Решение № 16400 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2019 г.

Решение № 16400 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Полина Богданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министъра на здравеопазването чрез гл. юрисконсулт Л. Любомирова срещу Решение № 7062/13.05.2019 г. на Върховния административен съд на Република България (ВАС) на тричленен състав на шесто отделение, постановено по адм. дело № 13115 по описа на съда за 2018 г., с което е отменена заповед № РД-20-12/06.07.2018 г. на Министъра на здравеопазването относно отказ да бъде заплатена сумата от 18537 лева от бюджета на министерството по заявление от С. Йончева от [населено място] за проведено от нея лечение в Република Турция на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с влязло в сила решение № 8629/04.07.2017 по адм. дело № 1288/2017 на ВАС. Върната е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Осъдено е Министерство на здравеопазването да заплати на С. Йончева разноски по делото в размер на 1 260 лв. С касационната жалба се иска съдебното решение да бъде отменено, като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи за непълно изяснена фактическа обстановка, като не е отчел писмо изх. № 95-00-210/21.12.2011 г. до г-жа Йончева. Излагат мотиви за неправилност на основния извод на съда, че методите на лечение, предложено в България и осъществено в Р. Турция са несъпоставими, тъй като края на 2011 г. в България не се е прилагало лечение посредством т. нар. "кибернож", а по същество обосновават, че двата метода са еквивалентни и равнопоставени. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Любомирова, която моли оспореното съдебно решение да бъде отменено по съображенията подробно изложени в жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на министерство на здравеопазването. Ответникът по делото - С. Йончева, не се явява, представлявана от адв. К. Добре, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Излага мотиви, че касаторът не е доказал, че доверителката му е била уведомена надлежно за предложеното й лечение в България, а при липса на такива доказателства не може да се приеме, че и е бил осигурен достъп до лечение в страната и следователно не може да се извършва сравнение между двата метода на лечение. По тези съображения, счита решението на състав на шесто отделение на ВАС за правилно и съобразено със закона и моли да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане в полза на ответника по касация на сторените в производството разноски, като прилага списък. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Обосновава, че касаторът и консултативният орган към него не са изпълнили основното си задължение – да закрилят здравето на гражданите и да им осигурят възможност да направят информиран избор за най-подходящото лечение. Намира за неоснователно възражението, че промяна в закона е налагала, заличаването на министъра, като страна по делото. Обоснова, че решаващият съд е можел да се произнесе и по същество. В заключение, предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, втора колегия, седми петчленен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Решаващият съд коректно, точно и безпристрастно е изложил мотиви за незаконосъобразност на отказа на министъра на здравеопазването да заплати за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването (МЗ) извършване на радиохирургия с "кибернож" на настоящия ответник по касация, проведено в Република Турция в периода от 29.11.2011 г. до 01.12.2011 г. Установени са правилно следните факти: Административно производство е започнало със заявление вх. № 95-00210/11.11.2011 г. до председателя за лечение в чужбина при МЗ за финансиране на лечение с "кибернож" в Анадолски медицински център, Р. Турция. Заявлението е придружено с медицинска документация и декларация на заявителя за самоучастие в лечението. Преписката е изпратена за експертни становища от профилната комисия по лъчелечение и по неврохирургия. В съгласие в постъпилите становища до заявителката е изготвено писмо с указание да се яви за преглед и плануване за лъчелечение на линеен ускорител в Специализирана болница за активно лечение по онкология (СБАЛО) ЕАД, гр. София. Не са представени доказателства, това писмо да е получено от г-жа Йончева, поради което тя не е изпълнила препоръката, а е предприела лечение в Р. Турция. В последствие е депозирала заявление вх. № 94-934/17.08.2016 г. за възстановяване на разходи за консултации, изследвания и лечение с "кибернож", проведено в Анадолски медицински център в периода 29.11.2011 г. до 01.12.2011 г, към което са приложени множество документи – медицински и финансови. По това заявление, министърът на здравеопазването не се е произнесъл. Мълчаливият отказ е бил оспорен от г-жа Йончева и е бил предмет на адм дело № 1288/2017 на ВАС. С решение № 8629/04.07.2017 г. по последно посоченото дело, мълчаливият отказ на министъра на здравеопазването е бил отменен и преписката му е върната за ново произнасяне по искането за възстановяване на парични средства за проведено в чужбина лечение съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на посоченото съдебно решение, настоящият касатор издава заповед № РД-20-12/06.07.2018 г, с която отказва да бъде заплатена за сметка на бюджета на МЗ сумата от 18537 лева за проведеното в Р. Турция лечение на г-жа С. Йончева. Отказът е мотивиран от административния орган, чрез взето становище от националния консултант по лъчетерапия, който счита че проведеното от турските му колеги лечение е еквивалентно на предложеното радиобиологично такова в СБАЛО. Взето е и становище от националния консултант по неврохирургия, който също счита, че при отказана от пациентката повторна оперативна намеса, единственият възможен вариант за опит за контрол над тумора е лъчелечение, което е било предложено за извършване в България. При тези становища министъра на здравеопазването е заключил, че проведеното в Р. Турция лечение е еквивалентно на провежданото и предложено на г-жа Йончева лъчелечение в България, поради което е отказал възстановяване на направените разходи за лечение в чужбина. Решаващият съдебен състав на шесто отделение на ВАС е приел, че заповедта за отказ на Министъра на здравеопазването е незаконосъобразна, тъй като не е доказано, че са предприети своевременни действия по уведомяване на заявителката за предложеното лечение в България, поради което не може да се изследва еквивалентността на приложеното в Р. Турция лечение с предложеното такова в България. Съдът е изследвал въпроса дали към края на 2011 и началото на 2012 г. в България е било достъпно и приложимо лечение с т. нар. "кибернож", като най-щадящ и съвременен метод за лечение, като е стигнал до извода, че лечение с такава апаратура в България към изследвания момент не е било достъпно, поради което е заключил, че са били налице материално правните предпоставки за получаване на положителен за г-жа Йончена индивидуален административен акт. Така постановеното решение е правилно. На първо място, настоящият състав счита, че е неоснователно възражението на касатора, че е следвало да бъда заличен като страна по делото и на негово място да бъде конституирана Националната здравноосигурителна каса, предвид изменението на компетентността на органа по издаване на разрешения за заплащане на лечение в чужбина със средства от бюджета на министерство на здравеопазването, прието със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Решаващият съд се е произнесъл по същото възражение с протоколно определение в съдебното заседание от 15.04.2019 г., като е установил, че сочената разпоредба в ПЗР на Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2019 г. се отнасят до закриването на Център "Фонд за лечение на деца" и правила за довършване на висящите процедури. Съдът правилно е заключил, че правната норма няма отношение към компетентността на министъра на здравеопазването, като издател на оспорения акт, предмет на спора, и е оставил искането без уважение. Мотивите се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Решаващият съд е събрал всички необходими доказателства и точно и пълно е установил факти по спора, обсъдил ги е подробно и се е произнесъл по всички възражения на страните. Не се установят процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство и постановяването на съдебния акт. В тази връзка в касационната жалба не са посочени конкретни нарушение на процесуалните правила, които настоящата инстанция да обсъжда. Правилно решаващият състав е приел, че по делото не е доказано, че писмо изх. № 95-00-210/22.12.2011 г., с което на г-жа Йончева е направена препоръка за лечение чрез радиотерапия и плануване на лечение с линеен ускорител в СБАЛО ЕАД, гр. София й е съобщено. Писмото е представено в заверено копие пред настоящата инстанция, но отново не са представени доказателства за връчването му на адресата. Нещо повече, от обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че писмото не е било връчено въобще, поради затруднения г-жа Йончева да бъде открита. При липсата на доказателства, че това предложение е стигнало навреме до адресата си, правилно решаващият съд е приел, че не може да изследва въпроса дали предложеното лечение в България е еквивалентно на извършеното в Р. Турция или не. Административният орган е длъжен да осигури участието на страните в производството, като това включва и възможността на изразят становище по събраните доказателства, включително по направено предложение от органа до страна, в хода на производството, по значим въпрос за постановяването на крайният съдебен акт, като това от писмо изх. № 95-00-210/22.12.2011 г., аргумент от чл. 34 от АПК. Спецификата на дейността на касатора – провеждане на здравната политика, закриляне на здравето на гражданите и осигуряване на възможност за информиран избор на подходящото лечение, предполага засилена грижа за своевременното съобщаване на всички актове и междинни документи на гражданите, търсещи лечение или възстановяване на средства за проведено такова. При липсата на доказателства, че г-жа Йончева е запозната своевременно с възможността за лечение в страна, не може да се приеме, че тя го е отхвърлила и следователно не стои въпросът за съпоставка на двата метода на лечение. Като е достигнал до същия извод, решаващият съд е постановил правилен съдебен акт. По делото безспорно е доказано, че към края на 2011 г. в България не е било достъпно лечение чрез радиохирургия с апаратура "кибернож". Безспорно е, предвид събраните доказателства по първоинстанционното дело, че този метод е съвременен и щадящ и с доказана ефективност в световната медицинска практика, както и че е бил подходящ и навременен за ефективно лечение на здравословния проблем на настоящия ответник по касация. Изводите на решаващият съд в тази връзка са правилни, съответни на закона и доказателствата по делото, настоящият състав ги възприема и не следва да ги преповтаря. Налага се извод, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания, които съответстват на материалноправните норми на Закона за здравето. При тези данни по делото, настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното решение, същото е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 от АПК бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 550 лева за адвокатска защита, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав,