дължими суми, и тези, определени от митническите органи на основата на приетата нова митническа стойност внасяна стока. На фирмата е посочено също, че вместо учредяване на обезпечение, може да бъде извършено осчетоводяване на пълната сума за ДДС, която следва да бъде заплатена. С посочените по-горе решения на Административен съд - Пловдив и ВАС е приета незаконосъобразност на акта на Началник Митница - Пловдив от 21.02.2012 г., с които са определени посочените допълнителни публични задължения. Настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че в случая търсената гаранция като вид обезпечение на евентуални публични вземания е институт, чиято уредба като съответна на общностното право е уредена в чл. 186 и сл. от Закона за митниците и в Правилника за прилагането на ЗМ - чл. 807 и сл. от него. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав за отговорността на държавата са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения закон. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че посоченото писмо на Началник Митница - Пловдив с дата 07.12.2010 г. представлява индивидуален административен акт, който е подлежал на оспорване по административен или съдебен ред, като по делото не са представени доказателства от касатора в тази насока. В случая, както правилно е установил решаващият съд, "Садат" ООД не е оспорило нито акта, с който се учредява гаранцията, нито акта, с който се твърди, че е отказана търсената замяна на първоначално определеното по вид обезщетение. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, като е приел, че исковата претенция на касационния жалбоподател не се основава на твърдение и факти, че неиздаването на разрешението за вдигането на стоките би причинило вреди на дружеството и поради това е било принудено да заплати обезпечението. Правилен е и изводът на съда, че учреденият депозит не е заплащане на дължимите суми, а само гарантира заплащането и става изискуем при настъпване на условията по чл. 197 от Закона за митниците. При връщането на депозита митническите органи не дължат лихви, тоест собствеността на средствата не е прехвърлена и лицето или фирмата, учредили депозита, могат да поискат връщането му по всяко време. По така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - състав на трето отделение,