Решение № 4064 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2014 г.

Решение № 4064 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Нова Загора, против решение № 67 от 27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, в частта му, с която е отменена т. 3 от решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общинския съвет (ОбС), в частта, с която е определена такса за битови отпадъци в община Нова Загора през 2014 г. за жилищни и нежилищни имоти на физически лица. Касаторът оспорва решението като неправилно - необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество с отхвърляне на първоначалната жалба. Ответните страни - Андрей Кръстев Андреев, Галина Славова Петрова и ЕТ "Галина Славова", чрез процесуалния си представител адв. Михайлов, в отговор на касационната жалба поддържат, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - Сашо Боев Стоянов, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови акта си в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че с решение № 1049 от 20.12.2013 г. на ОбС - Нова Загора, в частта му по т. 3, на основание чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е определена такса битови отпадъци (ТБО) в община Нова Загора през 2014 г., за жилищни и нежилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, за жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и за нежилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот. На базата на приобщените към административната преписка писмени доказателства съдът е счел, че решението е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 66, ал. 1 и ал. 2 АПК. Цитираните разпоредби въвеждат задължение на административния орган да определи и оповести публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1) писмени предложения и възражения; 2) участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3) участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4) обществено обсъждане. От материалите по делото е установено, че предложението от кмета на община Нова Загора до ОбС Нова Загора е внесено на 14.12.2013 г. (стр. 22), становищата на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по нормативна уредба са от 17.12.2013 г. На 19.12.2013 г. в ОбС е постъпило писмо от фирмите, които упражняват дейност и притежават и/или ползват нежилищен недвижим имот на територията на община Нова Загора, с което се изразява несъгласие с начина на определяне на ТБО. Заседанието на ОбС се е състояло на 20.12.2013 г. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. не е осигурен предвиденият в закона срок за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. След обстоен анализ на приложимата уредба, съдът е направил извод, че решението на ОбС Нова Загора е постановено и в нарушение на материалноправните норми. Посочил е, че съгласно предписанията на чл. 67 ЗМДТ, размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци (ал. 1), а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОбС, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена (ал. 2). Регламентираната от законодателя определена поредност за определяне на ТБО означава, че двата способа се прилагат при условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, поради което ОбС няма самостоятелна възможност за преценка кой от двата начина да приложи. За да се определи размерът на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, следва ОбС да изложи фактически основания и мотиви, въз основа на които приема, че не може да бъде определена по реда на ал. 1 от същия законов текст. Съдът е счел, че по делото липсват доказателства, от които може да се обоснове извод за наличие на обективна невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. Не са изложени и мотиви при приемане на процесното решение относно определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, което обуславя извод за противоречие на приетото решение с материалния закон. С оглед това, съдът е отменил оспореното решение на ОбС Нова Загора в частта му по т. 3, с която е определена ТБО в община Нова Загора през 2014 г. за жилищни и нежилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По съображения, че оспорващите не са лица по чл. 11, вр. с чл. 64 ЗМДТ, съдът е прекратил производството по делото в частите, в които е определена ТБО в община Нова Загора през 2014 г. за жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и за нежилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот. В тази му част съдебният акт не е оспорен и е влязъл в законна сила - Арг.: чл. 296, т. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Решението, в обжалваната в настоящето производство част, е правилно. Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилен е изводът, че решение № 1049, взето с протокол № 35 от 20.12.2013 г. на ОбС Нова Загора, в частта му по т. 3, с която са определени размерите на ТБО е взето от компетентен орган в предвидената форма, но при обуславящи неговата отмяна, съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на административния акт, определяне на формите на участие на заинтересованите лица в обсъждането му и осигуряването на достъп на тези лица до материалите по преписката. Решението съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Доколкото с него непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, в Раздел II на Глава Пета АПК законодателят е въвел правила, имащи за цел даване публичност и възможност за участие на адресатите в процеса по издаването му. Несъблюдаването на същите води до незаконосъобразност на акта. При данните по делото съдът обосновано е приел, че административното производство се е развило от образуването му, с внасяне на предложението на кмета на община Нова Загора, до вземането на решението от ОбС, за 6 календарни дни. В този период е съгласувано предложението на кмета на общината по комисии и е проведено заседанието на ОбС. Липсата на доказателства относно начина на уведомяване на заинтересованите страни, формите им на участие в обсъждането, срокът на приемане на предложения и възможност за реакция на обсъждането от страна на административния орган, имащи значение за спазване на установената процедура, налагат извода, че решението е прието при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На следващо място, само при невъзможност за определяне на съответната ТБО по начина, посочен в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, е допустимо размерът на таксата да се определи по реда, регламентиран в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. С оглед законовото предписание на ОбС не е предоставен избор относно приложимите методи - според количеството битови отпадъци или пропорционално върху основата, определена от ОбС. За определяне таксата пропорционално върху данъчната оценка е необходимо да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, респ. - за да се определи размерът на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, ОбС следва да изложи фактически основания и мотиви, поради които приема, че не може да приложи основният принцип, регламентиран с нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод поради какви причини ОбС Нова Загора е приел размера на таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността същата да се определя по реда на ал. 1. Липсата на изложени съображения лишава съда от възможността да провери законосъобразността на приетия начин за определяне ТБО. Предвид обстоятелството, че ОбС не действа в условията на оперативна самостоятелност и няма възможност за преценка и кой от двата начина да приложи, като е приел решение, с което ТБО се определя пропорционално върху основа, определена от ОбС, без да е изложил фактически основания и мотиви, обосноваващи невъзможността да се приложи основният принцип, регламентиран в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, административният орган е постановил решението си в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, като е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответните страни за присъждане на съдебни разноски е основателна - своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 228 АПК, следва да им бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 (триста) лева общо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение