Решение № 12491 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2011 г.

Решение № 12491 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Администратинопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане за отмяна подадено от Съби Шидеров Събев от гр. Варна за отмяна на решение № 14206 от 24.11.2010 г. постановено по адм. дело № 6101/2010 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. В молба уточнение от 21.04.2011 г. е посочил като правно основание чл. 239, т. 2 от АПК, с твърдения, че решението на което иска отмяна е постановено на основата на неистинност на заключението на експерта. Иска съдът на посоченото правно основание да отмени влязлото в сила решение и да върне делото за ново разглеждане. Ответникът - Областния управител в писмено становище счита молбата за отмяна като допустима, но неоснователна на нито едно от посочените в чл. 239 от АПК основания. Заинтересованите страни по делото - Красимира Илиева Калайджиева, Васил Якимов Василев, Иванка Николова Тонева, Донка Вичева Йорданова, Николай Вичев Димитров, " Балтик " ЕООД - Варна от гр. Варна не вземат становище. Заинтересованата страна по делото Иван Кочов Шотов в писмено становище, счита искането за отмяна за неоснователно. Върховният администативен съд, петчленен състав, първа колегия, намира че молбата за отмяна е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. От горнато норма е видно, че законодателят е предвидил различни хипотези, които не са в кумулативна даденост и доказването на която и да е от тях е основание за отмяна на влязлото в сила решение. В конкретния случай молителят не е ангажирал доказателства, с оглед резпоредбата на чл. 239, т. 2 предложение второ от АПК - неистинност на заключението на вещото лице, каквото основание за отмяна поддържа. За да е налице това основание обаче то трябва да е установено по съответния ред т. е. неистинноста на заключението на вещото лице трябва да е установено по съдебен ред, каквито доказателстваа не са представени. В молбата се съдържат касационни отменителни основания, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, което е извън институционален способ за контрол на законосъобразността на съдебния акт. Това така, тъй като отмяната не е стадий от съдебния административен процес, а самостоятелно извънинстанционно производство, което не е подчинено на общите правила на съдебното обжалване. Предвид горното, при тези мотиви и възприета фактическа обстановка, Върховният административен съд, петчленен състав, намира че молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 2 от АПК е неоснователна. Затова на основание чл. 244, ал. 1, изр. 1 от АПК следва да се отхвърли искането, като неоснователно и недоказано. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,