Решение № 4043 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2013 г.

Решение № 4043 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 176 от ГПК и чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молбата на Дениз Дигили, гражданин на Република Турция, подадена от неговия пълномощник, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 14428 от 5.11.2013 г., тъй като съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Алтернативно е направено искане за тълкуване на решението в смисъл дали отмяната на атакуваната заповед касае и двете приложени с нея принудителни административни мерки. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита молбата за допълване на решението за процесуално недопустима като просрочена, а за тълкуването му - за неоснователна. Върховният административен съд, при направената служебна проверка по допустимостта на искането по чл. 176 от АПК, приема същото за процесуално недопустимо. Решението е постановено по жалба на Дениз Дигили срещу заповед № ЗДМ-235 от 30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" от страната и "забрана за влизане в Република България за срок от пет години", на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България. То е окончателно и е влязло в сила на 05.11.2013 г. Молбата на Дениз Дигили за допълване на постановеното по делото решение е подадена във Върховния административен съд на 09.12.2013 г. Съгласно чл. 176, ал. 1, пр. 2-ро от АПК искането за допълване следва да бъде предявено в едномесечен срок, който в случая е изтекъл на 05.12.2013 г, - четвъртък, присъствен ден. Подадената молба за допълване е след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Алтернативно молителят иска авторитетно тълкуване на решението като неясно и противоречиво в смисъл, дали произнасянето на съда се отнася до двете, приложени с оспорената заповед, принудителни административни мерки. Искането за тълкуване не е обвързано със срок, поради което е процесуално допустимо. По същество е основателно. Чрез решението по чл. 251 ГПК не може да се цели постигането на друг правен резултат или да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят препоръки или разяснения досежно неговото изпълнение. Официалното тълкуване по предвидения в закона ред изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата. То е допустимо само във връзка с изразената воля на съда, а не се отнася до ново коментиране на факти и правни норми. На тълкуване подлежат неясните съдебни решения. Неясно е решението, когато от изложението в него не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена правна воля на съда по разрешения правен спор. Тълкуването на едно съдебно решение идва да обезпечи прилагането на правните последици на това решение. Видно от изложеното в самата молба за тълкуване, с нея се иска изясняване точната воля на съда във връзка с изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед № ЗДМ-235 от 30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Миграция", в смисъл, дали се отнася и за двете, приложени с нея ПАМ. Съгласно правната доктрина и съдебната практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат съдебни решения, които са неясни от гледна точка прилагане на техните последици: зачитане силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. В настоящия случай тази неяснота е налице. При ясен диспозитив относно страните и оспорения административен акт, съдът е изписал съдържанието му едностранчиво, което не кореспондира с вложения в мотивите смисъл. Действително, в решението по делото е прието, че съгласно чл. 42з от ЗЧРБ забрана за влизане в страната се налага, когато са налице основания по чл. 10, ал. 1 от този закон. Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години и може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. Формирана е воля, че след като не се установява поведението на жалбоподателя да представлява заплаха за обществения ред като основание за експулсиране, не е налице и правно основание за налагане на мярка по чл. 42з от ЗЧРБ. Но съдът не е достигнал до правно заключение дали и в тази част атакуваният индивидуален административен акт подлежи на отмяна. Това не е сторено и в диспозитива на решението. В случая се иска тълкуване волята на съда, предвид очертания предмет на правния спор и възприетите в мотивите на решението правни изводи. Следователно, искането за тълкуване действително се основава на неяснота относно формираната в диспозитива на съдебното решение правна воля на съда относно спорното право и в този случай е допустимо тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК. Ето защо искането за тълкуване е основателно и следва да се допусне в следния смисъл: в първи абзац на страница трета от решение № 14428 от 5.11.2013 г. "при положение, че не се установява поведението на жалбоподателя да представлява заплаха за обществения ред като основание за експулсиране, не е налице и правно основание за налагане на мярка по чл. 42з от ЗЧРБ" да се разбира, че и тази принудителна административна мярка подлежи на отмяна, поради което и диспозитивът на постановеното решение следва да се тълкува за отмяна на заповедта в нейната пълнота, тъй като изричната воля на съда, формирана в приетия диспозитив не е за отмяна на акта "в частта, в която...", а авторитетното тълкуване сочи отмяна на заповедта изцяло. Предвид изложеното, Върховният административен съд