Решение № 1163 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2024 г.
ВАСПето отделение11.02.2025 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 7876 от 07.06.2024 г., постановено по административно дело 3641/2024 г. на Административен съд София - град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Л. К. срещу отказ на кмета на район "Лозенец"- СО, обективиран в писмо РЛЦ22 - ГР94 -2089/1/23.11.2022г.
ОСЪЖДА О. Л. К., с адрес гр. София, [адрес] да заплати на район "Лозенец", Столична община разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Лозенец" - Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Георгиева против решение 7876 от 07.06.2024г., постановено по административно дело 3641/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на О. Л. К. е отменен отказ с изх. РЛЦ22-ГР94-2089/1/23.11.2022г. на кмета на район "Лозенец" и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по подаденото заявление. Определен е 14 - дневен срок за произнасяне от влизане в сила на решението. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - О. Л. К., чрез процесуален представител адв. В. Василева, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба с доводи за правилност на оспореното с нея решение. Иска оставянето в сила на оспорения с нея съдебен акт и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е отказ, обективиран в писмо изх. РЛЦ 22 - ГР94 -2089/1/23.11.2022г. на кмета на район "Лозенец" - Столична община да се изплати компенсация - средства от държавния бюджет за отглеждане и обучение на Е. И. К. за периода 15.09.2022г. - 31.10.2022г. на учебната 2022/2023 г. по заявление РЛЦ22-ГР94 -2089/04.11.2022 г. на родител О. Л. К.. Като мотив за отказа е посочено, че детето не е записано на самостоятелна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина, с което не е изпълнено условието на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредбата и условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища, поради липса на свободни места (НУРПИС). За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е счел, че отказа е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но е процесуално и материално незаконосъобразен и противоречи на целта на закона. АССГ е извел извод, че от представените по делото доказателства, недостатъчно аргументирани остават фактическите и правни основания, представляващи съображенията на административния орган, довели го до формирането на крайният му извод, а именно, че не е изпълнено условието по чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредбата . Решение е неправилно. Правилни са изводите на АССГ, че актът е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативно установените реквизити по чл.59, ал.2 от АПК като изрично са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон. Решението е постановено при неправилно тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби. В конкретния случай оспорения отказ е мотивиран с липсата на условието по чл.3, ал.1, т.4 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища или поради липсата на свободни места, приета с ПМС 76 от 05.03.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от НУРПИС, родителите имат право до получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с оглеждането и обучението на децата им, ако едновременно са изпълнени условията, посочени в т. 1 до т.6. Изискването на т.4 от цитираната разпоредба е за съответната учебна година детето да е записано в самостоятелна организация на предучилищно образование в държавна или общинска детска градина или училище или в самостоятелна, целодневна, полудневна или почасова организация в частна детска градина или училище. В конкретния случай представеният договор за обучение е с френска детска къща Приказна фея , която няма данни за регистрация в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование (по чл. 345 от Закона за предучилищното и училищното образование - ЗПУО), Раздел частни детски градини и училища, към Министерство на образованието и науката (л. 20 от АД 11164/22г. по описа на АССГ, както и л.7 от настоящото дело). С невписването в регистъра не е изпълнено условието по чл. 40, ал. 2 ЗПУО за започване на дейност. От изложеното настоящия съдебен състав приема, че посоченото дружество - френска детска къща Приказна фея , не е частна детска ясла или частна детска градина с яслена група, за да са допустими разходите съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от НУРПИС, нито е физическо лице по смисъла на чл.4, ал.2, т.2 от наредбата, с което да е сключен договор за отглеждане, възпитание и обучение. Обстоятелството, че договора е сключен с търговец е ирелевантно. След като договора е сключен с търговец, който не е регистриран в регистъра по чл.345 от ЗПУО, Раздел частни детски градини и училища към МОН, то не е изпълнено изискването на чл.3, ал.1, т.4 от Наредбата, детето да е записано в държавна или общинска детска градина или училище или в самостоятелна, целодневна, полудневна или почасова организация в частна детска градина или училище. Към датата на извършената служебна справка в регистъра на МОН - 22.11.2022г. френска детска къща "Приказна фея" няма статут на частна детска градина или училище и детето не фигурира като обучаващо се в такава. Ето защо и постановеният отказ е правилен и съответства на приложимите норми на наредбата. Предвид изложеното следва, че оспорената пред АССГ заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Настоящия съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради, което същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и след отмяната на решението, подадената жалба срещу оспорения отказ се отхвърля като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане на касационния жалбоподател се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 200лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение