Решение № 1286 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2009 г.

Решение № 1286 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2009 г., III о., докладчик съдията Емануил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивалин Йорданов Иванов, срещу решение № 5 постановено по адм. д. № 7329/2008 г. по описа на Административен съд-София град. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответната страна Главна дирекция "Охрана", към Министерство на правосъдието оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на Ивалин Йорданов Иванов против заповед № ЧР-244/2.11.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана"при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "Д" и чл. 246, т. 2 от Закона за МВР, във връзка с чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт е прекратено служебното правоотношение поради това, че е налице обективна невъзможност Иванов да изпълнява служебните си задължения- установено е наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР - същият е признат за виновен за това, че без да притежава свидетелство за управление на МПС е управлявал лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта 1,9 на хиляда, предизвикал е ПТП с материални щети, като на основание чл. 78а НК - съдът го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание. Наведените с жалбата оплаквания са заповедта е издадена от некомпетентен орган. Липсва предвидената от закона форма- заповедта не се предхожда от мотивирано предложение на органа по назначаването. Също така, освободен е реално от длъжност по време на извършване на конвойна дейност, без да е надлежно освободен от конвой. С оспореното решение, съдът е извършил служебна проверка законосъобразността на обжалвания административен акт и обосновал изводът си, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, както и, че административният орган е спазил процесуалните и материално правни разпоредби; актът е съобразен с целта на закона. Решението е обосновано и законосъобразно. Постановено е след анализ на представените с административната преписка писмени доказателства, при правилно прилагане на закона. Констатирано е, че Иванов е назначен за държавен служител на длъжност "старши сътрудник по охраната", на Областно звено "Охрана - Варна", с присъдена категория "Е"- полицай I-ва степен. Този факт, обуславя изводът, че съгласно приложимият закон - ЗМВР - чл. 246, т. 2 - заповедите за прекратяване на служебните правоотношения за тази категория служители се издават от органите по чл. 186, ал. 1 с. закон - а именно директорите на главни дирекции. И щом оспорената заповед е издадена от такова лице, то несъмнено е в кръга на правомощията му. Настоящият съдебен състав споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта. С промяната на чл. 268 ППЗМВР - (ДВ, бр. 91 от 21.10.2008 г.), сам органът по назначаването може да инициира и извърши прекратяване на служебното правоотношение, без да е необходимо за това мотивирано предложение от прекият ръководител на служител, категория "Е". Ирелевантно за законосъобразността на акта, както правилно е приел съда, е че същият е връчен на Иванов по време на изпълнение от негова страна на специфичната дейност по конвоиране. Неотносими към спора са също така и причините мотивирали касатора да извърши деянието, за което същият е признат за виновен, но е освободен от наказателна отговорност, тъй като същата е заменена с административно наказание. Именно това обстоятелство- е обективна пречка по силата за закон - чл. 179, ал. 2 ЗМВР - Иванов да заема държавна длъжност, като служител от сочената по-горе категория, поради което единствената възможност за органа по назначение - е да прекрати служебното правоотношение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,