Решение № 1275 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Томов, кандидат за кмет на община Вършец, издигнат от Коалиция Продължаваме Промяната Демократична България, регистриран с решение 44-МИ/24.09.2023г. на ОИК Вършец, чрез пълномощник адв. А. Кашъмов, против решение 693 от 10.11.2023г., постановено по адм. дело 681/2023г. по описа на Административен съд Монтана (АС Монтана), с което е потвърдено решение 94-МИ/30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Вършец (ОИК Вършец) за избиране на кмет на община Вършец. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Конкретните оплаквания са, че въпреки откритото по реда на чл. 193 ГПК производство по оспорване на истинността на протоколите на секционните избирателни комисии (СИК), както и на протокола на ОИК Вършец, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е оставил без уважение своевременно направените от жалбоподателя доказателствени искания за допускане на съдебно-технически експертизи и за разпит на свидетели. Акцентира се върху протокола на ОИК, подписан с особено мнение от седем от общо единадесет членове на ОИК, като се твърди, че това поставя под съмнение отразения резултат от гласуването. Иска се отмяна на решението и произнасяне с решение по същество, с което изборът за кмет на община Вършещ да бъде обявен за недействителен. Ответникът Общинска избирателна комисия Вършец, представлявана от председателя адв. Димитров, оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд Монтана да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развива допълнителни съображения в представено по делото писмено становище. Ответникът И. Лазаров, чрез пълномощник адв. Тренчев, в съдебно заседание и с представено писмено възражение, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът А. Маджарски не заявява становище по касационната жалба. Ответникът Г. Никифоров също не заявява становище по касационната жалба. Ответникът Политическа партия ГЕРБ (ПП ГЕРБ), чрез пълномощник адв. Димитрова, в съдебно заседание и с представено по делото възражение, счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците МК БСП за България, ПП Възраждане, Коалиция Продължаваме Промяната - Демократична България (КП Заедно за силна община), не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Н. Томов, кандидат за кмет на община Вършец, регистриран с решение 44-МИ/24.09.2023г. на ОИК Вършец, против решение 94-МИ/30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Вършец (ОИК Вършец), с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 26 и чл. 452, ал. 2 от Изборния кодекс (ИК) И. Лазаров е обявен за избран за кмет на община Вършец, област Монтана, на първи тур. С жалбата са оспорени по реда на чл. 193 ГПК протоколите на СИК, както и протокола на ОИК Вършец, с твърдения за допуснати от секционните избирателни комисии груби нарушения при преценката за действителност или недействителност на бюлетините; множество поправки, грешки и зачертавания в протоколите на СИК, които не са оформени по реда на чл. 441, ал. 5 ИК, както и протокол на ОИК, подписан с особено мнение от седем от общо единадесет членове на ОИК Вършец, което поставя под съмнение дали въобще е обявен изборен резултат. Впоследствие, в изпълнение на дадени от съда указания, жалбоподателят е уточнил, че оспорва четиринадесет протокола на СИК, конкретизирани по номера, както и протокола на ОИК, като е посочил в какво се изразяват допуснатите в тях грешки и несъответствия. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил решение 94-МИ/30.10.2023г. на ОИК Вършец. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил и мотивирано отхвърлил твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на изборния процес, довели до неправилно определяне на изборния резултат. На първо място са обсъдени доводите за допуснато от ОИК Вършец нарушение на чл. 445, ал. 3 ИК, изразяващо се в липса на извършено ново преброяване на гласовете, предвид установените множество поправки в протоколите на СИК, извършени не по установения нормативен ред, както и подписване на протокола на ОИК за избор на кмет на община Вършец с особено мнение от седем от общо единадесетте членове на комисията. По този повод решаващият състав е установил, че се касае до една единствена поправка в три протокола на СИК - 121200004, 121200005 и 121200007 и две поправки в протокол 121200001. В останалите тринадесет протокола няма извършвани поправки. Подробно е обсъдено естеството на извършените поправки, като е констатирано, че същите не засягат Част ІІ от протокола и нямат отношение към броя установени гласове, така както са разпределени по кандидати. Констатирано е, че тези поправки са извършени в Част І на протокола и касаят данни от и извън избирателния списък, както и данни извън избирателната кутия, които могат да бъдат нанесени при приключване на изборния ден и преди отваряне на избирателната кутия. При това съдът е счел, че тези поправки са обект на контрол от членове на ОИК, а след като подлежат на такъв контрол, то тези поправки изначално са предвидени от законодателя за очевидни фактически грешки, които могат и следва да бъдат отстранени по реда и при условията на чл. 441, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 444, ал. 1 ИК. В подкрепа на този си извод съставът на АС Монтана детайлно е анализирал нанесените поправки в гореизброените протоколи на СИК, като е счел, че става въпрос за грешки, свързани с допуснато разместване на числовите данни (при протокол 121200001), очевидна фактическа математическа грешка (при протоколи 121200007 и 121200005), грешка в т. 4 (при протокол 121200004), които данни нямат отношение и не влияят на преброяването на гласовете, в това число действителни/недействителни гласове, а оттам и на изборния резултат. С оглед на изложеното решаващият съд е приел, че поправките в протоколите на СИК не са многобройни и са извършени съобразно законовите изисквания, от което и във връзка с основното възражение на оспорващия, че протоколът на ОИК е подписан със седем особени мнения, е извел заключение, че тези особени мнения остават необосновани и несъответни на доказателствата по делото, нито обуславят допуснати нарушения на чл. 441, 444 или 445, ал. 3 ИК. Наред с това, първостепенният съд е изложил допълнителни аргументи, че в нито един от общо 17-те протокола на СИК не е отразен спор между членовете на СИК по преброяването на гласовете и тяхното разпределение. В нито един от тези протоколи няма вписани жалби, възражения, респ. взети решения, както и особени мнения, касаещи именно спорове по отчитането действителността и недействителността на гласовете, което да породи съмнения, че разпределението на гласовете е компрометирано. Предвид липсата на спорове, касаещи пряко и непосредствено установеното като краен резултат от гласуването, съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя за допускане на съдебно-техническа експертиза и ръчно преброяване и опис на действителните и недействителните бюлетини, отразени в оспорените протоколи на СИК. Като допълнителен аргумент е изтъкнато, че при отварянето на избирателните кутии и при установяването на резултатите от гласуването, са присъствали лица, извън членовете на СИК застъпници и представители, които са наблюдавали броенето, и не са констатирани неправилно отразяване на действителни и недействителни бюлетини, техния брой и разпределението им между кандидатите за кмет на община Вършец, като по отношение на откритото производство по оспорване истинността на протоколите на СИК и протокола на ОИК съдът е приел, че оспорването е недоказано. Първостепенният съд е обсъдил и останалите оплаквания за допуснати нарушения на изборния процес. Така по отношение на установената липса на вписани данни в Част ІІ, б. Б от протокол 121200002, където се отбелязват спорове между членовете на СИК досежно действителността/недействителността на подаден глас, както и наличието на жалби, възражения, решения по тях, съдът е счел, че непопълването на тази част не съставлява съществено нарушение, което да се е отразило на крайния установен от СИК изборен резултат, предвид липсата на приложени протоколи по чл. 438, ал. 3 ИК или текстове на особени мнения на някои от членовете на комисията. По възраженията, че видно от извършеното видеонаблюдение, в нарушение на чл. 435, ал. 2 ИК достъп до бюлетините са имали повече от един членове на комисията, решаващият състав е направил заключение, че дори и да е допуснато такова нарушение, същото не е съществено, тъй като не се е отразило върху приетия от членовете на СИК за безспорно установен краен резултат, за което свидетелства липсата на особени мнения, спорове и възражения на тези членове. За нетносими, а и по същество за недоказани са счетени доводите за липсващи изборни документи при предаване на документацията от различните СИК на ОИК в края на изборния ден, като е посочено, че СИК предава на ОИК единствено протоколите, отразяващи установеното гласуване. Освен това, предаването на различни изборни книжа, извън протоколите на СИК, е неотносимо към установяване на изборните резултати. По тези съображения решаващият състав на Административен съд Монтана е направил заключение, че не са допуснати съществени нарушения на изборния процес при установяването и отчитането на резултатите от гласуването от секционните избирателни комисии и при определянето и обявяването на изборния резултат от ОИК Вършец, нито нарушения, в резултат на които да не може да се установи какъв е действителният вот на избирателите, с оглед на което е потвърдил решение 94-МИ/30.10.2023г. на ОИК Вършец за избиране на кмет на община Вършец. Обжалваното решение е неправилно. Основното възражение на касационния жалбоподател касае допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че при открито производство по оспорване на истинността на протоколите на секционните избирателни комисии, както и на протокола на общинската избирателна комисия, съдът не е допуснал и събрал сочени от страната доказателства. От данните по делото е видно, че с определение от 03.11.2023г., постановено в закрито заседание, решаващият състав е открил на основание чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК производство по оспорване на истинността и съдържанието на протокола на ОИК Вършец и на протоколите на СИК (17 бр.) за избор на кмет на община Вършец. Със същото определение съдът е дал указания на жалбоподателя да индивидуализира с номер всеки от протоколите на СИК, за които твърди, че не са оформени по реда на чл. 441 ИК, както и да посочи в какво се изразяват конкретните грешки, зачертавания и поправки в протоколите. Междувременно по делото е постъпило допълнение към жалбата, с което е оспорена верността на четиринадесет от общо седемнадесетте протокола на СИК, като са формулирани доказателствени искания за допускане на съдебно-технически експертизи и разпит на свидетели. В изпълнение на указанията на съда оспорващият е представил и уточнение, в което отново е оспорил верността на четиринадесет протокола на СИК ( 121200001, 121200002, 121200003, 121200004, 121200007, 121200008, 121200009, 121200010, 121200011, 121200012, 121200013, 121200014, 121200015 и 121200016), както и протокола на ОИК Вършец 121200000091001, като за всеки от оспорените протоколи е посочено в какво се изразява конкретното съществено нарушение при изготвянето му и отразяването на получения изборен резултат. Независимо че страната е индивидуализирала официалните документи и е идентифицирала оспорените факти, съдът не е съобразил уточнения и стеснен предмет на оспорване и с протоколно определение от 07.11.2023г. е признал, че оспорената истинност на всичките седемнадесет протокола на СИК, както и на протокола на ОИК, не е доказана. Наред с това, при редовно открита процедура по оспорване на истинността на сочените документи, при изрично и конкретно формулирани оплаквания срещу тези документи - за кой от удостоверените факти се оспорва тяхната истинност, съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя. Приел е, че в нито един от протоколите на СИК не е отразен спор между членовете на СИК по преброяването на гласовете и тяхното разпределение, няма вписани жалби, възражения, респ. взети решения, както и особени мнения, касаещи именно спорове по отчитането действителността и недействителността на гласовете. Но подписването на протоколите на СИК без възражения, забележки или особени мнения само по себе си не е факт, изключващ априори възможността за оспорване впоследствие на тяхното съдържание по реда на чл. 193 ГПК. В случая е налице протокол на ОИК Вършец за избиране на кмет на община Вършец, подписан с особено мнение от седем от общо единадесетте членове на комисията. Съгласно чл. 451, ал. 2, изр. второ ИК член, който не е съгласен с отразеното в протокол, го подписва с особено мнение, като посочва в какво се изразява особеното мнение. Мотивите се излагат в писмена форма на отделен лист и се прилагат като неразделна част от протокола. Подписването на протокола за избиране на кмет на община Вършец с особено мнение от мнозинството от членовете на комисията на практика означава несъгласие с отразеното в този протокол. Като мотиви за изразеното особено мнение седемте членове на ОИК са посочили, че има множество коригирани цифрови данни и липсват подписите след корекцията на цялата комисия на СИК. Протоколът на ОИК за избиране на кмет на община Вършец обобщава данните, отразени в протоколите на СИК (в т.ч. общ брой на избирателите в избирателните списъци; общ брой на гласувалите избиратели; брой на недействителните гласове и действителните с отбелязан вот не подкрепям никого, разпределение на гласовете и т.н.). Ето защо и предвид подписването на този протокол със седем особени мнения, мотивирани с извършени поправки в протоколите на СИК не по установения законов ред, не може да бъде споделена преценката на решаващия съд за недопускане на посочени от жалбоподателя доказателства. Не може да бъде споделен и изводът му, че особеното мнение на седемте членове на ОИК е необосновано и несъответно на доказателствата по делото и не обуславя допуснати нарушения на чл. 441, 444 или 445, ал. 3 ИК по време на изборния процес. Такъв извод може да бъде направен, едва след проведено производство по реда на чл. 193 ГПК, и ако със съответните доказатествени средства бъде установено, че оспорването не е доказано. Подписването на протокола на ОИК за избиране на кмет на община Вършец с особено мнение от седем от членовете на комисията само по себе си обосновава съмнение за нееднозначен краен изборен резултат. Последното не може да бъде игнорирано с аргументи, че протоколите на СИК са надлежно оформени, поправките са нанесени по установения законов ред и по естеството си имат характер на очевидни фактически грешки, които нямат отношение и не биха могли да компроментират изборния резултат, както е приел първоинстанционният съд. Наред с това, в протокола на ОИК Вършец са вписани две жалби, едната от които касае нарушения на изборния процес от членове на конкретна СИК, свързани с излизане извън помещението на комисията и разпитване на гласоподавателите за кого ще гласуват и за кой вид избор. При открито производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на протоколите на СИК и ОИК, съдът не е извършил дължимата проверка съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК, а оттам е извел и необоснован извод, че оспорването не е доказано, позовавайки се на документите, чието съдържание именно е оспорено. Но от съдържанието на оспорените протоколи 121200001, 121200002, 121200004 и 121200007 са видни зачерквания и поправки, които са мотивирали седем от членовете на ОИК Вършец да подпишат с особено мнение протокола за избор на кмет на община Вършец. При това не може да се приеме изводът на съда, че се касае за очевидни фактически грешки, установени от ОИК, отстранени по реда на чл. 445, ал. 5 ИК, след като мнозинството от членовете на комисията са изразили несъгласие с тези поправки. Въпросът какво е естеството на тези поправки и дали са извършени по реда на чл. 445, ал. 5 ИК следва да бъде изяснен в производство по реда на чл. 193 ГПК чрез събиране на съответните доказателства. Също така, независимо че протоколите на СИК са редовно оформени от външна страна подписани, без вписани особени мнения, жалби, спорове по действителността на гласове и т.н., без документирани данни за нарушения, довели до неправилно определяне на изборния резултат, подписването на протокола на ОИК с особено мнение от мнозинството от нейните членове сочи на съмнения за евентуални нарушения при отчитането на крайния изборен резултат, включително при преценката на действителните и недействителните гласове. При правилно разпределена и указана доказателствена тежест съдът неправилно е лишил оспорващия от възможността да докаже неистинността по отношение на съдържанието на оспорените протоколи на СИК и ОИК. Настоящият съдебен състав споделя тезата на решаващия съд, че производството по чл. 459 ИК няма за цел да повтаря оперативните действия на специално назначените секционни избирателни комисии. Но това не изключва необходимостта съдът да изясни изцяло спора от фактическа и правна страна, като събере допустимите и относими доказателствени средства и обсъди релевантните твърдения на страните. Нарушенията на изборния процес са съществени, само ако изборният резултат би бил различен, ако не те не са били допуснати. След като обаче според чл. 452, ал. 3 ИК, на първи тур за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове и предвид факта, че в оспорените избирателни секции 1, 2, 4 и 7 е отразен значителен брой избиратели, правилното установяване на общия брой гласували избиратели в тези секции е от значение и за преценката дали е извършен избор на кмет още на първи тур, тъй като минимален брой гласове (42 гласа) са били решаващи, за да се приеме, че е извършен избор за кмет на община Вършец още на първия тур. По отношение на останалите оплаквания за допуснати нарушения на изборния процес, описани по-горе в настоящото изложение, включително за нарушение на чл. 435, ал. 2 ИК, съдът е развил подробни и правилни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя изцяло и не намира за нужно да преповтаря. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускането и преценката на допустими и относими към спора доказателства, а правните изводи са необосновани, направени без спорът да е изяснен от фактическа страна. Допускането на доказателствени средства в този случай е било необходимо с оглед възможността на страната да докаже твърденията си и при условията на пълно обратно доказване евентуално да обори формалната доказателствена сила на оспорените официални документи. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да съобрази предмета на направеното оспорване кои точно протоколи на СИК се оспорват и по отношение на кои факти (извършени поправки, зачертавания, липса на подписи от всички членове на СИК и т.н.) се оспорва тяхната истинност, като на основание чл. 193, ал. 3 и 194, ал. 1 ГПК да допусне съответните доказателствени искания. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на настоящото производство пред ВАС на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,