Решение № 6328 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 747/2015 г.

Решение № 6328 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 747/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6693 от 7.11.2014 г. по административно дело № 2736/2014 г. Административен съд - София-град е: 1) отхвърлил жалбата на Виолетка Христова Иванова срещу решение № РО-81/11.02.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, с което е потвърдено разпореждане № 5202225297/5.09.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ - София-град; 2) осъдил Виолетка Христова Иванова да заплати на ТП на НОИ - София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Така постановения съдебен акт е обжалван с касационна жалба (наименована като въззивна) от Виолетка Христова Иванова от гр. София. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закони и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, действащ чрез старши юрисконсулт Велкова, оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Виолетка Иванова е подала заявление вх. № МП-21793/20.02.2013 г., като е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявителката е посочила, че за определяне на индивидуалния коефициент иска да се ползва от осигурителния доход, който е получавала в периода от 1.02.1982 г. до 31.01.1985 г., а за времето след 1997 г. периодът, който е послужил за определяне на индивидуалния коефициент за отпускането на пенсията й за инвалидност поради общо заболяване - 1.01.1997 г. - 17.09.2009 г. Иванова е подала декларация от 20.02.2013 г., в която е изложила, че от 31.12.2012 г. не работи, като за удостоверяване на това обстоятелство е приложила заповед № 508 от 6.12.2012 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 31.12.2012 г. С разпореждане № 5202225297 от 1.04.2013 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - София-град, на основание § 3, ал. 1 от ПЗР (преходни и заключителни разпоредби) на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2013 г. и ПМС № 332 от 20.12.2012 г. е определил от 1.04.2013 г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 20.12.2001 г. на Виолетка Иванова, да бъде изплащана в нов размер от 385.23 лева, с коефициентът 1.098. С разпореждане № 5202225297 от 5.09.2013 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - София-град на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменил пенсията за инвалидност на Виолетка Иванова от 50 % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 3.01.2012 г. със срок на инвалидност до 1.11.2012 г., като на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. от 1.04.2013 г. и пенсията е определена в размер на 310.88 лева, с коефициент 1.098. На Иванова й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, при навършена възраст от 60 години и 10 месеца и осигурителен стаж 39 г. 11 м. 19 дни, в това число 6 месеца на отложено пенсиониране. Пенсионният орган е взел предвид периодите, които заявителката е посочила за определяне на индивидуалния й коефициент, като при коефициент 1.628 е определен размер на пенсията в размер на 454.86 лв. Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. този размер е осъвременен с 2.2 % и с коефициент 1.022 е определено пенсията да се изплаща в размер на 464.87 лева. На основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждането е атакувано от Иванова по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган, като жалбоподателката е посочила, че отпусната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е следвало да бъде с начална дата от 31.12.2012 г., а не както е разпоредил пенсионният орган от 1.04.2013 г. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - София-град не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че съгласно § 3, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. пенсиите отпуснати с начална дата от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. се осъвременяват от 1.04.2013 г. с 2,2 на сто, като считано от 31.12.2012 г. за жалбоподателката са били налице всички основания за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, поради което предвид посочената разпоредба на ЗБДОО за 2013 г. пенсията на Иванова от 1.04.2013 г. е осъвременена и е отпусната в размер на 464.87 лв. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - София-град е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че няма основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесния административен акт. В съответствие с данните по делото и компетентно изготвеното заключение на вещото лице съдът е приел за установено, че административният орган е определил съдържанието на процесното пенсионно право съобразно доказателствата и установения в чл. 70 от КСО алгоритъм за изчисляване на пенсията. Видно от данните по делото при подаване на заявление за преизчисляване на размера на пенсията, като се вземе предвид стажът, придобит след пенсиониране, Иванова е посочила за период, от който да й бъде изчислен осигурителен доход и стаж: 20.01.2001 г. - 16.11.2009 г. От доклада за брутно трудово възнаграждение или доход (стр. 83 от административната преписка) се установява, че сумата на трудовото възнаграждение или доход е сгрешена, като вместо действителния доход от 2357583 лв. за периода от 1.01.1997 г. до 30.06.1999 г. е изчислен индивидуалният коефициент от сумата 23575583. Предвид техническата грешка на Иванова при индивидуален коефициент 1.811 й е определен размер на пенсията за инвалидност, считано от 26.02.2010 г., в размер на 341,43 лв. След осъвременяването на този размер от 1.07.2013 г. пенсията на Иванова е изплащана в размер на 385,23 лева. Пенсионният орган с разпореждането от 17.09.2013 г. е поправил допусната техническа грешка, като при ново изчисление при брутно трудово възнаграждение за периода 1.01.1997 г. - 30.06.1999 г. от 2357583 лв. е определил коефициент 1.496. Предвид корекцията на допуснатата техническа грешка се е формирал и новият индивидуален коефициент, който е послужил за определяне на пенсията за инвалидност. Видно от процесното разпореждане пенсията за инвалидност от 3.01.2012 г. е отпускана в размер на 283,13 лв., а от 31.12.2012 г. на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна поради отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно административният орган е спрял личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Виолетка Иванова, тъй като съгласно чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 от КСО. Според последната норма не могат да се получават едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в процесния случай на Виолетка Иванова й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което основателно и законосъобразно личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване й е спряна от пенсионния орган. Според заключението на вещото лице по задача 1.3 от експертизата размерът на пенсията, който следва да получава Иванова, съгласно алгоритъма на чл. 70, ал. 1 от КСО, е правилно изчислен от пенсионния орган, и предвид приложението на § 3, ал. 1 от ЗБДОО за 2013 г. от 1.04.2012 г. пенсията на заявителката е осъвременена с 2,2 на сто, при което крайната сума, която е определена за получаване от Виолетка Иванова, е в размер на 464.87 лв. В съдебно заседание, проведено на 9.10.2014 г., жалбоподателката е изложила, че е съгласна да се приеме заключението, но впоследствие с молба от 21.10.2014 г. е изразила становището си за некомпетентност на приетото заключение. Нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция Виолетка Иванова не посочва конкретна незаконосъобразност на процесните административни актове, а излага само твърдения за неправилното определяне на пенсията, поради което с оглед приобщените по делото доказателства, настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяната им. Първоначалната грешка, която пенсионният орган е допуснал при изчислението на дохода, е довело до изплащане на пенсия в по-голям размер, но предвид липсата на недобросъвестност от страна на Иванова, на основание чл. 114, ал. 2 от КСО административният орган правилно не е разпоредил връщането на неправилно отпусната пенсия. Вън от горното, трябва да се отбележи и, че наличието на технически грешки при изписването на цифри в решението само по себе си не може да обуслови неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,