Решение № 13974 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2015 г.
ВАСVIII отделение21.12.2015 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1174 от 25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2262/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13974 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2015 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1174 от 25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2262/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181400034/14.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 275/12.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с която за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. на Калин Атанасов Калинов с ЕТ "Калин Калинов" са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 16 143,22 лв. и лихви в размер на 10683,31 лв. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Калин Атанасов Калинов с ЕТ "Калин Калинов", чрез адв. Павлов, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за допустима. По същество тя е основателна по следните съображения. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 181400034/14.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 275/12.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с която за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. на Калин Атанасов Калинов с ЕТ "Калин Калинов" са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 16 143,22 лв. и лихви в размер на 10683,31 лв. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Този извод е формиран след съставяне на баланс на касовата наличност за 2007 г., въз основа на който е установено дневно превишение на разходите над приходите на лицето. След анализ на релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че събраните от органите по приходите доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което ревизиращите незаконосъобразно са приложили особения ред за облагане по ал. 2 от същата разпоредба. Посочил е, че при съобразяване на претендираните като получени парични средства и при изчисляване на паричния поток на годишна база, крайното салдо за 2007 г. е положителна величина, което се потвърждава и от назначената съдебно-счетоводна експертиза. Освен изложеното съдът е приел, че към паричния поток за предходния период 2000 г. - 2006 г. следва да бъдат включени суми получени в резултат на покупко-продажба на недвижим имот, такива от дейността на РЛ като едноличен търговец и възстановяваните такива от "Адис Калинов" ООД, в което РЛ е съдружник, както и пълния размер на продажната цена по Нотариален акт № 57, том II, рег. № 2768, дело № 225/2000 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Така мотивиран, съдът е счел за необосновано приетото, наличие на данни за укрити приходи или доходи. Тъй като се касае за подоходно облагане, при което размерът на данъчната основа се определя на базата годишния облагаем доход, то съдът е приел, че и при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК следва да се съобразят изискванията на материалния закон - ЗДДФЛ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени: Първоинстанционният съд правилно е определил спорния въпрос по делото, а именно установените задължения за 2007 г., обусловени поради отказа на приходните органи да признаят получените средства от ревизирания субект от дейността му като ЕТ "Калин Калинов" и възстановявани такива от "Адис Калинов" ООД, от продажба на недвижим имот. Неправилно същият обаче е счел, че пълният размер на сумата получена при процесната продажба, следва да бъде отнесена към приходната част на паричния поток на ревизираното лице Калин Калинов. В разглеждания спор съдът не е съобразил, че получените средства от покупко-продажбата на недвижимия имот, следва да преминат в патримониума на Калин Калинов и съпругата му Анелия Калинова, предвид режимът, в който се намира имотът към момента на сделката, а именно съпружеска имуществена общност /СИО/. Съдът правилно е счел за доказано получаването на паричните средства, като насрещна престация. При наличие на изповядана сделка, оформена в нотариална форма, следва да се приеме, че цената посочена в нотариалния акт е действително заплатената, респ. получена такава, но отнасянето в пълен размер в патримониума на единия от двамата продавачи е противоправно. Видно от Нотариален акт № 57, том II, рег. № 2768, дело № 225/2000 г. за покупко-продажба на недвижим имот продавач на процесния е Калин Калинов със съгласието на съпругата си, а продажната цена е в размер на 33 036,40 лв. Съдът и вещото лице като не са съобразили, че предмет на продажбата е имот собственост на двамата съпрузи, са приели, че сумата от 33 046,40 лв. /действителна сума по НА - 33 036,40 лв./ следва да бъде включена при изчисляване на паричния поток за предходния период 2000 г. - 2006 г. Така посочената сума е следвало да бъда съобразена с режима на имуществени отношения на съпрузите, съдът като не е сторил това, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящият касационен състав споделя изцяло извода на административния съд, че неправилно ревизиращите органи не са възприели доводите на Калинов за получени парични средства от ЕТ "Калин Калинов" и възстановявани такива от "Адис Калинов" ООД, предвид наличието на доказателства установяващи спорния факт в това число - ГДД подавани от лицето, РКО, РПО, оборотни ведомости за процесните години, служебно бележки и др. В подкрепа на тези мотиви са и свидетелките показания на съдружник в "Адис Калинов" ООД и заключението на в. л. по ССчЕ, констатиращо, че липсва недостиг в 2007 г. От страна на съда правилно и законосъобразно е прието, че получените средства в предходните години - 2000 г. - 2006 г. следва да бъдат включени при изчислението на паричния период предхождащ процесния данъчен период 2007 г., тъй като същите са част от формиращите началното салдо на РЛ за 2007 г. пера. Посочените мотиви, настоящият състав намира, че следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото, а процесните суми отнесени при изчислението. Предвид липсата на доказателства съдът правилно не е приел като налични декларираните от Калинов средства претендирани като получени по дарение от дядо му. Правилно е посоченото в съдебното решение, че в изготвения от приходните органи паричен поток за 2007 г. е налице изчисляване на "дневна база", а не на "годишна" такава. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите трябва да установят общия размер на всички получени суми, които са на разположение, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В случая основателно в атакуваното решение е посочено, че изготвения в ревизионния доклад паричен поток е към съответни дати на осъществените парични операции. Недостигът е изчислен като са сумирани отрицателните салда подневно. Превишението на разходите над приходите не е изчислено на годишна база, което обстоятелство правилно е преценено от съда за незаконосъобразно. При новото разглеждане на делото така изложените мотиви следва да бъдат съобразени и проверката да бъде извършена на годишна база. Тъй като за разрешаването на спора е необходимо да бъдат формирани фактически констатации досежно определените на ревизирания субект задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г., при съобразяване на гореизложените мотиви, то по аргумент от чл. 220 и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, първостепенният съд следва да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да установи паричния поток на Калин Калинов в предходния период 2000 г. - 2006 г., началното салдо към 2007 г. и паричния поток в процесния данъчен период 2007 г. Изчисляването да бъде осъществено при съобразяване на посочените по-горе установености, а именно при включване в паричния поток за 2000 г. - 2006 г. на получените парични средства от ЕТ "Калин Калинов" и "Адис Калинов" ООД, както и сумите получени при продажбата на недвижим имот СИО, но в размер съобразен с режима на имуществените отношения на РЛ и съпругата му. Съдебно-счетоводната експертиза, като извърши проверка на паричните потоци на Калинов, да се произнесе на годишна основа има ли недостиг на парични средства, да установи на тази база за 2007 г. каква е данъчната основа за облагане, ако има такава и дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в едно със съответните лихви за забава. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,