Решение № 4944 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение10.05.2023 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5084/26.07.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 998/2022 година.

ОСЪЖДА Б. Славчев от гр. София, с [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Славчев от гр. София чрез адв. Р. Славчева от Софийска адвокатска колегия против Решение 5084/26.07.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 998/2022 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд, като присъди сторените разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез процесуален представител Е. Вълчева в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Развива подробни съображения. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град, III отделение, 70 състав, е било Решение 1040-21-1100/28.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е потвърдено Разпореждане 214-00-2834-4 от 26.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено от жалбоподателя парично обезщетение за безработица за периода от 09.05.2015 г. до 08.04.2016 г. в размер на 7092,30 лева. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със заявление вх. 214-00-2834 от 14.05.2015 г., Б. Славчев е поискал от органа отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, като е приложил Заповед 136/09.05.2015 г., за прекратяване на трудовото му правоотношение с "Д.Г.СТРОЙ" ООД. Установява се, че на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, разпореждането от 20.05.2015 г. за отпускане на ПОБ, е било отменено с Разпореждане 214-00-2834-2 от 26.02.2020 г. и е направена нова преценка по правото на ПОБ на лицето, като с Разпореждане 214-00-2834-3 от 26.02.2020 г. е отказано отпускане на ПОБ. С Разпореждане 214-00-2834-4 от 26.02.2020 г. ръководителят на осигуряването за безработица е постановил Б. Славчев да възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода от 09.05.2015 г. до 08.04.2016 г. в размер на 7092,30 лв. главница, поради неизпълнение на предвидените изисквания в чл. 54а от КСО. Във връзка с така издаденото разпореждане компетентните длъжностни лица, след извършена проверка по реда на чл. 108 и сл. КСО на разходите на ДОО на Д.Г.СТРОЙ" ЕООД, са постановили служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени от дружеството за Б. Славчев по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 29.04.2015 г. до 08.05.2018 г. вкл. Прието е било, че дружеството осигурител не е осъществявало търговска дейност по смисъла на Търговския закон от месец януари 2013 г. до месец септември 2019 г. Излагайки подробни съображения в тази насока органът е достигнал до извод, че Б. Славчев не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1. т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, поради невъзникнало осигурително правоотношение съгласно чл. 10, ал. 1 КСО. Съдът е констатирал, че издадените разпореждания са били оспорени от Б. Славчев с една обща жалба по реда на чл. 117 КСО, като с Решение 1040-21-392 от 07.04.2021 г., директорът на ТП на НОИ - София - град е приел, че Разпореждания 214-00-2834-2 от 26.02.2020 г. и 214-00-2834-3 от 26.02.2020 г. са законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. С Определение 1040-21-391 от 07.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ- София - град е било спряно производството по жалбата с вх. 1012-21-437/15.03.2021 г. на Б.Славчев, в частта й срещу Разпореждане 214-00-2834-4 от 26.02.2020 г. По повод на обжалване на Разпореждане 214-00-2834-4/26.02.2023 г. е било издадено и процесното Решение 1040-21-1100 от 28.10.2021 г. на директора на ТП на ПОИ- София - град, потвърждаващо Разпореждане 214-00-2834-4 от 26.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Първоинстанционният административен след като е направил проверка на доводите и твърденията на жалбоподателя за наличие на основанията по чл. 146 т.1-т.5 АПК, водещи до отмяна на административния акт, е приел, че същите са неоснователни и е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението е правилно. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел, че жалбоподателят следва да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 09.05.2015 г. до 08.04.2016 г., поради неизпълнени материални изисквания на разпоредбата на чл. 54а КСО, за да възникне правото, което лицето претендира. Директорът на ТП на НОИ-София град вярно е заключил, че Б. Славчев не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1, § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, а първоинстанционният административен съд е подложил на правилна преценка относимите за спора по делото фактически обстоятелства, за да изведе своя извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. В изпълнение на правомощията си по чл. 108 и сл. КСО контролните органи са извършили проверка на осигурителя на лицето Д.Г.Строй ЕООД, за който се твърди, че жалбоподателят е бил в трудовоправни отношения. Във връзка с извършен последващ контрол по разходите на Държавното обществено осигуряване контролните органи са разпоредили служебно заличаване по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица ( в сила до 03.01.2020 г.), на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в Регистъра на осигурените лица, в случая за Б. Славчев. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54к от КСО). Според предвиденото в чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието "осигурено лице", съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за това, досежно лицето Б. Славчев, сочи на некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. Правното действие по подаване на данни макар да произтича от нормативните изисквания на КСО, не доказва наличие на валидни осигурителни отношения между лицето и дружеството осигурител, щом жалбоподателят не доказва, че реално е започнал да упражнява трудова дейност за спорните периоди от време. Предвид изложеното административният съд правилно и обосновано е приел, че пенсионните органи са издали своите актове в съответствие с точното прилагане на материалноправните разпоредби и установените в административното производство факти. По тази причина жалбоподателят е получил сумата от 7092,30 лева, като парично обезщетение за безработица, но същата е недължима на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО и следва да бъде възстановена на осигурителния орган. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат присъдени, поисканите от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение