Решение № 4841 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2009 г.

Решение № 4841 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "ТИКА" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Атанас Томов Червенков срещу решение № 56/17.07.2009 г. по адм. д. № 623/2004 г. на окръжен съд гр. Пловдив, 5 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № ОА-774/15.05.2004 г. на кмета на община Пловдив, издадена на осн. чл. 65 ЗОС, за изземване на терен публична общинска собственост, представляващ пешеходна зона на ул. Младежка в кв. "Русин махала" - Пловдив. Съдът приел, че имота е отдаден на концесия на жалбоподателя, като договора вече е прекратен с уведомление, получено лично от концесионера. Обсъдени са и двете заключения на вещи лица, назначени по делото. Прието е, че са констатирани особено съществени нарушения в непредставяне от страна на жалбоподателя на проектна документация на цялостен ситуационен план, съгласно чл. 32 от Наредба № 4 за обхват и съдържание на инвестиционни проекти. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Решението е мотивирано необосновано с приложените по делото писмени доказателства. В настоящия случай не се касае за обикновен наемател на общинска собственост, а за наемател по силата на сключен договор за концесия. За да се издаде заповед за изземване на такъв имот на осн. чл. 65 ЗОС, съдът е следвало да изясни преди всичко налице ли е било действително прекратяване на този договор, за да се приеме, че концесионера вече държи имота без правно основание. Договора за концесия е сключен на 29.01.2003 г. между общината като концедент и жалбоподателя като концесионер. В раздел "Прекратяване на договора" чл. 15 са изброени условията за прекратявне на договора, като в т. 6 е посочено "едностранно от концесионера, по реда на чл. 87 ЗЗД, в случаите по чл. 10 от настоящия договор". Залегналите в договора клаузи са задължителни за страните. От това следва, че за концедента - община Пловдив, в договора не е предвидено едностранно прекратяване на договора за концесия, а изпратените писма до концесионера № 9200-4123/11.02.2004 г. "че при неизпълнение на горните изисквания, настоящото писмо да се счита като предизвестие за прекратяване на договора", както и писмо изх. № 9200-4129/2/ от 20.04.2004 г. "че договора вече се счита за прекратен" нямат правна стойност. В договора е залегнала клаузата, че отношенията между страните ще се уреждат по реда на ЗЗД, което означава водене на отделен иск за прекратяването му. При наличните писмени доказателства не може да се приеме, че договора е прекратен. Съдът е следвало да констатира този факт, вместо да събира излишни доказателства с вещи лица, до колко е налице изпълнение или не на условията залегнали в договора, което е извън правния спор. С оглед изложеното, при липсата на валидно прекратен договор за концесия, то не е налице и основание за издаване на заповед по реда на чл. 65 ЗОС, тъй като жалбоподателя не владее и държи имота без правно основание. Обжалваното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество, като се отмени като незаконосъобразна издадената заповед на осн. чл. 65 ЗОС. По направеното искане на касатора за присъждане на разноски по делото, следва да се вземе предвид следното: за завеждане на делото пред първата инстанция са заплатени 50 лв. държавна такса и за настоящото производство 25 лв., като са представени три договора за правна помощ от 600 лв., от 200 лв. и за 4200 лв. или общо 5075 лв. От тази сума следва да се има предвид, че освен платения хонорар от 600 лв. на адв. Албена Йотова от адв. колегия - Пловдив с дата 14.05.2010 г., останалите две пълномощни са за друг адв. Таси Игнатов Цветанов за 200 лв. и третия хонорар за адв. дружество "Йотова и Сие" - Пловдив за 4200 лв., които не могат да се вземат предвид. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатеният хонорар се определя само за един адвокат, в случая е 600 лв. и 75 лв. общо за платена държавна такса за двете инстанции, разноските възлизат на 675 лв., които ответната страна - община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на касатора. Направеното искане за присъждане и на други разноски по делото, описани в "списъка за разноски" представен от касатора са неоснователни - разноски за пътни и командировъчни, възнаграждения за в. лица и пр. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение