Решение № 12156 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2013 г.

Решение № 12156 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 452 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2529/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 261200811/27.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 807/09.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с която за "Хеди компютърс" ООД, гр. Хасково е определено задължение по ЗДДС в размер на 3 281,04 лв., отказано е признаване на право на данъчен кредит в размер на 6 022 лв. и са начислени прилежащите лихви за забава . Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от ангажираните по делото доказателства не се установява осъществяването на вътрешнообщностна доставка на стоки по издадената фактура № 973/12.07.2007 г., поради което следва да се приеме, че стоката е реализирана на вътрешния пазар. Намира, че не е установено реалното осъществяване на доставките по фактури, издадени от "ВС 8" ЕООД, а формираният от съда обратен извод е неправилен. В подкрепа на тезата си сочи конкретни решения на СЕС, като по същество моли да бъде отменено атакуваното решение и вместо него, постановено друго, по съществото на спора, с което релевираната жалба срещу РА бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Хеди компютърс" ООД, гр. Хасково не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване административен акт от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на РА № 261200811/27.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 807/09.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, с която е определено задължение по ЗДДС в размер на 3 281,04 лв., отказано е право на данъчен кредит в размер на 6 022 лв. и са начислени прилежащите лихви за забава. За да обоснове своята преценка за основателност на жалбата, решаващият състав е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречи на материалния закон. Този краен правен извод е изведен въз основа на следната фактическа установеност: С РА е начислен ДДС върху данъчната основа по фактура № 973/12.07.2007 г., издадена от ревизираното лице на получателя "Каfe internet" - Гърция, ЕL 070391190, с предмет на доставката - компютърни компоненти и консумативи. След като органът по приходите е установил, че посоченият идентификационен номер на гръцкото дружество е невалиден, той е приел, че стоката е реализирана на вътрешния пазар, доставките са облагаеми и е начислил ДДС върху посочената данъчна основа. През данъчни периоди м. 04 и м. 05 2007 г. на "Хеди компютърс" ООД, в качеството му на получател, са издадени 4 бр. фактури от "ВС 8" ЕООД, с предмет на доставките - компютърни колони, видео платка и рекламна брошура. В резултат на анализ на ангажираните в ревизионното производство доказателства, органът по приходите е преценил, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което данъкът по тях е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В хода на съдебното производство ревизираното лице е представило 3 броя удостоверения, издадени от регистъра на Данъчната служба на град Орестиада, Република Гърция, въз основа на които решаващият състав е приел, че "Каfe internet" - Гърция е регистриран по ДДС в периода 12.01.2007 г. до 08.12.2009 г., под № ЕL 070391190. Съдът е обсъдил още и приложеното писмено потвърждение за получени стоки по коментираната фактура, заповед за командировка, пътен лист, приходен касов ордер и копие от контролната лента на фискалното устройство на "Хеди компютърс" ООД, въз основа на които е приел, че са налице изискуемите се доказателства по чл. 45 от ППЗДДС за осъществяването на ВОД и в тази си част РА е незаконосъобразен. Във връзка с доставките по фактурите, издадени от "ВС 8" ООД съдът е анализирал сключения между доставчика и получателя договор от 01.04.2007 г., възлагателно писмо от 01.05.2007 г. за изработка на рекламна брошура; заверено копие от рекламна брошура; приемно-предавателни протоколи, фактури за извършените последващи облагаеми доставки на стоки от същия вид, извлечение от счетоводна сметка 401 "Доставчици" и дневник на сметка 401/1, както и заприхождаването на стоките по дебита на счетоводна сметка 304 - "Стоки по аналитични партиди". След съвкупна преценка на ангажираните доказателства и кредитираното заключение на вещото лице по проведената ССчЕ, решаващият състав е приел, че за осъществяването на процесните доставки не се изисква квалифицирана работна ръка, поради което кадровата обезпеченост на доставчика е ирелевантна. Идентичен извод е формулиран и относно необходимостта от доказване на транспортирането на стоката, чиито специфики допускат натоварването й от един човек и превозването й с личен транспорт на получателя. В обобщение, въз основа на приемо - предавателните протоколи, първоинстанционният съд е приел, че определените по своя род стоки са предадени от доставчика на получателя, в резултат на което е транслирана собствеността върху тях, респективно - възникнали са данъчни събития по реално осъществени доставки. Същите са облагаеми и данъкът по тях не е неправомерно начислен, поради което с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е отменен оспореният РА относно начисления ДДС на основание чл. 82, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3 281.04 лв. по фактура № 973/12.07.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. В случая, от приложената към административната преписка фактура № 973/12.07.2012 г. е видно, че получател по нея не е дружество с наименование "Кафе интернет", а физическото лице Хараламбос Делиянидис. Именно неговият данъчен номер - АФМ е посочен в спорната фактура, но в нея липсва идентификационен номер по ДДС, който за Гърция е с префикс "ЕL". Противно на приетото от първоинстанционния съд, регистрация на получателя за целите на ДДС в Гърция не се установява и от представените три броя удостоверения, в които фигурира единствено данъчният номер на посоченото лице, но не е и валиден VAT номер. Сама по себе си осъществената от доставчика справка за валидност на VAT номер EL 070391190 към датата на издаване на спорната фактура не доказва, че той е издаден именно на Хараламбос Делиянидис, поради което следва да се приеме, че не е налице първата от кумулативно изискуемите се предпоставки за установяване на реалното извършване на спорната ВОД. Като е приел обратното и е отменил в тази му част РА, решаващият състав е постановил решение, което страда от касационните пороци необоснованост и материална незаконосъобразност, с оглед на което е неправилно и следва да бъде отменено. При изяснения от фактическа страна спор, касационната инстанция дълги произнасяне по съществото на спора, като отхвърли жалбата срещу РА в тази му част. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ВС 8" ЕООД. Неоснователна е тезата на касатора, че съдът не е изследвал всички релевантни предпоставки за установяване на реалността на спорните доставки и е игнорирал част от представените доказателства. Те са подробно анализирани в мотивите на съдебния акт и въз основа на съвкупната им преценка е формиран правилният извод, че коментираните доставки са реално осъществени. Тяхната специфика обуславя обосноваността на заключението, че не е необходим квалифициран и многоброен кадрови потенциал за осъществяването на доставките, поради което липсата на регистрирани в НАП трудови договори е ирелевантна. Същият извод следва и досежно доказването на транспортирането на доставките, тъй като обемът и количеството на стоките позволява превозът им да се извърши от получателя, със собствения му автомобил и за негова сметка. Такива са и неговите изрични твърдения и те не се опровергават от липсата на товарителници, които не са изискуеми в тези хипотези по аргумент от разпоредбите на Наредба Н-8 от 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз за собствена сметка. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора относно неустановеност на разплащането между доставчика и получателя. По делото са събрани като доказателства издадените касови бележки, договор от 01.04.2007 г., възлагателно писмо от 01.05.2007 г. за изработка на рекламна брошура; самата рекламна брошура; фактури за последващи облагаеми доставки на стоки от същия вид, извлечение от счетоводна сметка 401 "Доставчици" и дневник на сметка 401/1, както и заприхождаването на стоките по дебита на счетоводна сметка 304 - "Стоки по аналитични партиди". Предаването на определените по своя род стоки е доказано със съставените приемо - предавателни протоколи, които не са оспорени от органа по приходите и в качеството си на частни свидетелстващи документи са ценени с оглед останалите относими доказателства, включително и тези за последващо използване на получените от ревизираното лице стоки за целите на облагаемите му доставки. Въз основа на тях съдът обосновано е приел, че след като са установени кумулативно изискуемите се предпоставки от сложния фактически състав на претендираното публично материално право, то само по себе си неоткриването на доставчика на адреса за кореспонденция не е самостоятелно основание за неговото непризнаване. Като е счел, че спорните доставки са реално извършени и за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях, решаващият състав е достигнал до правилния краен извод, че в тази си част РА е незаконосъобразен. Отменяйки същия, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащо на сумата от 458.53 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение