Решение № 6763 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2015 г.

Решение № 6763 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. Н. - полицай в Районно управление "Полиция" (РУП) - Свиленград срещу решение № 138/27.04.2015 г., постановено по адм. д. 141/2015 г. по описа на Административен съд-Хасково. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че са налице касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а именно нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена издадената от него заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът А. Г. Н. оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 138/27.04.2015 г., постановено по адм. д. 141/2015 г. по описа на Административен съд-Хасково е отменена Заповед за задържане на лице № 351зз-39/26.02.2015 г. на полицейски орган при РУП-Свиленград на ОД на МВР-Хасково, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан А. Г. Н. Административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, защото не е установено по категоричен начин, че задържаното лице е съпричастно в извършването на престъпление. Допълнително съдът е изложил съображения относно преценката на събраните по делото доказателства и невъзможността да бъдат свързани с конкретни относими към спора факти поради липса на ясно и недвусмислено описание на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е правилно. Към касационната жалба са представени писмени доказателства относно образувано бързо производство № 120/2015 г. по описа на РУП-Свиленград, които не са представени пред първата инстанция независимо от дадените указания и правилно разпределената доказателствена тежест. В този смисъл тези писмени доказателства не установяват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК доколкото непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебното решение. При събиране на доказателствата съдът не е допуснал процесуални нарушения, поради което несъбирането на представените с касационната жалба писмени документи е поради това, че не са своевременно ангажирани, а не по вина на решаващия съд. Към касационната жалба е представено и постановление за отказ да се образува наказателно производство, прието като писмено доказателство по адм. д. 141/2015 г. по описа на АС-Хасково. С това постановления компетентният прокурор е отказал да образува наказателно производство, защото липсват данни за извършено престъпление от общ характер от А. Н. В отменената заповед за полицейско задържане на лице е посочено само правното основание, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), но не са посочени фактическите основания, при които е издадена. Правилно АС-Хасково е посочил, че липсата на точно описание на фактите възпрепятстват установяването им чрез ангажираните по делото доказателства. Същият извод в пълна степен е относим и към представените с касационната жалба документи. От друга страна с оглед становищата и на двете страни по спора е възможно да се приеме, че полицейското задържане е осъществено на 26.02.2015 г. по повод спор относно ползването на недвижим имот, който е възприет от полицейските органи като престъпление от общ характер по чл. 323, ал. 2 от НК. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на А. Н. са били налице достатъчно данни че той с поведението си е осъществил съставите на НК е неоснователен, след като не са отразени в оспорения акт. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност, но актът с който се налага тази мярка следва да съдържа всички реквизити, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Липсата им е довела и до правилната отмяна на акта. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния закон, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил разноски, не ги претендира и такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение