Решение № 9195 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 172/2010 г.

Решение № 9195 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 172/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Исмаил Ауад, гражданин на Република Ирак против Решение № 131/19.11.2009 г., постановено по адм. дело № 173/2009 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-1/12.06.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Елхово, с която му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Елхово, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмен отговор за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ахмед Исмаил Ауад, гражданин на Република Ирак, против Заповед № ОЧ-1/12.06.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Елхово, с която му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България", на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - чужденецът не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В конкретния случай, по делото е установено по категоричен начин, че на 12.06.2009 г. жалбоподателят е задържан за незаконно преминаване на държавната граница на Република Турция за Република България, без същият да притежава документи за самоличност и без да има регистрирано влизане в Република България. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с положението на чужденеца и качеството му на беглец (бежанец) и др. факти, касаещи начина на установяване на влизането му в страната, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. Неоснователни са и наведените доводи, че оспорената заповед е постановена в нарушение на АПК. В случая чужденецът не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред - само ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, само през ГКПП, определени с акт на МС или в международен договор. При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствие с разпоредбите на ЗЧРБ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Ямбол съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение