Решение № 14885 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2014 г.

Решение № 14885 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 8383 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 9764/13 г. Административен съд София град, първо отделение, 43-ти състав, с което е отменен ревизионен акт № 2101301401/14.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден с решение № 1554/12.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика ("ОДОП") при ЦУ на НАП София. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго такова по същество на спора, с която да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - "Апартмънт Сълюшънс", гр. София, чрез пълномощника си М . Антонов, излага доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което като процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отменил ревизионен акт № 2101301401/14.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден с решение № 1554/12.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, като е приел, че публичните задължения установени с процесния РА са погасени по давност. Изложени са алтернативно и доводи по същество на спора. Решението е правилно. За да приеме, че данъчните задължения са правилно установени, но погасени по давност към момента на издаване на процесния РА, съдът правилно е установил приложимите материално правни и процесуални норми и законосъобразно е отменил РА. Безспорно установено е, че ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 491 от 9.02.2007 г., изменена със ЗВР № 1301401 от 18.02.2013 г., издадени от упълномощени органи по приходите при ТД на НАП, гр. София. Предмет на ревизията са установяване на задължения за корпоративен данък и данък по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от ЗКПО за 2005 г. Ревизията е спряна със заповед № 27 от 02.04.2007 г. и възобновена със заповед № 1301381 - В/18.02.2013 г. Резултатите от ревизията са отразени в ревизионен доклад № 1301401/5.04.2013 г., въз основа на който е издаден процесния РА, с който е установен резултат за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 255 113.69 лева и лихви в размер на 202 909.52 лева и данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) в размер на 88 012.35 лева и лихви в размер на 78 752.83 лева. С решението на решаващия орган са дадени указания във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност за проверка на срока и отписване на вземанията по чл. 173 от ДОПК. Спрямо материалноправния институт на погасителната давност са приложими разпоредбите, действащи към момента на възникване на спорните публични задължения. В случая, всички те произтичат от задължения за корпоративен данък и данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК, в сила от 1.01.2006 г., публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Установеният с ревизионния акт корпоративен данък, главница и лихви е за календарната 2005 г. и е следвало да бъде внесен в срок до 31.03.2006 г., съответно давността е започнала да тече на 1.01.2007 г. Данъкът по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) е следвало да бъде внесен в срок до 1.01.2006 г. и за него също давността е започнала да тече на 1.01.2007 г. Със ЗВР № 491 от 9.02.2007 г., с която е започнала ревизията за установяване на тези вземания давността е спряна, на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.)., аналогичен е текста и на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в сила от 1.01.2006 г. Посочените правни норми регламентират спиране на давността при започване на производство за установяване на публичното задължение до издаване на акта, но за не повече от една година. Тоест давността е спряла да тече за период от една година, считано от 9.02.2007 г. до 9.02.2008 г. и е изтекла на 1.01.2013 г. Процесния ревизионен акт № 2101301401 е издаден на 14.06.2013 г., т. е. след като вземането е погасено по давност. Данни и възражение за прекъсване на давността не е направено от касатора - ответник по жалбата в първоинстанционното производство, поради което е неоснователен довода на касатора, че дори при направено възражение за изтекла погасителна давност, РА не следва да бъде отменен, тъй като не се погасява самото задължение, а възможността то да бъде събрано принудително. Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК, публичното вземане се погасява по давност. Аналогична е и разпоредбата на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), поради което съдът, като инстанция по същество, трябва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора, в т. ч. и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Приложението на визираните норми не се дерогира от разпоредбите на чл. 143 от ДПК (отм.), респ. - чл. 174 от ДОПК, които регламентират единствено хипотезата на доброволно плащане след изтичането на давностния срок и следващите от това правни последици, както и от разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ДОПК. Спорните публичните задължения са погасени по давност към датата на постановяване на РА, в резултат на което и същият се явява материално незаконосъобразен. Предвид на изложеното настоящия състав приеме, че не са налице сочените касационни основания по отношение на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставен в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение