Решение № 9260 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2011 г.

Решение № 9260 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2011 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Иванов от гр. Пазарджик, подаден чрез адв. Миглена Станоева, срещу решение № 734 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 617 по описа за 2011 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 1002909 от 30.11.2010 г., издаден от ТД Пловдив на НАП, ИРМ Пазарджик, потвърден с решение № 112 от 09.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2000 г. - 739,37 лева и лихви 929,51 лева, за 2001 г. - 773,02 лева и лихви 858,47 лева, за 2002 г. - 590,15 лева и лихви 575,57 лева, за 2003 г. - 649,67 лева и лихви 550,29 лева, за 2004 г. - 2 797,51 лева и лихви 2 017,47 лева и за 2005 г. - 1 030 лева и лихви 615,93 лева. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени обжалвания ревизионен акт, и да се присъдят всички направени по делото разноски. Ответникът - Директорът на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита, изготвена от юрк. Даниела Стоянова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на касационен контрол е решение на АС- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Иван Георгиев Иванов срещу ревизионен акт № 1002909 от 30.11.2010 г., издаден от ТД Пловдив на НАП, ИРМ Пазарджик, потвърден с решение № 112 от 09.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2000 г. - 739,37 лева и лихви 929,51 лева, за 2001 г. - 773,02 лева и лихви 858,47 лева, за 2002 г. - 590,15 лева и лихви 575,57 лева, за 2003 г. - 649,67 лева и лихви 550,29 лева, за 2004 г. - 2 797,51 лева и лихви 2 017,47 лева и за 2005 г. - 1 030 лева и лихви 615,93 лева. В случая ревизионното производство е извършено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и обхваща периода 1.01.2000 г. - 31.12.2005 г., като ревизиращите са приели, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Процесната ревизия е повторна, тъй като предходният ревизионен акт е бил отменен с решение № 198 от 25.03.2010 г. (л. 373) на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя срещу определянето на данъчно задължение по ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2005 г. поради изтичане на срока за установяване на публични задължения регламентиран в чл. 109 ДОПК. Съдът е посочил, че в случая началото на административната процедура по установяване на задълженията на жалбоподателя по ЗОДФЛ (отм.) е поставено със ЗВР № 1506 от 07.09.2006 г. на началника на сектор "Ревизии и проверки" при ТД Пловдив на НАП, като с оглед правилото на чл. 109, ал. 1 ДОПК срокът е спазен, тъй като крайният срок за образуване на ревизионното производство е 31.12.2006 г. За да отхвърли жалбата на лицето съда е анализирал всички събрани по делото доказателства относно приходите и разходите на семейството на Иван Иванов и е установил превишение на разходите над приходите, с определени суми за тези години, поради което е посочил, че следва за тази разлика да бъдат определени данъци по смисъла на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Така постановеното решение е частично неправилно. Настоящият касационен състав намира за основателно възражението на касатора за погасяване на данъчните задължения за 2000 г. на основание чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), респ. чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата година. В чл. 54, ал. 1 от закона е предвидено, че лицето внася дължимия данък в 30-дневен срок след подаване на декларацията. Следователно, публичното задължение за 2000 г. е следвало да се плати през 2001 г., а давностният срок започва да тече от 1 януари на следващата година 01.01.2002 г., поради което е изтекъл към настоящия момент. Поради това решението в частта, в която е оставен в сила РА за определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г., заедно с лихвите следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в посочената част поради изтекла абсолютна давност и погасяване на задълженията. В останалата част решението е правилно. Доводите, наведени в касационната жалба, за незаконосъобразност на обжалваното решение относно установените задължения за периода 2001 г. - 2005 г., са същите като тези, поддържани от жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Правилно е прието, че ДЗЛ е реализирало подлежащ на облагане доход, който е укрит и липсват необходимите документи от значение за определяне на данъчната основа, поради което е налице основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Фактическите констатации не са опровергани, като те с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, което в случая не е направено. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е нарушена забраната на чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на производство за установяване на задълженията за данъци за периода 2001 г. -2005 г. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1506 от 07.09.2006 г., като процесния РА е издаден при повторна ревизия, тъй като с решение № 198 от 25.03.2010 г. (л. 373) на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив е бил отменен изцяло РА № 109 от 20.11.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив. и административната преписка на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. В редица свои съдебни решения ВАС е приел, че в тази хипотеза не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство по отменения РА. В чл. 155, ал. 6 от ДОПК изрично е записано, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяната на акта /решение № 6608/03.06.08 г. по адм. д. № 509/08 г.; решение № 4378/06.04.2010 г. по адм. д. № 14790/09 г.; решение № 244/10.01.2011 г. по адм. д. № 7299/2010 г.; решение № 2542/21.02.2011 г. по адм. д. № 9810/2010 г.; решение № 9015/30.06.2010 г. по адм. д. № 2909/2010 г./. С оглед изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Иван Г. Иванов против РА относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г., заедно с лихвите следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в посочената част поради изтекла абсолютна давност. Решението в останалата част относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.)за периода 2001 г. - 773,02 лева и лихви 858,47 лева, за 2002 г. - 590,15 лева и лихви 575,57 лева, за 2003 г. - 649,67 лева и лихви 550,29 лева, за 2004 г. - 2 797,51 лева и лихви 2 017,47 лева и за 2005 г. - 1 030 лева и лихви 615,93 лева, следва да бъде оставено в сила. С оглед уважената част на жалбата, решението на АС следва да бъде отменено и в частта на присъдената на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, сума над 659 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции - в размер на 134 лв. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,