Решение № 8297 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2010 г.

Решение № 8297 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 233 от ЗМВР и е образувано по жалбата на Петър Иванов Николов от гр. Стражица против заповед № К-7471 от 18.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която за това че след като на 21.06.2009 г. до гр. Стражица, при управление на лек автомобил е предизвикал ПТП, неправомерно е напуснал местопроизшествието и е предприел умишлени действия по укриването му чрез въвеждане в заблуждение на прекия си началник с цел да се избегне намесата на органи на КАТ, нарушавайки разпоредбите на ЗДП, като по този начин е нарушил т. 7, т. 8, т. 17 от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е но това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжност главен инспектор, категория В, началник на група в РУ на МВР Стражица. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина - не е шофирал лекия автомобил, при извършване на ПТП и не се е опитвал да укрие извършването на произшествието. Ответникът по жалбата- министър на вътрешните работи оспорва подадената жалба моли за нейното отхвърляне. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от ЗМВР от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото доказателства, приобщени в преписката, съдът намира подадената жалба за неоснователна. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № К-6409 от 5.08.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 230 от ЗМВР и въз основа на предварителни данни - предложение № 15063/29.07.2009 г., образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Със заповедта е открито дисциплинарно дело, определен е дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя за възможности те за участие и защита на правата му, както и правото му да бъде подпомаган от друг служител на МВР. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е призован да даде писмени или устни обяснения, като за направения от него отказ е съставен протокол от 11.08.2009 г., а отказът е удостоверен с подписа на двама служители на МВР. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка № 13554 от 19.08.2009 г. връчена на служителя на същата дата. Дисциплинарното производство е приключило със становище за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - чл. 224 от ЗМВР. Становището на комисията е, че с действията си жалбоподателят, в качеството на водач на МПС и участник в ПТП, е допринесъл за настъпването му и не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ЗДвП, при пострадал от ПТП, да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на място, както и да вземе мерки следите от ПТП да бъдат запазени от тяхното фиксиране и описване от компетентните служби. Въз основа на даденото становище от разследващия орган, дисциплинарно наказващия орган - министър на вътрешните работи е издал обжалваната в настоящото производство заповед, с която, въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване, е приел, че деянието на жалбоподателя съставлява нарушение на т. 7, т. 8 и т. 17, б."а" от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР е законосъобразен индивидуален административен акт . Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дициплинарното производство и материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, който, с оглед нормата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР, се брои от датата на изготвяне на обобщената справка и представянето й на наказващия орган. Основният довод в подкрепа на направеното оспорване, поддържан от жалбоподателя е, че изводите на наказващия орган, за това, че той е водачът на МПС, предизвикал ПТП, не съответстват на обективната истина. В хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства - показания от неучастващи в производството лица - служители в РУ на МВР, колеги на жалбоподателя, съпругата на същия, медицинска експертиза на жалбоподателя, автотехническа експертиза, както и иззет материал за изследване от мястото на произшествието. От анализа и съпоставката на данните от посочените доказателствени средства, дисциплинарно наказващият орган е стигнал до извод, че претърпялото ПТП превозно средство е било управлявано от жалбоподателя, а не от неговата съпруга, както се стреми да установи същият, самият той е получил увреждания, наложили приемането му в болнично заведение вечерта на същия ден - 21.06.2009 г. От факта, че като участник в ПТП, при което има пострадало лице, жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по Закона за движение по пътищата - чл. 123, т. 2, което в качеството му на служител в МВР води до извод за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - чл. 8 задължаващ служителя да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, чл. 7 - да пази доброто име на институцията, която представлява, както и чл. 17, б."а" задължаващ го в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България, наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Въпреки оспорването на приетите за установени в дисциплинарното дело факти, настоящата инстанция намира, че изводите на наказващия орган, че жалбоподателят сам е предизвикал ПТП и като участник в него е нарушил чл. 123 от ЗДвП, от което произтича и нарушението на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са подкрепени с доказателства и са обосновани. Прилагайки служебното начало да установи извършването на дисциплинарното нарушение, органът е проявил активност, събрал е многобройни писмени доказателства и експертни заключение, които, съпоставени и анализирани, са го довели до правилен извод относно релевантните за спора факти. жалбоподателят не е опровергал с насрещно доказване нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство фактическите констатации, установени в обобщената справка. Налице е извършване на вмененото с обжалваната заповед нарушение на служебната дисциплина, установените действия са подведени под съответстващата им правна норма, правилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Към установеното дисциплинарно нарушение е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, съдът намира жалбата като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт, за неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение