Решение № 9494 от 20.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано e по касационна жалба на фондация Социални норми срещу Решение на Административен съд София-област 10 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело 867 по описа на съда за 2020 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК, предявени от фондацията, против Агенцията за социално подпомагане. Със същото решение е отхвърлено и искането на процесуалния представител на Агенцията за социално подпомагане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Сочените основания за това са по чл. 209, т.3 АПК.Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответната страна Агенция за социално подпомагане в писмен отговор, подаден от ст. юрк. Д. Кехайова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че обжалваното съдебно решение е допустимо, обосновано и правилно поради спазване на материалния и процесуален закон. Иска потвърждаване на решението и присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационната инстанция. Участващият по делото представител на Върховна административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваното Решение 10 от 07.01.2021 г. по адм. дело 867/2020 г. е постановено от Административен съд София-област в исково производство, образувано по три иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от фондация Социални норми със седалище и адрес на управление в гр. Правец, ул. Опълченска 11 срещу Агенцията за социално подпомагане. Претендира се от ищеца присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се както в загуби, така и в пропуснати ползи, и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на Агенцията за социално подпомагане, изразяващо се в отказ на изпълнителния директор на Агенцията, обективиран в писмо, изх. 91-00-0659/02.08.2018 г., за вписване на фондацията като доставчик на социалната услуга за деца Център за социална рехабилитация и интеграция в регистъра по чл. 18, ал. 2 ЗСП /отм./. Общата цена на исковете, обективно съединени в производството по адм. дело 867/2020 г. по описа на Административен съд София-област, е в размер на 23 303.98 лв. (двадесет и три хиляди триста и три лева и деветдесет и осем стотинки) ведно с лихва за забава от 4764.37 лв. (четири хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) от датата на увреждането (20.08.2018 г.) до депозирането на исковата молба в съда (24.08.2020 г.) и със законната лихва върху главната сума до окончателното й заплащане. По отделно, ищецът претендира обезщетение за претърпени загуби в размер на 8100 лева, изразяващи се в стойността на заплатеното от фондацията оборудване; обезщетение за пропусната полза в размер на 10203,98 лева, изразяваща се в неполучено плащне по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и 5000 лева обезщетение за претъпени от фондацията неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на обществено доверие, накърняване на доброто име, обществения престиж. Административен съд София-област е приел, че производството пред него е по реда на чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установил е от фактическа страна, че фондация Социални норми" е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза, което предоставя социални услуги за деца социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, въз основа на Лиценз 0746/20.08.2015 г., издаден от Държавна агенция за закрила на детето. Фондацията била вписана и в регистъра на доставчиците на социални услуги, воден от Агенцията за социално подпомагане, с Удостоверение за регистрация 148-03/12.08.2009 г. Лицензът бил срочен за три години и изтекъл на 20.08.2018 г. Съдът установил, че фондация Социални норми" подала искане до Държавна агенция за закрила на детето за издаване на нов лиценз. Със заповед на зам.-председателя на Държавна агенция за закрила на детето РД-01-98/05.07.2018 г. на фондацията е издаден нов лиценз ( 1300/10.07.2018 г.) за предоставяне на социална услуга за деца Център за социална рехабилитация и интеграция за срок от 3 години. С писмо, изх. 91-00-0659/02.08.2018 г. до Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, изпратено с копие до фондация Социални норми, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане отказал да извърши вписване на издадения лиценз в регистъра по чл. 18, ал. 2 ЗСП /отм./, тъй като била налице хипотезата по чл. 18, ал. 5 от същия закон /отм./ и върнал документите, изпратени му от Държавна агенция за закрила на детето за действия по компетентност. По делото е установено, че по жалба на фондация Социални норми против изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е образувано адм. дело 1295/2018 г. по описа на Административен съд София-област, като, в производство по реда на чл. 256 и сл. АПК, е постановено съдебно Решение 459 от 29.03.2019 г., необжалвано и влязло в законна сила, с което изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане е осъден да впише, в 5 дневен срок от влизане в сила на решението, фондация Социални норми, като доставчик на социални услуги за деца Център за социална рехабилитация и интеграция, в регистъра на Агенцията за социално подпомагане съгласно издадения й лиценз. Установено е, че, в изпълнение на Решение 459/29.03.2019 г. по адм. дело 1295/2018 г. по описа на Административен съд София-област, на фондация Социални норми, на основание лиценз 1300 от 10.07.2018 г. от Държавна агенция за закрила на детето, е издадено Удостоверение за регистрация за предоставяне на социални услуги 00148-0008 от 07.05.2019 г., със срок на валидност до 10.07.2021 г., за социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция. Отделно от това, от Агенцията за социално подпомагане, със Заповед РД1-176/08.05.2019 г. на нейния зам. изпълнителен директор, били предприети действия за заличаване на регистрацията на фондацията във връзка с Удостоверение 148-03 от 25.08.2015 г. за социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция за деца. Съдът установил, че фондацията предоставяла социални услуги за деца в гр. Костенец от 2006 г. С решение на Общински съвет Костенец 102 от 23.11.2006 г. на фондацията е предоставен за безвъзмездно ползване общински имот (част от помещения на ОУ Христо Смирненски в гр. Момин проход) за създаване на Център за социална рехабилитация и интеграция, като за целта между общината и фондацията е сключен Договор от 20.12.2006 г., анексиран с Анекс 1/08.02.2012 г. и Анекс 2/14.03.2017 г. Фондацията стопанисвала имота от 2006 г. до 31.01.2019 г. Договорът не бил продължен, като съдът приел, че Център за социална рехабилитация и интеграция бил закрит и услугата прекратена. Административен съд София-област е посичил в решението си, че през 2017 г., на фондация Социални норми било одобрено проектно предложение Интегрирани услуги за деца и възрастни в риск, както и за семействата им по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, процедура Активно включване BG05М9ОР001-2.005. Мястото на реализация на проекта бил гр. Момин проход, община Костенец, Софийска област, като между фондацията и Министерство на труда и социалната политика, в качеството му на Управляващ орган на Оперативната програма, се сключил административен договор ВG05М9ОР001-2.005-0001-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по горецитираната процедура. Проектът включвал предоставяне на комплекс от интегрирани мерки, насочени към подобряване достъпа до заетост на хора с увреждания, както и на родители на деца с увреждания, осигуряване на социални и здравни услуги, които допринасят за водене на независим и самостоятелен живот, разширяване на мрежата от услуги за деца и възрастни в риск. Бил предвиден да се реализира в и във връзка със съществуването на Център за социална рехабилитация и интеграция. Проектът обхващал 20 деца от община Костенец, както и 17 родители/ членове на семействата на деца с увреждания. Съгласно административен договор ВG05М9ОР001-2.005-0001-С01 срокът на проекта е 18 месеца, като началната му дата е 01.05.2017 г., т.е. следвало да приключи на 01.11.2018 г. Основната дейност по проекта била предоставянето на социалната услугата Център за социална рехабилитация и интеграция и по-конкретно: предоставяне на подкрепа на лица от различни рискови групи, чрез целенасочени дейности за интеграция и превенция на социалното изключване; социализиране на деца и младежи с увреждания; подпомагане личностното развитие на деца и младежи с увреждания и надграждане на предоставяните услуги от фондацията, чрез изпълняването на комплексни социални дейности, като логопед, кинезитерапия, трудотерапия, социална, педагогическа и психологическа подкрепа; комплексно въздействие, водещо до възстановяване и развитие на увреденото дете или младеж, чрез мултидисциплинарен подход; осигуряване на индивидуализирана грижа и подкрепа. Съдът приел за установено, че в рамките на изпълнение на проекта, били осъществени консултативни, терапевтични и рехабилитационни дейности, насочени към създаване, поддържане и разширяване на социалните умения, както и обучение за водене на самостоятелен начин на живот. Предвиден бил и спектър дейности, насочени към семействата на потребителите. Помещенията, където функционирал центъра, били ремонтирани по предходен проект на фондацията, като основните помещения били разположени и оразмерени така, че да осигуряват удобно разполагане на необходимото обзавеждане и оборудване за индивидуална или групова работа/занимания с потребителите. Имало и места за изчакване от родители и придружители. При ремонта на центъра бил осигурен достъп до следните елементи: входни и комуникационни пространства; помещения и пространства за общо ползване; санитарно-хигиенни и спомагателни помещения. Според Административен съд София-област бил изграден достъпен санитарен възел за хора в инвалидни колички, свързан с достъпен маршрут до центъра. Съгласно установеното от съда, проектът се изпълнявал до 20.08.2018 г., след което дейността на фондацията по предоставяне на социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция била прекратена. При така установеното от фактическа страна, съдът приел, от правна страна, че, за да се докажат предявените пред него искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК, следва да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган, или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Посочил е, че при липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините за вреди по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Посочил, че, в случая се твърди, че вредите са причинени на фондация Социални норми от бездействие на Агенцията за социално подпомагане да я впише в регистъра на Агенцията като доставчик на социалната услуга за деца Център за социална рехабилитация и интеграция. Уточнил, че цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има предвид само фактически действия и бездействия във връзка с административната дейност. За да е налице фактическо бездействие, било необходимо да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на конкретна правна норма. Направил извод, че бездействието е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма активно такова. Административен съд София-област се позовал на разпоредбата на чл.18б, ал. 3 ЗСП /отм./, съгласно която лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и т. 4, които имат лиценз по чл. 18, ал. 3, се вписват в регистъра по чл. 18, ал. 2 служебно в 5 дневен срок след предоставяне от Държавната агенция за закрила на детето на издадения лиценз. Въз основа на цитираната разпоредба заключил, че задължението на Агенцията за социално подпомагане за вписване в регистъра на лицата по чл. 18, ал. 3 /работещи с деца до 18 години/, в тази хипотеза, е вменено пряко от законодателя и произтича директно въз основа на законовата норма. Добавил, че по делото е безспорно установено, че, в изпълнение на Решение 459/29.03.2019 г. по адм. дело 1295/2018 г. по описа на Административен съд София-област, е налице вписване и издаване на удостоверение на фондация Социални норми 00148-0008 от 07.05.2019 г., на основание нов лиценз 1300 от 10.07.2018 г. от Държавната агенция за закрила на детето, със срок на валидност до 10.07.2021 г. за социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция. Но за твърдените от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди, съдът приел, че не били ангажирани доказателства, от които да се установи описаното в исковата молба увреждане и че то е в причинно-следствена връзка с твърдяното бездействие на ответника. По изложените правни изводи отхвърлил предявените от фондация Социални норми искови претенции като неоснователни. Така постановеното решение е валидно и допустимо, като Върховният административен съд, в състав на трето отделение, преценява същото като правилно, като краен резултат. По установената от административния съд фактическа обстановка по спора, не се спори между страните. Неправилна обаче е дадената от съда правната квалификация на предявените искове. Административният съд е квалифицирал исковетеи като такива с пр. осн. чл. 204, ал. 4 АПК. Още от исковата молба става ясно, че незаконосъобразното бездействие на Агенцията за социално подпомагане, от което се претендират вредите, е установено и преустановено с влязло в сила съдебно решение /Решение на Административен съд София-област 459/29.03.2019 г. по адм. дело 1295/2018 г./, в резултат на което ответникът е осъден да извърши действието /вписване на фондация Социални норми в регистъра по чл. 18, ал. 2 ЗСП /отм./ като доставчик на социалната услуга за деца Център за социална рехабилитация и интеграция/, за което е бездействал. При това фактическо положение правната квалификацията на предявените обективно съединени искове не може да е по по чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като със сила на присъдено нещо е установена незаконосъобразността на фактическото бездействие, което е пречка да бъде установявана наново. Според настоящия съдебен състав в този случай, правната квалификация на исковете следва да е по чл.1 ЗОДОВ вр. с чл.204, ал.1 АПК, в която разпоредба понятието "административен акт" е употребено от законадателя като родово понятие на актовете на административните органи, вкл. и фактическите във връзка с изпълнение на административна дейност. Грешната правна квалификация, макар и да е нарушение в конкретния случай не е същоствено, тъй като не е повлияла на крайния резултат на спора. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, преценява решаващия извод на административния съд - за липсата на твърдените вреди и причинна връзка с незаканосъобразното бездействие , за правилен, макар и при наличието на пестеливи мотиви, изложени от първоинстанционния съд.