Решение № 8297 от 8.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Икарст" ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Враца, представлявано от управителя К. Каменов, чрез пълномощника адв. М. Миковска, против решение 45 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело 920/2019 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за отказ 03-РД/5012/16.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отхвърлено изцяло проектно предложение: "Изграждане на предприятие за преработка на селскостопанска продукция плодове и зеленчуци и етерично маслени култури", град Враца, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., в размер на 597 322,06 лева, от които 447 991,55 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 149 330,51 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България, с бенефициент "Икарст" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, съответно не е обсъдил обстоятелството, че оспорения административен акт е позован на Уведомително писмо (УП) 147/подмярка 4.2, с изх. 01-2600/5985 от 07.10.2019 г., което е оспорено от жалбоподателя по съдебен ред. Оспорва се приетото от съда, че частта от цитираното уведомително писмо, с която са изискани документи от настоящия касатор не подлежи на съдебен контрол и няма характер на индивидуален административен акт. Сочи се също така, че не е обсъдено провеждането на процедурата по чл. 34, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), не е обсъдено и възражението, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически основания за издаването му. Иска се отмяна на съдебното решение, със законните последици от това. Претендира се заплащане на разноските за касационното производство. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Иванова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от пороци, налагащи неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Враца е решение за отказ 03-РД/5012/16.12.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено изцяло проектно предложение: "Изграждане на предприятие за преработка на селскостопанска продукция плодове и зеленчуци и етерично маслени култури", град Враца за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., в размер на 597 322,06 лева, от които 447 991,55 лева от ЕЗФРСР и 149 330,51 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България, подадена от "Икарст" ЕООД. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е приел за установено, че проектното предложение е подадено на 16.05.2018 г. от жалбоподателя (настоящ касатор). При извършената предварителна оценка и оценка на административното съответствие и допустимост, на основание чл. 35, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и т. 21.3 от Условията за кандидатстване, кандидатът е уведомен, че проектът е включен в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата. На същия е изпратено УП 147/подмярка 4.2, с изх. 01-2600/5985 от 07.10.2019 г., с което е уведомен, че Оценителната комисия е приела за недопустими за финансиране част от заявените разходи, посочени в писмото, касаещи подобект 1 и подобект 2 от проекта и заявения бизнес план (раздел II). Със същото уведомително писмо (раздел I) от дружеството е изискано да представи в 30дневен срок конкретно посочени документи и/или да приложи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент. В отговор с писмо вх. 2600/5985 от 06.11.2019 г. кандидатът е уведомил административния орган, че е използвал правото си на оспорване на раздел II от писмото - корекции в проектобюджета, пред Административен съд Враца, като си запазва правото да изпрати исканите документи и да подпише административния договор след съдебното произнасяне. В указания тридесетдневен срок дружеството не е представило изисканите документи и доказателства. При неизпълнение на указанията, изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното решение за отказ, посочвайки, че кандидатът не е спазил срока по т. 2 и т. 5 от раздел 27.1 от Условията за кандидатстване, който има преклузивен характер и не може да бъде удължаван за отделни одобрени за сключване на договор кандидати, тъй като това би било нарушение на принципите на процедурата за подбор и равнопоставеност на всички кандидати. Административният акт е издаден на основание чл. 38, т. 3, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и т. 9, във връзка с т. 9. З, предложение второ, във връзка с т. 2, т. 3 б. а, б. б, б. д, б. е, б. ж и т. 5 от раздел 27.1. "Процедура за уведомяване на неодобрени и одобрени кандидати и сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ" на Условията за кандидатстване. По делото не е спорно, а и от представените копия е установено, че с решение от 17.03.2020 г., постановено по адм. дело 765/2019 г. по описа на Административен съд Враца, оставено в сила с решение 13600/03.11.2020 г. по адм. дело 9241/2020 г. по описа на ВАС, е отменено Уведомително писмо 147/подмярка 4.2, с изх. 01-2600/5985 от 07.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта по раздел II - корекции в проектобюджета. При така установените фактически обстоятелства, решаващият съд е приел от правна страна, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, не страда от пороци относно формата на акта, съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и е мотивиран, тъй като са посочени фактическите основания за издаването му и същите кореспондират с правните такива. По отношение приложението на материалния закон - тълкуването и прилагането на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, по което се спори по делото, съдът е посочил, че при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл. 35, т. 1 от ЗУСЕСИФ се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Посоченият срок, пренесен и в т. 2 от раздел 27.1 от Условията за кандидатстване, е преклузивен и неспазването му от кандидата за финансиране води до отхвърляне на проектното предложение. По делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят, като кандидат е поканен да представи в 30-дневен срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, като същите не са били приложени към формуляра за кандидатстване и поканата е редовно връчена. В дадения срок по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, който е изтекъл на 11.11.2019 г., присъствен ден, не е представил исканите документи. Съдът е отхвърлил възражението, че оспорения акт е издадено преждевременно, тъй като административния орган се е позовал на указания, дадени в оспорен административен акт Уведомително писмо 147/подмярка 4.2, с изх. 01-2600/5985 от 07.10.2019 г., като е посочил, че частта на писмото по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с която се изискват документи, не е оспорена и не е акт, годен за съдебно оспорване. Дружеството е оспорило подлежащата на обжалване част от уведомителното писмо, касаеща извършването на корекция в проектобюджета по проектното предложение, като частта от уведомителното писмо, с която се изискват доказателства, не е предмет на обжалване по адм. дело 765/2019 г. по описа на Административен съд Враца. По тези съображения, съдът е приел, че оспореното решение за отхвърляне на проектно предложение е в съответствие с разпоредбата на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, съгласно която в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Законът е приложен правилно, като съдът е споделил и аргумента на административния орган, основаващ се на принципите по чл. 29, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, съобразно които се осъществява процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, т. е. при състезателно начало между проектните предложения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е постановил необосновано решение. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и изводите му са съобразени с безспорно установеното по делото, като фактите са подведени под коректно издирените и приложени материално правни норми. Не се спори по делото, че касаторът, като кандидат в обявената процедура за подбор (за същата не е спорно, че по надлежния ред са утвърдени Насоки за кандидатстване, включващи надлежно разписани условия за кандидатстване и условия за изпълнение на одобрени проекти, процедурата е надлежно обявена, назначена е Оценителна комисия, която е изготвила Оценителен доклад от 20.09.2019 г.) е одобрен за финансиране, независимо от корекциите в бюджета на проектното предложение, което изрично му е съобщено. Същият е включен в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗУСЕСИФ, част от оценителния доклад на комисията по чл. 33 от ЗУСЕСИФ. Уведомен е УП 147/подмярка 4.2, с изх. 01-2600/5985 от 07.10.2019 г., редовно връчено на член от домакинството на 11.10.2019 г., както за извършените корекции на бюджета на проекта, така и за обстоятелството, че подаденото проектно предложение е одобрено за финансиране. В раздел I на писмото е посочено, че проектното предложение получава 75 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 597 322 лева, което представлява 50% от одобрените инвестиционни разходи. Корекциите в бюджета на проекта са посочени в раздел II от писмото. Изрично е указано, че преди подписване на договора за финансиране, и съгласно раздел 27.1, т. 3 от Условията за кандидатстване, кандидатът следва да представи подробно описаните документи, установяващи съответствието му с изискванията да бъде бенефициент. Посочен е вида на изисканите документи, какво следва да съдържат, указания за актуалността на всеки от документите, начина на заверка и други подобни. Изрично също така е указано, че изисканите документи следва да бъдат предоставени в 30 дневен срок от получаване на писмото, т. е. до 11.11.2019 г. Кандидатът за подпомагане не се е възползвал от възможността, регламентирана в чл. 34, ал. 3 от ЗУСЕСИФ да възрази относно корекциите на бюджета пред ръководителя на УО, а е подал жалба против раздел II от писмото пред съда, като по жалбата е образувано адм. дело 765/2019 г. по описа на Административен съд - Враца. От друга страна, посоченото го е мотивирало да уведоми с писмо вх. 2600/5985 от 06.11.2019 г. административния орган, че се е възползвал правото си на оспорване на раздел II от писмото, с което са наложени корекции в проектобюджета, като е заявил, че запазва правото си да изпрати исканите документи и да подпише административния договор след съдебното произнасяне. Същият не е представил изисканите документи. Правилно съдът е приел, при тези данни, че са налице основанията на чл. 38, т. 3 от ЗУСУСИФ, кандидатът не е установил, че отговаря на изискванията на бенефициент, не е представил доказателства за сочените обстоятелства, съответно правилно административният орган е постановил оспореното решение за отказ, с което е отхвърли изцяло проектното предложение. Оспорването на наложените корекции в бюджета на проекта не е обстоятелство, което освобождава жалбоподателя от задължението да представи изискуемите документи, които установяват, че отговаря на изискванията за бенефициент. Правилно съдът с оглед закона и съдебната практика е посочил, че дадения тридесетдневен срок за представяне на изисканите документи е преклузивен, съответно неизпълнението на задължението за представянето им влече отхвърляне на проектното предложение. Жалбоподателят не разполага със законова възможност "да запази" правото си да изпълни задължението за доказване на съответствието си с изискванията за бенефициент, след изтичане на друг срок извън законния, както и да постави изпълнението на това изискване под условие, дори и това да е съдебно обжалване. Подобна възможност не е разписана в закона. Още повече, че изходът на съдебния спор относно наложените корекции не е преюдициален по отношение изпълнението на задължението, за което е поканен по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Каквато и да е сумата на финансовото подпомагане, жалбоподателят дължи доказването на обстоятелствата, че отговаря на изискванията на закона за бенефициент, поради което съдебният спор по отношение размера на финансовите корекции е неотносим към изпълнението на това задължение. Същият би имал значение относно клаузите при сключване на административния договор, но не и към предходния етап на доказване на съответствието на кандидата за подпомагане с изискванията за бенефициент. Основната част от възраженията в касационната жалба са буквално възпроизведени от решение 13600/03.11.2020 г. на тричленния състав на ВАС по адм. дело 9241/2020 г. касаещо отмяната на УП 147/подмярка 4.2, с изх. 01-2600/5985 от 07.10.2019 г., в частта по раздел II - корекции в проекто бюджета, което обаче е неотносимо към настоящия спор и възраженията не следва да бъдат обсъждани. Задължението, което кандидатът не е изпълнил е посочено в писмото, във връзка с разпореденото включване на проектното предложение в списъка за финансиране (раздел 1) и не зависи от съдебния спор по отношение другата разпоредителна част на УП, имаща характер на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.