Решение № 5244 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14501/2018 г.

Решение № 5244 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14501/2018 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационни жалби на кмета на община В. Т. и директора на Регионалната здравна инспекция – В. Т., срещу решение № 403/22.10.2018 г. по адм. д. № 348/2018 г. по описа на Административен съд В. Т.. С решението се обявява нищожността на заповед изх. №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ В. Т., с която е отменена предходна негова заповед изх. №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г., за временно спиране на експлоатацията на "Баскетболно игрище и площадка за скейтборд", намираща се в междублоковото пространство на ул. "проф. И. Я." № 3, ул. "М. Г." .№..., ул. "О." ..№... и ул. "Г. Б." .№... в гр. В. Търново. В касационните жалби се оспорва съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост. Събраните по делото доказателства не подкрепят решението на съда. На практика действията по изпълнение на предписанието дадено от РЗИ В. Т. още през 2016 г. и проверката на изпълнението му времево са съвпаднали с действията предприети от РЗИ В. Т. във връзка с изпълнение на указанията, дадени с Решение по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд В. Т.. Това решение е влязло в сила на 26.07.2017 г. и в рамките на определения от съда 30-дневен срок – на 14.08.2018 г. е издадена заповедта за спиране експлоатацията на обекта. След като при измерването на 17.08.2017 г. е установен шум в норма, директорът на РЗИ В. Т. с основание е постановил отмяна на вече издадената заповед №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г. с оспорената в настоящото производство заповед №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. Поддържа се, че реализирането на мерки за редуциране на шума е започнато преди издаването на заповедта на директора на РЗИ от 14.08.2017 г., към 27.07.2017 г. във връзка с изпълнение на предписанието дадено от РЗИ на ОП "Спортни имоти и прояви" гр. В. Търново. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. на директора на РЗИ В. Т.. Извършеното контролно замерване на шум е когато обектът е бил отворен за експлоатация и в него е имало над 20 деца. Директорът на РЗИ В. Т. е имал материалноправната компетентност да издаде заповедта. Неоснователно е прието от първоинстанционния съд, че е налице заобикаляне на закона. Общината е извършила всички необходими дейности за намаляване на шума, с които са изпълнени указанията на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 517/2016 г. на Административен съд В. Т.. Не са налице основания за нищожност или незаконосъобразност на акта. Претендират разноски. Ответникът – Д. Г., редовно уведомен се явява лично и с адв. Коева. В писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт – заповед №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. на директора на РЗИ В. Т., с която е отменена предходна заповед №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г. за временно спиране на експлоатацията на "Баскетболно игрище и площадка за скейтборд", е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Моли да се остави в сила съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът – Община В. Т., Общинско предприятие "Спортни имоти" редовно уведомено, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира, че касационната жалба на кмета на община В. Т. е недопустима като подадена от лице, което не е било страна по първоинстанционното дело и постановеното решение не се явява неблагоприятно за него, тъй като като страна по делото пред първоинстанционния съд е община В. Т. – за ОП "Спортни имоти", а не кметът. Касационната жалба на кмета на общината следва да се остави без разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба на директора на РЗИ В. Т. за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Видно от представените по делото доказателства, с предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки №КД-ОЗ-19-207/14.07.2016 г. на директора на РЗИ В. Т. /л. 25 по адм. д. № 348/2018 г. / е наредено да се предприемат необходимите организационни и обезшумителни мерки относно експлоатацията на обект "Баскетболно игрище и площадка за скейтборд" с цел опазване на здравето и осигуряване на акустичен комфорт на живущите в квартала със срок на изпълнение 22.08.2016 г. Установени са завишени нива на шум на площадката, поради което е издадено предписание на основание чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето /ЗЗ/ /обн. ДВ, бр. 70/2004 г. / във връзка с чл. 31, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/. С решение № 180 от 03.07.2017 г. по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., в производство по чл. 145 и сл. АПК и по чл. 257 от АПК е отменено по жалба на Д. Г. писмо изх. №РД-13-366/22.07.2016 г. на директора на РЗИ – гр. В. Търново, в частта му съдържаща отказ да бъде издадена заповед за спиране от експлоатация на обект "Баскетболно игрище и площадка за скейтборд" в гр. В. Търново, в междублоковото пространство на ул. "проф. И. Я." № 3, ул. "М. Г." .№..., ул. "О." ..№... и ул. "Г. Б." .№..., до отстраняване на нарушенията по ЗЗШОС. Д. е върнато като преписка в тази му част на директора на РЗИ В. Т. за ново произнасяне в 30-дневен срок от получаване на преписката, съобразно дадените в мотивите на решението, указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението е оставена без разглеждане жалбата на Генчев срещу писмо изх. №РД-13-366/22.07.2016 г. на директора на РЗИ – гр. В. Търново в останалата му част. Решението на Административен съд В. Т. е влязло в сила на 26.07.2017 г. В изпълнение на решението, за нарушение по чл. 31 от ЗЗ във връзка с Наредба № 6 за показателите степента на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 46, ал. 4 от Наредба № 36 за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол /обн. ДВ, бр. 63/2009 г. / и чл. 19, ал. 3 от Закона за здравето, е издадена заповед №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г. на директора на РЗИ гр. В. Търново /л. 10 по адм. д. № 348/2018 г. /. Със заповедта е наредено временно спиране експлоатацията на обекта, считано от датата на получаване на заповедта, до реализиране на мерки, осигуряващи стойности на проникващия шум в границите на здравните норми. Видно от приложено на л. 11 по адм. д. № 348/2018 г. известие за доставяне заповедта е съобщена на ОП "Спортни имоти и прояви" на 16.08.2018 г. и на община В. Т. на 15.08.2018 г. С оспорената в настоящото съдебно производство заповед №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. на директора на РЗИ гр. В. Търново /на л. 24/, е отменено действието на заповед №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г. на директора на РЗИ гр. В. Търново, считано от 18.08.2017 г. Процесната заповед на директора на РЗИ гр. В. Търново, е издадена на основание чл. 12, ал. 3 от Наредба № 36 за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, във връзка с подадено заявление вх №РД-20-1051/18.08.2017 г. за извършена проверка относно изпълнение на заповед изх. №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г. и протоколи за контрол на шум в помещения на жилищни и обществени сгради №№ 160-129, 161-130/18.08.2017 г. на РЗИ В. Т., от които се установява, че нарушенията, наложили спирането на експлоатацията на обекта са отстранени /реализирани са мерки, осигуряващи стойности на проникващия шум в границите на здравните норми – измерени 24, 5 /dB/А// до ЗЗ, 9 /dB/А//, при норма за дневен период от денонощието до 35 / dB/А//. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е с действително правно основание чл. 38, ал. 5 от ЗЗ и е издадена преди извършване на ново замерване на шума, преди да има реализиране на адекватни обезшумителни мерки, в противоречие със влязлото в сила съдебно решение, поради което е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗЗ, при изпълнение на задължителните предписания и определените мерки органът, издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на дейността или експлоатацията на обекта. Според разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗ, принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 ЗЗ, приложима също в случая, принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по административен ред, както следва: постановените от директора на регионалната здравна инспекция и НЦРРЗ актове се обжалват пред главния държавен здравен инспектор. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 36 за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, на основание на който е издадена заповедта за временно спиране експлоатацията на игрището, във връзка с чл. 46, ал. 4 от същата наредба, във връзка с чл. 31 от ЗЗ, при провеждане на държавен здравен контрол се налагат следните принудителни административни мерки: 1. спиране експлоатацията на обект или част от него или спиране на съответната дейност със значение за здравето на човека до отстраняване на нарушенията. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 36, актовете по чл. 11, ал. 1, т. 1, 4 и 5 се съобщават на заинтересованото лице по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс и съгласно чл. 13, ал. 3 от наредбата, могат да се оспорват по административен ред пред органите по чл. 45 от Закона за здравето и по съдебен ред, по реда на АПК. В случая има представени известия за съобщаване на заповед №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г. на община В. Т. чрез кмета и на ОП "Спортни имоти и прояви", но не на заинтересованата страна – Д. Г.. Касационният състав намира, че основание за нищожност на процесната заповед с изх. №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. е това, че същата е издадена преди влизане в сила на заповедта за временно спиране експлоатацията на обекта - заповед изх. №КД-О-ОЗ-18/14.08.2017 г., преди да е изтекъл и законоустановения 14-дневен срок за обжалването й по реда на АПК, предвид горецитираните разпоредби. Заповедта за спиране на експлоатацията на обекта, както е записано и в самия акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК пред главния държавен здравен инспектор и/или пред Административен съд – В. Т., чрез директора на РЗИ – В. Т.. Към момента на издаване на втората заповед изх. №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. на директора на РЗИ В. Т., още не е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на първата заповед №КД-О-ОЗ-18/14.08.2018 г. за спиране експлоатацията на обекта, т. е. не е бил налице влязъл в сила, стабилен административен акт, който да подлежи на отмяна. Следователно директорът на РЗИ гр. В. Търново не е бил оправомощен да издаде нова заповед за отмяната й, поради което заповед изх. №КД-О-ОЗ-18/18.08.2017 г. е издадена при липса на материалноправна компетентност на органа за издаването й, както и поради липса на предмет, което е основание за нейната нищожност. В случая не може да се приеме, че е била налице хипотеза на чл. 99 АПК. Компетентни да инициират възобновяване на производството по чл. 99 АПК са ограничен кръг субекти, между които и органът, издал акта. Правомощие да отмени акта си, издалият го орган притежава само при положение, че съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразност на акта (по чл. 146 от АПК) и актът му не е подлежал на оспорване по административен ред пред по-горестоящ административен орган. Това производство представлява извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, поради което възможността да бъде инициирано се обуславя от наличието на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 99, т. 1 - 7 от АПК предпоставки, и само от ограничен кръг правни субекти. Възобновяването на административното производство е ограничено със съответните преклузивни срокове и изисква актът да е влязъл в сила. Съгласно чл. 102, ал. 1 от АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. А втората алинея от същата норма определя, че възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая обаче такова правомощие не е било налице за административния оран, тъй като актът му не е влязъл в сила. Не е налице и хипотезата по чл. 38, ал. 5 от ЗЗ, тъй като не е издадена заповед за възстановяване дейността на игрището, а такава за отмяна на заповедта за спирането на неговата експлоатация. Предвид изложеното изводът на нищожност на акта е правилен и решението на Административен съд гр. В. Търново следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,