Решение № 10971 от 6.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2011 г.

Решение № 10971 от 6.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Форум Ареа" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Кърджали, срещу решение № 1023/10.06.2011 г. по адм. дело № 1720/2010 г. на Административен съд - Пловдив, второ отделение, дванадесети състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 1000266/11.05.2010 г. на ТД на НАП, гр. Пловдив, офис - Кърджали, потвърден с решение № 480/2.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начисления ДДС за м. 02.2007 г. и съответните лихви. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. В подадено писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя неправилно е доначислен ДДС на основание чл. 130, вр. чл. 26, ал. 7 ЗДДС, за данъчен период м. 02.2007 г. Установил е, че в полза на "Форум Ареа" ЕООД е учредено право на строеж, срещу което дружеството е поело задължението да извърши строителство за своя сметка, със свои средства и труд и да предаде на учредителите с разрешение за ползване обектите, върху които същите са си запазили правото на строеж - бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС. С оглед тази разпоредба, както и чл. 26, ал. 7 ЗДДС съдът е приел, че определянето на данъчната основа на спорните доставки на СМР следва да стане съобразно пазарната цена на тези услуги към дата на възникване на данъчното събитие - 21.02.2007 г., по които обстоятелства не е налице спор между страните. Спорът по делото е сведен до определяне на данъчната основа за облагане с ДДС на процесните доставки на СМР, а именно каква е пазарната цена на тези услуги, като е прието, че същата следва да бъде определена по някой от методите в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, във връзка с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, издадени от Министерство на финансите, обн. ДВ, бр. 70/29.08.2006 г. В тази връзка съдът е обсъдил наличните по делото заключение на експертиза съгласно Акт за възлагане № Рев 142-1/10.02.2010 г., изготвена от инж. Гиздаков в хода на данъчната ревизия, представените от жалбоподателя пазарни оценки на процесните обекти и доклад за извършена пазарна оценка на обособени части от недвижим имот, изготвени от оценител инж. Димитрова, съдебно-оценъчна и съдебно-счетоводна експертизи, допуснати и изслушани по делото. За определяне коректната пазарна цена на извършените СМР съдът е кредитирал експертизата, изготвена в хода на ревизията, която според съда е използвала правилният в случая метод за определяне на пазарна цена - методът на увеличената стойност по смисъла на § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че предмет на облагане с процесния ревизионен акт са СМР, свързани с изграждането на обекти - апартаменти, мазета, гаражи и др., които "Форум Ареа" ЕООД се е задължило да извърши за своя сметка, със свои средства и труд, представляващи насрещна престация срещу учредено в полза на дружеството право на строеж. Следователно в този случай е налице сключена бартерна сделка по смисъла на чл. 130 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по - ранната от тях - в случая на датата на учредяване правото на строеж. Съгласно чл. чл. 26, ал. 7 ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. По делото е безспорен моментът, към който следва да бъде определена пазарната цена на СМР. Спорен по делото е размерът на данъчната основа за облагане, представляваща пазарната цена на извършените СМР, а от там и размерът на дължимия ДДС. Възприетата от административния съд пазарна цена на услугите и изложените в тази насока аргументи са правилни и обосновани. При обсъждането и преценката на относимите към спора доказателства - заключение на експертиза, изготвена от инж. Гиздаков в хода на данъчната ревизия, представените от жалбоподателя пазарни оценки на процесните обекти и доклад за извършена пазарна оценка на обособени части от недвижим имот, изготвени от оценител инж. Димитрова, съдебно-оценъчна и съдебно-счетоводна експертизи, съдът не е допуснал сочените от касатора процесуални нарушения. Изброените доказателства са подробно обсъдени от съда, като е направен анализ на използваните от всеки един от експертите методи за определяне на пазарната цена на извършените СМР. Въз основа на извършен обстоен анализ на разпоредбите, визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени (Наредбата), съотнесени към фактите по делото, съдът правилно е приел, че при определяне на пазарната цена на строително монтажни работи, най-подходящият метод е методът на увеличената стойност, визиран в чл. 7 от Наредбата. В тази връзка съдът след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при липса на процесуални нарушения е възприел заключението, дадено от вещото лице в хода на данъчната ревизия, работило именно по посочения метод. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че вещото лице, назначено в хода на ревизията е работило по метода на сравнимите неконтролирани цени, по който метод е работила и съдебно-оценителната експертиза. Видно от Заключение на експертиза съгласно Акт за възлагане № Рев 142-1/10.02.2010 г., изготвена от инж. Гиздаков, т. 4 от констативно-съобразителната част - "пазарната цена на процесните обекти се получава по метода на увеличената стойност като сума от себестойността (цената на правото на строеж и себестойността на СМР услугите и надбавка 15 % печалба върху СМР)". Изключването на правото на строеж от така определената от експерта пазарната цена, послужило като основание за частична отмяна на РА, не е предмет на касационната жалба. Относно заключението по съдебно - оценителната експертиза, следва да се отбележи, че съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Съдът е изложил обстойни и логични аргументи защо не кредитира това заключение, най - общо изразяващи се в това, че експертизата е извършила оценка на изградените обекти (самите недвижими имоти), а не на строително - монтажните работи по изграждането им, а както вече се каза предмет на облагане с процесния ревизионен акт са СМР, свързани с изграждането на процесните обекти - апартаменти, мазета, гаражи и др. По аналогични съображения съдът не е възприел и представените от жалбоподателя пазарни оценки на процесните обекти и доклад за извършена пазарна оценка на обособени части от недвижим имот, изготвени от оценител инж. Димитрова. Съдът, съобразно правомощията си, визирани в чл. 202 ГПК не е кредитирал и заключението по съдебно - счетоводната експертиза, доколкото същата се е позовала изцяло на констатациите в съдебно-оценъчната експертиза, невъзприета от съда. От изложеното следва, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложения на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и при правилно приложение на материалния закон към установените по делото факти. На ответника по делото не се присъждат разноски, поради това, че същият не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК