Решение № 10710 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2016 г.
ВАСVIII отделение13.10.2016 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2207/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е тълкувано решение № 6608/04.11.2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА тълкуване на решение № 6608/04.11.2014 г. в следния смисъл: "с решение № 6608 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, ревизионен акт № 2051302766/02.09.2013 г. следва да се счита отменен в оспорената част". Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 10710 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП")- София срещу решение № 2207/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което тълкувано решение № 6608/04.11.2014 г. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- София има оплакване допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Иска да се допусне тълкуване на тълкуваното вече решение № 6608/04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, че със същото следва да се счита отменен РА в оспорваната част. Претендира присъждането на разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Н. П. К. в качеството на управител на "Ивяни газ" ЕООД, правоприемник на ЕТ "Ивяни- Наташа Камбурова", в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Настоящото дело е в срок за произнасяне, в който настоящият състав на касационната инстанция установи следното: С решение № 2207/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, е тълкувано решение № 6608/04.11.2014 г. в следния смисъл: с решение № 6608 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, ревизионен акт № 2051302766/02.09.2013 г. следва да се счита изцяло отменен. Настоящият състав констатира, че в решението, с което се тълкува, съществува несъответствие между изразената воля на съда в мотивите на решението и тази, отразена в отменителния диспозитив и на следващо място противоречие между отменителния диспозитив на решение № 6608/04.11.2014 г. и диспозитива на процесното решение. С обжалваното решение № 2207/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, е отменен изцяло процесния РА. Този диспозитив обаче не съответства на изразеното в мотивите на съдебното решение и съществува неяснота, която фактически не е отстранена с постановяването на решение № 2207/01.04.2016 г. и конкретно с начина, по който е формулиран диспозитивът на последното решение. В мотивите е посочено на ред 18 от стр. 2 на решението е записано следното: " Т. е предмета на спора е бил ревизионен акт № 2051302766/02.09.2013 г. в цялост, а не само в изменените или потвърдените части /ясно е, че в отменената част от ДДОДОП за жалбоподателя не съществува правен интерес от оспорване/.". А в диспозитива на решение № 2207/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град е посочено, че " ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на Решение № 6608 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София град, в следния смисъл: С Решение № 6608 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София град ревизионен акт № 2051302766/02.09.2013 г. следва да се счита изцяло отменен. " Наред с това, настоящият състав констатира, че в самите мотиви на обжалваното решение също е налице несъответствие между формираната и действително изразената воля на решаващия съд. На ред 18 от стр. 2 на решението е записано следното: " Т. е предмета на спора е бил ревизионен акт № 2051302766/02.09.2013 г. в цялост, а не само в изменените или потвърдените части /ясно е, че в отменената част от Директора на Д "ОДОП" гр. София, за жалбоподателя не съществува правен интерес от оспорване/.". В изречение второ, ред 21 на стр. 2 от решението, е записано следното: "В тази връзка на стр. 11 /първи абзац/ от мотивите на съдебния акт съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като е приповторил това на стр. 19 /последните два реда/ от мотивите на съдебния акт. В този ред на мисли констатираните нарушения на администартивно производствените правила от съда са били толкова съществени, че са довели до опорочаването до степен на незаконосъобразност на целия ревизионен акт. Т. е волята на съдебния състав е била да отмени в цялост оспорения РА № 2051302766/02.09.2013 г., а не в отделни негови части". Така установеното несъответствие е в противоречие с диспозитива на решение № 6608/04.11.2014 г., който е предмет на процесното решение за тълкуване, тъй като с Решение № 439/1003.2014 г. на Директора на Д "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП за част от проверяваните в хода на ревизията данъчни периоди, РА е изцяло отменен, в друга част е изменен, поради което предмет на съдебен контрол е бил РА само в частта, в която РА е потвърден и е бил предмет на съдебен контрол. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се допусне тълкуване на решение № 6608/04.11.2014 г. в следния смисъл: с решение № 6608 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4605/2014 г. по описа на Административен съд София-град, ревизионен акт № 2051302766/02.09.2013 г. следва да се счита отменен в оспорената част. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено с касационната жалба. В хода по същество от представляващия дирекцията - юрк. Николова, такова искане не е направено и не е конкретизирано по размер. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК