Решение № 5930 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3746/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. Т., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Лютфиева, срещу Решение 2457/23.01.2025 г., постановено по адм. дело 11638/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение 11438/31.10.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота относимите факти и обстоятелства, както и представената бежанска история, което е довело до формиране на погрешен извод, че по отношение на кандидата за международна закрила не са налице предпоставките, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ. Изложени са доводи за наличие на въоръжен конфликт и безогледно насилие в Сирия, съобразно разяснението, дадено с Решение на СЕС 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, поради което за лицето е налице риск при евентуално завръщане на територията ѝ, противно на приетото от съда. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на оспореното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против административния акт по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ. Ответникът председател на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на oсмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е било Решение 11438/31.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на И. Т. А., на основание чл. 8 и чл. 9, и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба вх. ОК-13-1367 от 30.05.2024 г. на РПЦ [населено място], И. (собствено име) А. (фамилно име) Т. (бащино име), [ЛНЧ], роден на [дата]., гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение женен, е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Поради липса на документи за самоличност данните на чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Впоследствие лицето е предоставило лична карта. С чуждия гражданин е проведено интервю на 06.08.2024 г. г., отразено в Протокол Рег. УП23578/06.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Кандидатът е заявил, че е роден в [населено място], обл. Дейр Алзор, където живял със семейството си до 2015 г., след което, заради сражения между ДАЕШ и официалната власт, както и между ДАЕШ и кюрдските сили, се е преместил в район в област Дейр Алзор. Има съпруга и 4 деца, които живеят в Турция от 5 месеца. На територията на България е успял да влезе нелегално на 29.07.2024 г., от трети опит, в група с 11 души и помощта на трафикант. Посочил е, че крайната цел на пътуването му е била Германия, където е един от братята му, но по негов съвет решил да остане в България, тъй като процедурата за събиране на семейството е по-кратка. В момента в Сирия живеят родителите му и четирима негови братя. Като причина за напускане на страната посочва войната и желанието да осигури по-добро бъдеще на децата си. В Ракка, където е живял последно преди да напусне Сирия, не е имало сражения. През 2014 г. е пострадал от шрапнел и му се е наложило да бъде опериран. Не е членувал във въоръжена групировка, нито в паравоенни формирования, не е арестуван или осъждан. Не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията. Не е имал проблеми заради религиозната и етническата си принадлежност. Нито на него, нито на семейството му е оказвано насилие. При така изложената фактическа обстановка, административният орган е формирал извод, че И. А. Т. не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въз основа на справки вх. ЦУ 1841/23.08.2024 г., вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г. и вх. ЦУ 1850/27.08.2024 г., изготвени от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС относно обстановката в Сирия, включително при извършен анализ относно ситуацията в обл. Дейр Алзор и обл. Ракка, органът е приел, че има данни за спорадични актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт на територията на страната и които не са в състояние да предизвикат масов ефект. Изложени са съображения, че от бежанската история на лицето не следва извод, че при завръщане в страната по произход за него съществува реален риск да стане обект на заплаха, поради което не е налице основание за предоставяне на субсидиарна закрила и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и други причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ. Правилен е изводът на административния съд, че спрямо И. А. Т. не се установява наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. От чужденеца не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат посочените разпоредби. Няма изложени твърдения и за наличие на предвидените в чл. 9, ал. 6 ЗУБ обстоятелства. В процесния административен акт, а и в обжалваното решение, е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход, като е формиран обоснован извод, че спрямо И. А. Т. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото не са установени данни, продължаващият конфликт в Сирия да е на нива, сочещи съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Чужденецът изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото му положение го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Твърденията на лицето за претърпяна операция в следствие на военна атака касаят отдалечен период във времето 2014 г. Отделно, по отношение на населеното място, което лицето последно е обитавало Ракка, самият кандидат е посочил, че не е имало военни действия. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната по произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и от съда, като е формиран правилен извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо И. А. Т.. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,