Решение № 1566 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2019 г.

Решение № 1566 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Морска администрация" срещу решение № 5 от 3.01.2019 г. по адм. д. № 2517/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отменен отказа на директора на дирекция "Морска администрация" – Варна с рег. № В-1556/16.07.2018 г. по заявление с вх. № 500/28.06.2018 г. на А. Борисов Тодоров за признаване на плавателен стаж и е върната преписката за издаване на нов акт съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че заявителят е поискал вписване на признат плавателен стаж за периода 1986 г. - 1993 г., а стажът към момента на подаване на заявлението не е признат. Административният орган извършва оценка на заявения плавателен стаж досежно периода и действителността на същия. След като се увери в действителността на плавателния стаж в посочените периоди, административния орган вписва същия по партидата на морското лице, което придава качеството на "признат" плавателен стаж. Преди да бъде извършено вписването на плавателния стаж в регистъра на морските лица на Република България, стажът не се счита за признат. При заявяване на административна услуга "провеждане на изпит за придобиване или повишаване на правоспособност" ще бъде от значение типа на правателното средство на което е положен плавателния стаж, но единствено след като бъде вписан по партидата на морското лице. Към настоящият момент такава услуга не е заявявана от лицето, поради което е безпредметно обсъждане съответствието на евентуално положен плавателен стаж с разпоредбата на чл. 44, т. 4 от Наредба № 6. Неправилно съдът приел, че оценката на плавателния стаж се определя от съответните разпоредби на относимите нормативни актове, които са били в сила по време на твърдяното полагане на стажа, в случая през периода 1986 г. - 1993 г. Съгласно чл. 82, ал. 4 от Наредба № 6 морските лица представят в съответната дирекция "Морска администрация"/ моряшката книжка за вписване данните от същата в моряшкия картон не по-рядко от веднъж на 2 години, а служебната книжка - не по-рядко от веднъж годишно. Счита, че изтичането на посочения в нормата на чл. 82, ал. 4 от Наредба № 6 срок преклудира възможността на морското лице да заяви вписване на данните за положен плавателен стаж. Счита за неправилни изводите на съда досежно оценката на плавателния стаж по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 6, съгласно който, оценката на плавателния стаж по ал. 2 за изпълнение на функциите, определени за съответната длъжност, се извършва и удостоверява във формата съгласно приложение № 2а от Наредба № 6. В случая, заявеният плавателен стаж не касае първоначално придобиване, потвърждаване на правоспособност или отменяне на ограничение за заемане на определена длъжност, крайната цел на заявителя е първоначално придобиване на право за заемане на длъжност "капитан на кораб до 40 БТ, извършващ сезонен превоз на хора с до 35 души на борда".плавателното Ответната страна е представила писмен отговор. Ответната страна сочи, че към момента на полагане на стажа Тодоров разполага с правоспособност за водач на кораб до 10 БТ приравнени на 40 БТ към сегашните регламенти т. е. правоспособност по чл. 33, т. 5 от Наредба 6. По сегашните разпоредби, лицата с правоспособност по чл. 33, т. 5 могат да заемат длъжност съгл. чл. 44, т. 3, а именно капитан на кораб за спорт, туризъм и развлечение с големина до 40 БТ за извършван сезонен превоз с до 12 души на борда. Характеристиките за тази длъжност точно отговарят на функциите, които Тодоров е изпълнявал като старшина на катер по трудовото си правоотношение. За заемане на длъжността е била необходима и правоспособност за корабен моторист втора степен, защото плавателният съд се обслужва само от един човек, който изпълнява функциите, както на капитан, така и на механик, поради което А. Тодоров е преминал курса на обучение, успешно е положил изпита и му е издадено свидетелство за правоспособност № 4758 на 15.05.1987 г. на осн. чл. 72. 1 от Наредбата за компетентността на морските лица в НРБ видно от самото свидетелство. Видно от моряшката книжка, в която вписвания извършват само съответните длъжностни лица от ДИК /Държавна инспекция по корабоплаването/, А. Тодоров е вписан в екипажния списък на кораб М/КАТ (маломерен катер), с рег. Л/Р 72-42 като старшина, пристанище Варна 15.05.1987 г. началник ДИК подпис и печат които са изпълнени съгласно регламента, т. е в същия ден в който е издадено свидетелството за правоспособност втора степен корабен моторист е извършено и попълването в моряшката книжка като начален момент на постъпване на плавателния съд, което е индиция, че правоспособността е придобита именно за заемане на длъжността по трудовото правоотношение. Жалбоподателя не е искал признаване на стаж в периода 2009-2018 г., а от 1986 г. до 1993 г. Счита, че представената трудова книжка попада в хипотезата на чл. 8, ал. 4 на Наредба 6 или други документи доказващи обстоятелствата по назначаване и напускане на плавателния съд изготвени от капитана, корабособственика или лицензирана посредническа фирма. Капитан на кораба е бил именно Тодоров, но той не е изготвял документи, защото не е имало такова изискване от ДИК понастоящем Морска администрация. Съответното длъжностно лице на корабособственика /"ТК Балкантурист" Златни пясъци/ е направило записите в трудовата книжка, които са доказателство за относимите факти. Обстоятелството, че стажът не е отразен в електронният регистър - създаден много по-късно спрямо периода на положения стаж не може да е равнозначно на неосъществен плавателен стаж. В моряшкия картон и в моряшката книжка е отразена начална дата на плавателен стаж на катер с рег. № 72-42 и може да бъде направен обоснован извод, че при изписване на рег. № на катера от длъжностното лице на ДИК е допусната грешка, защото видно от Удостоверение за плавателни съдове на ТК "Балкантурист" Златни пясъци вписани в регистъра на малки кораби, с рег. индекс и дата В-2688/03.12.2018/3 на ИА Морска администрация Дирекция Варна, има катер с рег. № 42-72. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че подаденото от Тодоров заявление с вх. № 500/28.06.2018 г. е с искане да му бъде признат плавателен стаж придобит от него през периода 1986 г. – 1993 г. на длъжност "старшина на катер", като такъв по чл. 44, т. 4, б. "г" от Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България, а именно – плавателен стаж от 12 месеца "като водач на кораб до 40 БТ", извършващ сезонен превоз с до 12 души на борда, с цел включването му в подготвителен курс за придобиване на правоспособност за заемане на длъжност "капитан на кораб до 40 БТ", извършващ сезонен превоз на хора с до 35 души на борда. Този смисъл се е произнесъл горестоящият административен орган с писмо № Ж-8/2.08.2018 г. при обжалването на отказа, но не и компетентният орган постановил оспореният отказ. Заявеното искане предполага оценка на плавателния стаж, т. е. по естеството си е искане по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България, а не вписването му в електронния регистър по чл. 82, ал. 4 от Наредбата, в какъвто смисъл е постановен оспореният отказ. В мотивите на оспорения отказ са анализирани разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 82, ал. 4 от Наредбата, докато в акта на по-горестоящия административен орган /изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" – София/ е обсъждано съответствието с изискванията на чл. 44, т. 4, б. "г" от Наредбата. Неправилно са издирени приложимите материално-правни норми – за удостоверяване полагането на плавателния стаж е приложена действащата към момента на подаване на заявлението нормативна уредба, а не тази действаща към момента на полагането му - периода 1986 г. – 1993 г. Доколкото оценката на положеният в миналото плавателен стаж за нуждите на провеждащ се към момента на подаване на заявлението подготвителен курс се предхожда от проверка за действителното полагане на този стаж, тя се определя от съответните разпоредби на относимите нормативни актове, които са били в сила по време на твърдяното полагане на стажа в периода 1986 г. – 1993 г. Представените от Тодоров документи не са обсъдени от компетентния административен орган съобразно приложимия материален закон регламентиращ условията за придобиване на плавателен стаж. При евентуалната положителна констатация за наличието на придобит от Тодоров плавателен стаж, компетентния орган е следвало да извърши оценка дали може да бъде признат като такъв по чл. 44, т. 4, б. "г" от действащата към момента на заявлението Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България. Изложил съображения, че са неотносими изложените в писмо рег. № Ж-8/2.08.2018 г. правни доводи относно валидността до 1.01.2009 г. на притежаваните свидетелства за правоспособност – валидността на удостоверителните документи подлежи на уреждане от действащия към момента на издаването им материален закон /първи етап на проверката/, а оценката на плавателния стаж след установяване придобиването на такъв в миналото, т. е. приравняването му на стаж по чл. 44, т. 4, б. "г" от Наредба № 6/5.04.2012 г. /, подлежи на уреждане от действащият към момента на подаване на заявлението материален закон, регламентиращ условията на този стаж – втори етап на проверката. Решението е правилно като резултат. Обжалваният пред съда отказ е издаден по заявление за признаване на плавателен стаж проведен в периода 1986 -1993 г. В началото на писмения отказ е посочено, че е разгледано заявление за признаване на плавателен стаж проведен в периода 1986 г. - 1993 г., а в края, че заявеният плавателен стаж не може да бъде вписан в електронния регистър на морските лице. В отказа е посочено, че не са представени документи по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България, съгласно който при постъпване на длъжност на кораб, морското лице трябва да представи в Регистрация на морските лица /РМЛ/ записка за назначаване /командироване/ на кораб или друг документ изготвен от капитана на кораба, корабособственика и лицензирана посредническа фирма, а при напускане на кораба - моряшка книжка или моряшки паспорт, записка за откомандироване, записка на капитана в моряшката книжка или друг документ удостоверяващ обстоятелствата изготвен от капитана на кораба или от лицензирана българска посредническа фирма, чрез който лицето е било наето и копие от трудов договор, с който лицето е било назначено на работа /цитираната е разпоредбата/. Конкретно не са посочени и обсъдени представените от заявителя документи относно тяхната доказателствена стойност. Посочено е в отказа и, че не е спазено изискването по чл. 82, ал. 4 от Наредбата морските лица да представят в съответната Дирекция "Морска администрация моряшката книжка за вписване на данните за плавателния стаж в електронния регистър не по рядко от веднъж на 2 години, а служебната книжка - не по- рядко от веднъж годишно. Жалбоподателят не е подал заявление за признаване на плавателен стаж проведен преди повече от 30 г., с което е надвишил допустимия срок, в който морско лице може да заяви за признаване плавателен стаж, поради което заявеният плавателен стаж не може да бъде вписан в електронния регистър на морските лица. Неправилно съдът е приел, че административният орган не се произнесъл по предмета на заявлението, но правилно е приел, че оспорения отказ е немотивиран. Горестоящият административен орган изпълнителен директор на ИА "Морска администрация" е отхвърлил жалбата срещу отказа, като посочил, че при извършената проверка в електронния регистър на корабите не е установено жалбоподателят да има плавателен стаж по море като капитан на кораб съответстващ на притежаваната от него правоспособност или като член на екипажа на морски кораб за периода след 1992 г. Горестоящият орган посочил, че при проверка в електронния регистър на морските лица е установено, че на Тодоров е издадено свидетелство за правоспособност "водач на кораб до 40 БТ по море с рег. № 0450003491 на 16.05.2018 г. на базата на приравняване на притежаваното удостоверение с рег. № 2882 от 15.03.1979 г за управление на плавателен съд до 10 БТ по море безсрочно. Посочено е, че съгласно пар. 10 от ПЗР на Наредба № 6 всички свидетелства за правоспособност, издадени без срок на валидност, остават валидни до 1.01.2009 г. и се издават нови свидетелства след предоставяне на медицинско свидетелство за здравословна годност, жалбоподателят не могъл да изпълни изискванията на чл. 44, т. 4, б. "г" за периода от 1.01.2009 г. до 16.05.2018 г. за плавателен стаж от 12 месеца като водач на кораб до 40 БТ за извършване сезонен превоз с до 12 души на борда, тъй като не е имал налично свидетелство за посочения период, а от представените документи не може да бъде направен извод, че за периода от 1998 до 1992 г. е извършвал сезонен превоз с до 12 души на борда. От 1992 г. до сега ИА "Морска администрация" не разполага с доказателства за извършен от него плавателен стаж на длъжност, съответстваща на притежаваната правоспособност. Правилно е прието от съда, че доводите на горестоящия административен орган във връзка с издаденото на Тодоров свидетелство за правоспособност "водач на кораб до 40 БТ по море с рег. № 0450003491 на 16.05.2018 г. на базата на приравняване на притежаваното удостоверение с рег. № 2882 от 15.03.1979 г за управление на плавателен съд до 10 БТ по море са неотносими, тъй заявителят претендира за признаване на плавателен стаж от 12 месеца, за период преди 2009 г. Жалбоподателя не е поискал признаване на стаж в периода 2009-2018 г., от 1986 г. до 1993 г. Законосъобразен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган, водещо до незаконосъобразност на обжалвания акт. Като е посочил чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6, административният орган е имал предвид, че жалбоподателят не е представил посочените в разпоредбата документи по данните в които се отчита моряшкия стаж, но не е обсъдил представените от заявителя документи. Правилно е прието от съда, че позоваването на чл. 82, ал. 4 от Наредба № 6 съгласно който морските лица представят моряшката книжка за вписване на данните от същата в моряшкия картон не по- рядко от веднъж на 2 години, а служебната книжка - не по -рядко от веднъж годишно не преклудира възможността да се иска признаване на плавателен стаж след тези срокове. Актът на горестоящият административен орган се свежда до това да се посочи, че от представените документи не може да се направи еднозначен извод, че за периода от 1988 г. до 1992 г. е извършвал сезонен превоз до 12 души на борда, също без да се обсъждат представените доказателства. Жалбоподателят е подал заявление с вх. № ППС-500/28.06.2018 г., към което е приложил: удостоверение за водач до 10 БТ (правоспособност от 1979 г.); свидетелство за правоспособност "корабен моторист" от 1987 г; извлечение от трудова книжка; извлечение от моряшка книжка, които не са посочени и не са обсъдени в обжалвания пред съда отказ и в акта на горестоящия административен орган. Тодоров е заявил, че е изпълнявал функции и задължения свързани с посочената правоспособност на борда на катери с рег. №: "Вн 4272"; "Вн 4526"; и "Вн 7242". Представеното извлечение от трудова книжка удостоверява, че е бил нает на длъжност "старшина на катер" с работодател "Балкантурист Спорт и други дейности" и на длъжност "Инструктор спорт" с работодател Държавна фирма "Златни пясъци". Едва в отговора си по жалбата пред съда административния орган изложил становище по представените документи, което не може да замени липсата на мотиви на административния акт. Съдът не е могъл да преценява тези съображения, тъй като те не въведени като мотиви за отказа. С оглед на това правилно съдът е приел, че отказът е немотивиран и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. На ответната страна следва да се присъдят разноски по представения списък, за изплащането на които са представени доказателства. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение