Решение № 11091 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Въжаров с [ЕГН] и Х. Въжаров с [ЕГН] и двамата от гр. София, представлявани от адв. Орманов против решение 80/4.05.2022г. постановено по адм.д. 54/2021 г. по описа на Административен съд Сливен. С решението са отхвърлени жалбите на касаторите против Заповед РД-15-3405/18.12.2020г. кмета на община Сливен с която е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на УПИ ІХ-20 и УПИ Х-20, кв.2, кв. Ново село , гр. Сливен е са образувани нови УПИ ІХ-305, Х-306 и LІІ-321. Касаторите смятат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат същото да бъде отменено, както и да бъде отменена посочената заповед на кмета на община Сливен. Молят да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът кмет на община Сливен, в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Е. Мъндев и А. Анастасов, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорват жалбата. Считат атакуваното решение за правилно. Пледират оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Заинтересованите страни в първоинстанционното производство /ответници в настоящото/ Мъндев и Анастасов са сезирали кмета на община Сливен с искане от 23.03.2020г. за издаване на разрешение за изработване на проект на ПУП за изменение на действащия такъв в части план за регулация и план за застрояване относно УПИ ІХ-20 и УПИ Х-20 в кв. 2, кв. Ново село, град Сливен. Със заповед РД-15-1164 от 24.04.2020г.кметът е издал искането разрешение. На 4.06.2020г. проектът за изменение на ПУП е внесен в община Сливен. Разгледан е от ОЕСУТ, съобщен е по предвидения в ЗУТ ред. Заявителите са изпълнили дадените от ОЕСУТ указания, представяйки предварителен договор за доброволна удостоверение от СГКК-Сливен че в службата е представен и приет проекта за изменение на КК в частта й относно границата между имоти окончаващи на 305 и 321. Постъпило е възражение от Х. Въжаров. На второ свое заседание ОЕСУТ е разгледал възражението, не го е уважил и е приел за одобряване проекта за изменение на ПУП. С обжалваната пред Административен съд Сливен Заповед, кметът на общината на основание чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ е одобрил изменение на ПУП ПР и ПЗ за УПИ ІХ-20 и Х-20, като са образувани три нови УПИ ІХ-305, Х-306 и LІІ-321. С атакуваното решение, съдът от първа инстанция е отхвърлил жалбите на Б. и Х. Въжарови срещу посочената заповед. Приел е, че са налице условията за изменение на действащия ПУП, визирани в чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, позовавайки се на събраните по делото доказателства и изслушаните две съдебно-техничеки експертизи. Решението е правилно. Условията, които следва да са налице, за да бъде изменен устройствения план се съдържа в нормата на чл. 134 от ЗУТ. Относимата за настоящия случай хипотеза е тази по ал. 2, т. 2 на посочената правна норма, която предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове, могат да бъдат изменяни, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Действащият подробен устройствен план за територията, засегната от разработката, е в сила от 1996г. След одобряването му, през 2006г. е одобрена кадастралната карта на Сливен. Поискалите изменението лица Е. Мъндев и А. Анастасов са собственици съответно на ПИ 67338.522.305 и 67338.522.321. Касаторите Въжарови притежават ПИ 67338.522.306. Урегулирания поземлен имот ІХ-20 се състои от целия ПИ с идентификатор, окончаващ на 305 и част от ПИ окончаващ на 321, а УПИ Х-20 е съставен от останалата част от имот 321 и част от имот 306. От съпоставянето на границите на поземлените имоти по кадастрална карта и тези по действащия преди одобряването й ПУП е видно, че същите не съвпадат. С процесното изменение на ПУП границите на урегулираните имоти се преместват така, че да съвпаднат изцяло с границите на имотите по кадастралната карта, с изключение на новата граница между новосъздадените УПИ ІХ-305 и УПИ LІІ-321, която е предмет на предварителния договор за делба между Мъндев и Анастасов и проекта за изменение на КК, и която граница не засяга по никакъв начин имота по кадастрална карта на Въжарови. В потвърждение на този извод са и заключенията на двете вещи лица. Експертите са категорични, че процесният ПУП изцяло съвпада с границите по КК. Противно на твърдяното от касаторите, че вещото лице геодезист е на различно мнение, в разпита на инж. Русев в съдебно заседание проведено на 10.02.2022г., същият категорично заявява, че процесният ПУП отговаря на одобрената през 2006г. кадастрална карта /л.293/. В същият смисъл е и представеното него писмено заключение. Конкретно за УПИ Х-306 следва да се посочи, че източната, южната и част от северната му граници не се преместват и съвпадат изцяло със същите граници на УПИ Х-20, поставени с ПУП от 1996г., а част от северната и западната се привеждат в съответствие с границата по кадастрална карта и съвпадат изцяло с нея. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Не се налага преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта, ако кадастралната карта бъде поправена /изменена/ това ще бъде ново и отделно основание за изменение на ПУП. Не се изисква съвместно подаване на заявление от засегнатите от изменението собственици /съсобственици/ на съседни имоти. Този вид изменение на плана за регулация не е обвързано със съгласието на всички собственици. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила /респ. нейното изменение/ и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Такова разминаване в процесния случай по отношение на част от северната и западната регулационна граница на УПИ Х-20 /стар/, е категорично установено и което разминаване се изправя със създаването на УПИ Х-306. Не са налице, и останалите твърдени от касаторите нарушения. Спазена е процедурата по обявяване и съобщаване на постъпилия в община Сливен проект за изменение на ПУП. Видно от приложените по делото уведомления и служебни бележки, същият е съобщен и по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ /л.45/. При разработването на ПР и ПЗ са спазени нормативните показатели, видно от заключението на вещото лице арх. Якубович. За пълнота на изложението следва да се посочи и факта, че със Заповед 18-2539/4.03.2021г. /след постановяване на процесната заповед на кмета на Сливен/ началника на СГКК Сливен, по искане на касаторите, е одобрил изменение на КК и КР на Сливен, като е заличен ПИ с идентификатор 67338.522.306 и са нанесени нови обекти, един от който с идентификатор 67338.522.335 изцяло съвпада с УПИ Х-306, създаден с процесната заповед. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Сливен е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева. Макар и основателна, претенцията за присъждане на разноски в полза на ответниците Мъндев и Анастасов следва да бъде оставена без уважение. Същата е недоказана, тъй като не са представени доказателства за извършване на разходи пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,