Решение № 4602 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2010 г.

Решение № 4602 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 864 от 14.07.2010 г., постановено по адм. д. № 663/2009 г. Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Димитрина Николаева Стефанова против решение № 47/28.04.2009 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-000-00-00160794/26.03.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в РУ "СО" - Бургас. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Димитрина Николаева Стефанова с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие със събраните в хода на извършената от осигурителния орган проверка, на административното и съдебното обжалване писмени доказателства и в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество и бъде уважена претенцията на Димитрина Стефанова. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробно установените по делото факти, касационните възражения касаят приложимостта на релевантните материалноправни норми към тях. Предмет на спора е решение № 47/28.04.2009 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-000-00-00160794/26.03.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в РУ "СО" - Бургас, съдържащо отказ да бъде изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на жалбоподателката по болничен лист № А20080432228, за времето от 01.01.2009 г. до 06.03.2009 г. Не е спорно, че Димитрина Стефанова, в качеството на съдружник в "Марк 89" ООД със седалище гр. Несебър, е била самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В декларация от 28.11.2005 г. е отразила, че не извършва дейност. На 06.04.2009 г. е подала декларация, в която е заявила желание да бъде осигурена за всички социални рискове, без ТЗПБ и безработица, считано от 01.01.2006 г., като за целия период са внесени дължимите по размер осигурителни вноски. От Стефанова не се оспорва обстоятелството, че при започването на дейността на 01.01.2006 г., не е подала декларация по смисъла на чл. 1, ал. 13 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, с която да заяви вида на осигуряването. С процесното разпореждане, потвърдено от Директора на РУ "СО" гр. Бургас с решение № 47/28.04.2009 г. на Димитрина Стефанова е отказано изплащане на парично обезщетение за общо заболяване, тъй като при настъпването на временната неработоспособност не е имала качеството на осигурено лице за осигурителния риск "общо заболяване". Административен съд гр. Бургас е приел оспорените административни актове за законосъобразни. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква по силата на закона и според чл. 4, ал. 3 от КСО - е за осигурителните рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. По желание на самоосигуряващите се лица и на основание чл. 4, ал. 4 от КСО, тези лица могат да се осигуряват и за осигурителните случаи "общо заболяване", включващо временна неработоспособност или временно намалена работоспособност и "майчинство", в който се включват бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Това допълнително по своя характер осигуряване не е задължително, а възниква само когато този избор е обявен от лицето чрез съответната декларация и е бил приет от другата страна по осигурителното правоотношение (РУ "СО"). Желанието на самоосигуряващото се лице да разшири обхвата на своето осигуряване трябва да бъде заявено изрично - с декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, която се подава при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност или с декларация по чл. 1, ал. 3 от същата наредба, която се подава за промяна на вида на първоначално избраното осигуряване. Впрочем, с изменение и допълнение на цитираната по-горе наредба, Министерският съвет на Република България изрично е въвел правилото, че ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Т. е. подадената по-късно декларация не произвежда правно действие и самоосигуряващото се лице се счита (вече и ex lege) за осигурено само за рисковете, посочени в чл. 4, ал. 3 от КСО. От изложеното до тук следва правният извод, че промяната на вида на осигуряването се поражда само изрично чрез изразената със съответната декларация воля на самоосигуряващото се лице. Конклудентни действия, като внасяне на осигурителни вноски в размерите и за осигурителните случай по чл. 4, ал. 4 от КСО, не са обявени от нормативен акт за правопроменящ юридически факт, поради което не могат да имат за последица промяна на вида на осигуряването. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за правилен доводът на първоинстанционния съд, че подадената от Димитрина Стефанова декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (тогава с наименование Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина) не произвежда правно действие за минало време, т. е. за времето от 01.01.2006 г., сочено като започване на трудовата дейност, до 06.04. 2009 г. - дата на подаване на декларацията. Поради това законосъобразно административният орган е отказал изплащане на парично обезщетение по болничен лист № А20080432228, за времето от 01.01.2009 г. до 06.03.2009 г., тъй като Стефанова не е била осигурена за риска временна неработоспособност поради общо заболяване, защото не е подала своевременно нито декларацията по чл. 1, ал. 2, нито декларацията по чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни, Бургаският административен съд е постановил правилно решение и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,