Решение № 10276 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2014 г.

Решение № 10276 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП и от Б. Г. П. с ЕТ "С.". Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П. обжалва Решение № 1667 от 17.07.2014 г., поставено по адм. дело № 3545/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АСП/ в частта, с която е отменен ревизионен акт № 261302101 от 19.07.2013 г. на ТД на НАП - П., потвърден и изменен с Решение № 1121 от 28.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП относно допълнително начислени ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 367,17 лв., лихви - 430,16 лв., ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 96,83 лв.. лихви - 63,52 лв., лихви ДОО самоосигуряващо се лице за 2008 г. - 2009 г. в размер на 584,06 лв. и лихви за ЗО самоосигуряващо се лице за 2008 г. - 2009 г. в размер на 17,82 лв. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в посочената по-горе част. Претендира се и отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Б. Г. П. с ЕТ "С." обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 261302101 от 19.07.2013 г. на ТД на НАП - П., потвърден и изменен с Решение № 1121 от 28.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора части, предвид неправилно разпределяне доказателствената тежест в процеса. Отправя се искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 261302101 от 19.07.2013 г. на ТД на НАП - П., потвърден и изменен с Решение № 1121 от 28.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който допълнително са начислени ДДС в общ размер на 16100,53 лв. и прилежащи лихви - 9351,67 лв., ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 367,17 лв., лихви- 430,16 лв., ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 96,83 лв. лихви - 63,52 лв., лихви ДОО самоосигуряващо се лице за 2008г- 2009 г. в размер на 584,06 лв., лихви за ЗО самоосигуряващо се лице за 2008г- 2009 г. в размер на 17,82 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 106,57 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени обжалвания РА по отношение на определените задължения на ревизирания ЕТ за допълнително начислени ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 367,17 лв., лихви - 430,16 лв., ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 96,83 лв.. лихви - 63,5 2 лв., лихви ДОО самоосигуряващо се лице за 2008 г. - 2009 г. в размер на 584,06 лв. и лихви за ЗО самоосигуряващо се лице за 2008 г. - 2009 г. в размер на 17.82 лв. се е позовал на трайната практика на ВАС, което сочи, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Съдът е приел, че само посоченото е достатъчно оспореният РА да бъде отменен в частта, относно установените ЗОВ за ревизирания период, предвид което е приел за основателна жалбата на Б. Г. П. с ЕТ "С.". За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата част, първоинстанционния съд е приел, че фактурите обективират действително осъществени стопански операции по покупко-продажба на посочените стоки и не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че липсата на подписа му срещу получател във фактурите, е достатъчно да се приеме, че стоките по тях не са получени. Приел за установено предаването на съответните количества от стоките от доставчиците на получателя, удостоверено със съответните документи. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П.: Жалбата е неоснователна. Съдът правилно е отменил РА в частта, с която е определен размера на окончателните осигурителни вноски по ЗО, ДОО, ДЗПО-УПФ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124а от ДОПК (ДВ, бр. 14 от 2011 г. в сила от 15.02.2011 г.) "разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. След като на посочената материалноправна разпоредба не е придадено обратно действие, то правилно е прието от съда, че същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от АПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила, както в настоящия случай. С оглед изложеното, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" П. се явява неоснователна, а решението на Административен съд-П. следва да бъде оставено в сила в тази му част. По жалбата на Б. Г. П. с ЕТ "С.": Жалбата е основателна. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА, с който допълнително са начислени задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди на 2007 г. - 2009 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. е неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не се е произнесъл по относимите доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство, а само е възпроизвел констатациите на органа по приходите. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им за доказателствен материал и мотивите му трябва да са пълни по отношение на всеки доставчик, предвид разнородността на представените от последните, документи и писмени обяснения. В случая първоинстанционният съд не е осъществил прецизна проверка на събраните доказателства от органа по приходите, въз основа на които е прието, че се прилага редът предвиден в чл. 122 ДОПК. Съдът не е съобразил доказателствата събрани от приходната администрация по отношение на всеки от доставчиците, а ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Не е изяснил фактите, на чието основание е установено наличието на неотчетени приходи и облагаеми доставки. Последното води до неясен и неустановен размер на реализирания оборот, в резултат на който ревизираното лице да е задължено на основание чл. 96 ЗДДС да се регистрира по ЗДДС. В съдебното производство е назначената и приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е обсъдено от съда, а наличието му е маркирано единствено като допуснато и прието доказателствено средство във връзка с проследяване размера на оборота на ЕТ от гледна точка на регистрацията по чл. 96 ЗДДС. При неизяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до необосновани крайни изводи. Не е изпълнено процесуалното задължение по реда на чл. 163, ал. 3 АПК - не са дадени указания на страните за необходимостта от събиране на други доказателства, които не се съдържат в преписката. Съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест като укаже конкретно на органа по приходите, че в негова тежест е да установи наличието на основание за облагане по аналог, а на Б. Г. П. с ЕТ "С." - че в нейна тежест е да обори доказаната вече установеност, ведно с указания за последиците от евентуалното процесуално бездействие на страните. На следващо място, съдът е следвало да изложи фактически и правни изводи по отношение на наличието или липсата на реализиран оборот за стоките с произход от всеки един от доставчиците, предвид липсата на достатъчно доказателства за реално осъществени доставки към ревизираното лице от част от доставчиците и наличието на такива за останалите. Произнасянето на съда в съвкупността е равнозначно на липса на мотиви, тъй като води до неправилно възприятие, че е установено по несъмнен начин реалното извършване на всяка доставка, а освен това се препятства възможността за адекватна защита от страна на равизираното лице, както и за касационна проверка и контрол. В обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът следва да извърши преценка на събраните доказателства или да укаже събирането на доказателства във връзка с твърдените за реални доставки от дружествата, сочени като доставчици на Б. Г. П. с ЕТ "С.". Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства и доказателствени средства по делото, да бъдат събрани нови такива, в това число да бъдат използвани специални знания на вещо лице, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, правилно ли е осъществена ревизията по аналог и предвид реализирания оборот достигнат ли е прага за регистрация по чл. 96 ЗДДС. Като се прецени налице ли са реално осъществени доставки на РЛ и реализирани ли са последващи такива на процесните стоки, по които не са отчетени облагаеми приходи от продажбата им, да се прецени налице ли е основание за начисляване на задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди и данък по чл. 48 ЗДДФЛ. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,