Решение № 331 от 17.6.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002105408/2023 г.

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Д. К. като пълномощник на И. И. В. срещу решение № 1026 от 26.08.2023 г. по в.гр.д.№ 2265 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, IV състав, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционно решение № 260346 от 08.07.2022 г. по гр.д.№ 9870 от 2019 г. на Варненския районен съд, 19 състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решения № 260395 от 13.09.2022 г. и № 260046 от 06.11.2024 г., и делото е върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение спрямо надлежните страни. С определение № 402 от 30.01.2025 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Може ли да бъде обезсилено като недопустимо /като постановено срещу ненадлежна страна/ решение, в което е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива по отношение на лицата, спрямо които се постановява това решение? Касаторката И. И. В. не се явява в проведеното открито съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира становище. Пълномощникът на ответника по жалбата Д. З. З., съобразявайки постановеното вече решение за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Останалите ответници по жалбата Л. Д. П., Н. Д. И., Д. Т. И., И. Т. И., Д. Д. С., Д. Н. Д., Щ. Н. Д., Т. Г. Х., А. Г. К., С. А. С., Н. Н. И., П. Й. С., Г. Й. Б., Н. Й. Б., В. Щ. И., К. Г. И., Г. В. П., А. Г. А., Л. Д. Н., Ц. П. Д., Ц. Д. Ц., Т. В. Д., Д. К. А. и М. К. Д. не се явяват в проведеното открито съдебно заседание, не изпращат представител и не депозират становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставения за разглеждане правен въпрос приема следното: Действително, недопустимо е съдебно решение, постановено срещу починало лице- ненадлежна страна по делото. Когато обаче посочването на починалото лице в диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка на съда /когато е формирана воля да се постанови решение не срещу починалото лице, а срещу неговите наследници, но погрешно само в диспозитива на решението като страна е посочено починалото лице/, това решение не е недопустимо. В този случай, ако грешката е поправена с решение на първоинстанционния съд по чл.247 ГПК, въззивният съд, произнасяйки се по подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, следва да приеме, че решението е допустимо. Ако към момента на подаване на въззивната жалба и до приключване на въззивното производство очевидната фактическа грешка все още не е поправена, преди да се произнесе по въззивната жалба въззивният съд /служебно или по искане на страните/ следва да върне делото на първоинстанционния съд за поправка на тази грешка по реда на чл.247 ГПК. И в двата горепосочени случая въззивният съд не може да обезсили решението като недопустимо. С оглед отговора на поставения правен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо /като постановено срещу ненадлежна страна- починалия ответник Й. Б. Н., вместо срещу конституираните и участвали като ответници по делото негови наследници по закон Г. Й. Б., Н. Й. Б. и П. Й. С./, въпреки че по делото е била установена и впоследствие /с решение № 260046 от 06.11.2024 г. на Варненския районен съд/ поправена очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение от 08.07.2022 г. по отношение на посочените в диспозитива на решението ответници. След отмяната на въззивното решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение