Решение № 12803 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 768/2017 г.

Решение № 12803 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 768/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. Ч. от гр. Н., област - С., чрез пълномощника му - адв. Велков, срещу решение № 308/17.11.2016 г. по адм. дело № 201/2016 г. на Административен съд - С., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община - Н., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на С. З. Ч. срещу заповед № 462/17.08.2016 г. на кмета на община Н., с която на основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-1083, кв. 102 по плана на гр. Н. и е забранен достъпа до същия. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и че не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, служителите по чл. 223, ал. 2 съставят констативен акт, който връчват на заинтересуваните лица. След изтичане на срока за възражения, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строежа. По делото е безспорно установено, че процесният обект е в груб стоеж, находящ се в УПИ VII-1083, кв. 102 по плана на гр. Н., и за него липсват строителни книжа. С оглед на това, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта на кмета на община Н., издадена въз основа на констативен акт № 9/28.06.2016 г., е законосъобразна, тъй като с нея се спира строителството на строеж, осъществяван при липса на строителни книжа. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно не е отчел нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК допуснато от органа при издаване на заповедта, предвид неправилно посоченото правно основание - чл. 224а, ал. 1 ЗУТ. Константна е съдебната практика по този въпрос, а именно, че такова нарушение би имало тогава, когато актът не съдържа фактически основания, но не и тогава, когато не съдържа правно основание или посоченото правно основание е грешно. Това е така защото при посочени фактически основания за издаване на акта, съдът би могъл да определи приложимото право и да обоснове изводи за съответствие на акта с материалния закон. В случая оспорената заповед съдържа такива фактически обстоятелства, въз основа на които решаващия съд е определил правилно съответното правно основание за издаване на заповедта, като неточното му определяне от органа, както правилно е прието и от съда, не води до незаконосъобразността й. Изложените в административния акт фактически основания изцяло осъществяват състава на нормата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. Ето защо като е отхвърлил жалбата на Чафадаров, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,