Решение № 5924 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2013 г.

Решение № 5924 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Метин Исмаил Осман срещу решение № 31 от 7.06.2013 г., постановено по административно дело № 50/2013 г. от Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 601/7.03.2013 г. на директора на ОДМВР Разград. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната пред първоинстанционния съд заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - директорът на ОД на МВР Разград в представено писмено становище от процесуалния му представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че от доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, безспорно е установено, че Осман, възползвайки се от познанството си с криминално проявени лица е станал съпричастен към извършването на кражба на зърно от конната база в с. Гецово, общ. Разград, за което е образувано наказателно производство. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като воденото срещу Осман наказателно производство е било прекратено. От приложеното към първоинстанционното дело досъдебно производство № 22/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Разград се установява, че жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от 10.09.2012 г. до 16.09.2012 г. в с. Гецово, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си и за Хасан Хасанов имотна облага е придобил чужди движими вещи - 600 кг фураж на стойност 240 лв., собственост на Димитър Димитров, за които е знаел, че са придобити от Хасанов чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 НК - престъпление по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С постановление от 26.04.2013 г. заместник-районният прокурор на Районна прокуратура Разград е прекратил наказателното производство срещу Осман и Хасанов, но не поради това, че деянието не съставлява престъпление или поради недоказаност на извършителство на деянието от страна на Осман, а при условията на чл. 218б от Наказателния кодекс, предвиждащ за деяния по чл. 194, ал. 3 от НК и вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размер на две минимални работни заплати да бъде налагано наказание по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. При тези данни правилно съдът е приел, че Осман е извършил вменените му с обжалваната заповед нарушения на служебната дисциплина, като с поведението си е показал незачитане и неспазване на закона и е накърнил доброто име на институцията - нарушения по чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение