Решение № 7794 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2009 г.

Решение № 7794 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Галева, пълномощник на Митко Дончев Димитров от гр. Добрич, срещу решение № 170/20.11.08 г., постановено по адм. д. № 358/08 г. по описа на Административен съд - Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът ДНСК - София не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Добрич е отхвърлил оспорването по жалбите на касатора Дончев срещу Заповед № РД-14-420/30.04.08 г. и Заповед № РД-14-421/30.04.08 г. на началника на ДНСК - София, издадени на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с разпореждане за премахване като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ следните строежи: с първата заповед- "ЗОХ - Бирена къща" на територията на морски плаж "Моби Дик", община Балчик и с втората - "Техническа инфраструктура към ЗОХ "Бирена къща". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че двата обекта представляват строежи по определението на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и са изградени без строителни книжа в територия по чл. 10, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивите на решението съдържат подробно обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, вкл. писменото заключение на в. л. Димитрова и възраженията по жалбите, а решаващите правни изводи са в унисон с материалния закон. Прието е, че допуснатото нарушение на правилото по чл. 35 АПК, изразяващо се в съставяне на констативните актове срещу неизвестен извършител и съобщаването им по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 и сл. ДР на ЗУТ , е несъществено. Обсъдени са представените писмени доказателства - разрешение за поставяне, издадено по реда на чл. 120а ППЗТСУ (отм) и Заповед № 281/05.06.02 г. на кмета на община Балчик, въз основа на които и на писменото заключение на в. л. Димитрова е възприет обоснован извод относно характеристиката на разрешения за поставяне обект и осъществения на място. С основание това заключение в частта, в която съдържа констатация за придаден траен устройствен статут на обекта не е възприето, тъй като такъв статут би могъл да бъде даден на временен строеж, разрешен по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) в процедура по § 17 ПР на ЗУТ , а не на преместваемо съоръжение, разрешено по реда на чл. 120а ППЗТСУ (отм). Като краен извод е възприето, че въз основа на разрешението за поставяне по чл. 120а ППЗТСУ (отм) е изградена трайно прикрепена към терена полумасивна сграда, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ , за която липсват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Липсата на строителни книжа е констатирана и по отношение техническата инфраструктура, изградена в процесния имот. Обсъдени са и разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), при което обосновано е прието, че поземления имот, в който са осъществени строежите попада в охранителна зона "А" по чл. 9, т. 1 от този закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. В същата се излагат отново доводи за незаконосъобразност на оспорените по делото заповеди предвид съставянето на констативните актове в нарушение на административнопроизводствените правила срещу неизвестен извършител и при липсата на свидетели, удостоверили с подписите си извършването на проверката в отсъствие на извършителя. В тази връзка настоящата инстанция възприема изложеното в мотивите на решението, като в допълнение следва да се посочи, че допуснатите нарушения не са довели до ограничаване правото на защита на касатора, тъй като в съдебното производство по оспорване на двете заповеди същият е представил писмените доказателства, с които разполага, изложил е всички свои доводи, преценени и обсъдени от съда, ведно с данните по административната преписка, а спор относно факта на извършване проверката в негово отсъствие няма. В заключение, налага се извода, че дори тези доказателства и доводи да бяха приобщени към материалите по административната преписка, изводът по отношение характеристиката на двата обекта като строежи и изграждането им без строителни книжа би останал непроменен, респ. административното производство би приключили със същия резултат, от което следва, че визираните нарушения при съставяне на констативните актове са несъществени и не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на издадените въз основа на тези актове административни заповеди. Представеният по делото Договор от 17.06.02 г. между "Албена" АД и "Табак Комерс ГМ" ООД, представлявано от касатора Димитров, за временно възмездно ползване на ел. съоръжения, В и К мрежа и сметоизване на обект "Картел", не може да мотивира извод относно собствеността на "Албена" АД върху строежа, визиран в Заповед № РД-14-421/30.04.08 г., тъй като липсва идентичност между конкретните елементи на техническата инфраструктура, описани в двата документа. Доколкото се твърди наличие на одобрен инвестиционен проект за тези съоръжения, за същите не се представя разрешение за строеж, изискуемо по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Обсъдено във връзка със Заповед № 281/05.06.02 г. на кмета на община Балчик, писменото заключение в частта, досежно констатацията за траен устройствен статут на обекта с основание не е прието, тъй като със заповедта се одобрява застроителен план за ПИ № 000278 съобразно приложена скица, указваща разрешаване на обект, различен от реализираната на място полумасивна, трайно прикрепена към терена сграда. Допълнителните доводи за неправилност на решението, изложени в писмените бележки на защитата, са неоснователни. Съгласно представения по делото н. акт № 175/06 г. собственик на процесната сграда описана като "сграда за търговия, полумасивна на един етаж" е касаторът в качеството му на физическо лице, предвид което доводът досежно липсата на яснота по отношение собственика на обекта е неоснователен. Противно на изложеното, в двете оспорени по делото заповеди е налице изрична конкретизация на всеки от строежите строежите, както и определянето им като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ . Що се отнася до позоваването на издаденото през 2001 г. разрешение за поставяне на преместваем обект, от една страна същото е с изтекъл към издаване на процесните заповеди срок, а от друга - установените при проверката обекти в нарушение на разрешението имат характеристиката на строежи. По отношение на последното безспорно установяване решението за промяна предназначението на имота от земеделска земя в такава за неземеделски нужди няма отношение. С оглед изложеното оспореното с касационната жалба решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение