Решение № 6855 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД, гр.София, чрез процесуален представител ст.юрк. Р.Спасова, срещу решение 1451/06.03.2024 г., постановено по адм. д. 10827/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-814 от 20.09.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд е формирал неправилни изводи - не е отчел обстоятелството, че КЕВР, по своя преценка, не може да предписва начин на присъединяване, тъй като техническите констатации излизат извън правомощията му, както и че застрашаването на качеството на електрическата мрежа и снабдяването на клиентите с електрическа енергия не е съобразено с разпоредбата на чл. 116, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени решение Ж-814 от 20.09.2023 г. на КЕВР и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител гл. юрк. Башлиева, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна ЗММ Нова Загора АД, гр. Нова Загора, чрез процесуален представител адв. Д.Колева, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Електроенергиен системен оператор ЕАД /ЕСО АД/, гр.София срещу Решение Ж-814 от 20.09.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 6, т.4 от ЗЕВИ и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, Комисията е дала задължителни указания на дружеството в четиринадесет дневен срок от получаване на решението да издаде Становище с условията на присъединяване към електропреносната мрежа на фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия /ФЕЦ/ и съоръжение за съхранение на електрическа енергия, предвидени за изграждане на територията на ЗММ Нова Загора АД, находящи се в [жк], гр.Нова Загора, обл.Сливен, съобразени с мотивите на решението /т.1 от Решението/ и в 7- дневен срок, след приключване на дейностите по т.1, ЕСО ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им /т.2 от Решението/. Съдът е установил, че административното производство пред КЕВР е инициирано по жалба на ЗММ Нова Загора АД срещу ЕСО ЕАД във връзка с отказа на дружеството, обективирано в писмо изх. ЦУ-ЕСО-1374#1/10.05.2023 г., да извърши проучване на условията за присъединяване към електропреносната мрежа на фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност 9,1 МW и съоръжение за съхраняване на електрическа енергия с капацитет 3,4 МW, предвидени за изграждане на територията на ЗММ Нова Загора АД. В писмото е посочено, че искането за проучване на условията за присъединяване на процесното ФЕЦ е било разгледано от Постоянен технически съвет на ЕСОЕАД, като решението е отразено в протокол 8/2023 г. и дружеството-заявител е уведомено, че е надхвърлена мощността на плануваните за подмяна в подстанцията силови трансформатори 40/50 МVА, което прави невъзможно присъединяването на централата към п/ст Нова Загора. Съдът е отразил, че от приложената еднолинейна схема на ОРУ на п/ст Нова Загора 110/20 kV, с технически данни на съоръженията в трафополета и на трансформатори 110/20 kV, Комисията е установила, че Трафо 2 е тип ТМРУ - 25000/110/21, а Трафо 1 е тип ТМРУ - 40000/110/21/6,3, като общата инсталирана мощност на съществуващите трансформатори 110/21 kV в п/ст Нова Загора 110/20 kV, към момента на констатацията, е 65 MW. От приложената еднолинейна схема на ЗРУ 20 kV на п/ст Нова Загора 110/20 kV Комисията е установила, че монтираните съоръжения в килия 19 и 30, в които са присъединени захранващите кабели за пряко присъединения обект на ЗММ Нова Загора АД е с възможност за присъединяване на всяка от килиите на 10 MW (т.т. - 300А) товар или генерация. Комисията е констатирала и че поисканите товари са предоставени некоректно като е.е.- в kWh, вместо в MW, за единица време, както и че производствената база на Завода за производствени машини е присъединена пряко към електропреносната мрежа в ЗРУ 20 kV на п/ст Нова Загора. Присъединената мощност на обекта като клиент е 6 MW, като за присъединяването си ЗММ Нова Загора АД е направило инвестиционни разходи в размер на 218 000 лв. и е прехвърлило изградените присъединителни съоръжения на EСО ЕАД в съответствие с чл. 21, ал. 7 от Наредба 6. Съдът е установил и следното: Заявената за изграждане ФЕЦ е предвидена с мощност 9,1 MW за собствена консумация и продаване на излишъка в мрежата, а съоръжението за съхраняване на енергия ще представлява акумулаторна батерия с мощност 1,5 MW и капацитет 3,4 MWh. След запознаване с приложените към преписката документи, становища на страните и относимата нормативна уредба ЗЕ и Наредба 6, Комисията е приела, че достигнатата инсталирана мощност на п/ст със заявените за изграждане централи не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже издаването на становище, с оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 9 от ЗЕ. Комисията е посочила и че ЕСО ЕАД няма конкретен отговор на въпроса на КЕВР на кои точно изисквания на чл.116 от ЗЕ не отговаря обект, който още не е изграден и за който не е издадено становище с условията за присъединяване. Комисията е посочила, че поради непредставен препис от протокол от заседанието на ПТС на ЕСО ЕАД 8/2023 г. не са ясни мотивите и причините за взетото решение; че поисканите товари са представени некоректно, като ел.енергия е отразена в kWh, вместо в MW за единица време; че от представените товари на трансформаторите в табличен вид не става ясна каква е била работата на трансформаторите за посочените времена в паралел или работи само един от тях; че не е ясна логиката при определяне на сумарната генерация към п/ст Нова Загора при подаденото искане, при положение че заявената мощност е по-малка от инсталираната такава на съществуващите трансформатори; не е ясен подходът на специалистите в ПТС при отчитане спецификата на заявения обект за производство и какво проучване са направили; не са отчетени товарите в п/ст, водещи до намаляване на произведената ел.енергия; не е посочен начинът на отчитане на неравномерното производство, свързано с натоварването на мрежата; не е взето предвид намалението на производството с частта за собствена консумация на обекта; не е отчетено предвиденото изграждане на съоръжението за съхранение на енергия и др. Комисията е констатирала, че в случая няма изисквания за прилагане на критерии n-1 по чл.13, ал.1 от ПУЕЕС; че няма нормативно законово основание, на базата на което ЕСО ЕАД да е определило годишен график за работа само с един трансформатор в п/ст Нова Загора и че не е отчетен и факта, че използваните при изчисленията максимални производствени мощности на централите са с кратка продължителност през деня. Въз основа на посочените констатации КЕВР издала оспореното решение. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен администратиивен орган, надлежно оправомощен съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и в съответствие с предоставените му по смисъла на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ правомощия, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и предвидените в закона процедурни правила и при правилно приложение на материалния закон. Счел е за правилни изводите на КЕВР, че в писмото на ЕСО ЕАД не е посочено на кое от условията по чл. 116 от ЗЕ не отговаря обекта, за който се иска присъединяване от ЗММ Нова Загора АД. Посочил е, че формирания от ЕСО ЕАД отказ е постановен в нарушение на чл.116, ал.3 от ЗЕ; че не е съобразен с разпоредбата на чл. 116, ал. 9 от ЗЕ и разпоредбите на чл. 54, ал. 1, ал. 2 и ал.4 от Наредба 6; че отказа е немотивиран, като не са посочени какви мерки дружеството следва да предприеме за отстраняване на причините за отказа съобразно плановете за развитие на мрежата, в т.ч. и такива свързани със заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация; не са посочени и изискванията по наредбата, на които ЗММ Нова Загора АД не отговаря, за да е налице основание за отказ за присъединяване, По изложените съображения съдът отхвърлил жалбата на ЕСО ЕАД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Настоящият състав споделя изводите му, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и административно производствените правила, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователни и бланкетни са и доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, а обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Неоснователни са и твърденията за противоречие на решението с материално-правните разпоредби и целта на закона. В случая, в съответствие с лицензионната си дейност пренос на електрическа енергия, ЕСО ЕАД е следвало да разгледа и да се произнесе по искането на ЗММ Нова Загора АД за присъединяване към електропреносната мрежа на предвидената за изграждане ФЕЦ за собствено потребление и на съоръжение за съхранение на електрическа енергия. Вярно е, че дружеството не е задължено да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия, като това му задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки - изрично посочените в чл.116 от ЗЕ и относимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи / отм./. Следователно, дружеството не може да откаже да предостави исканата услуга по причини, непосочени в закона. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ установява задължение за оператора на електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят: 1. е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2. е изпълнил своите задължения по договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 4. е сключил договор за достъп по чл. 84. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, е императивна и установеното с нея задължение за операторите на електропреносната и на електроразпределените мрежи следва да бъде безусловно изпълнявано, при наличие на посочените в закона предпоставки. За да се гарантира изпълнението на това принципно задължение, в ал. 3 на чл. 116 от ЗЕ е предвидено, че ангажимент на съответния оператор е да извършва разширението и реконструкцията на мрежата, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. В съответствие с чл.116 от ЗЕ, чл. 72, ал.З и ал.4 от относимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи / отм./ също регламентира, че разширението и реконструкцията на преносната и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на електрическа централа, се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост, като електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на електрическа централа към преносната или към разпределителната мрежа след границата на собственост с производителя, се изграждат от съответния мрежови оператор и са негова собственост. Извън посоченото, чл. 116, ал. 8 и ал. 9 ЗЕ изрично предвиждат, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже нова точка за присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия на основание, че това ще доведе до допълнителни разходи, свързани с увеличаване на преносната способност на елементите от мрежата в непосредствена близост до точката на присъединяване. Промените в електропреносната мрежа, необходими за присъединяването, се отразяват в следващия 10-годишен план за развитие на мрежата. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че оператор на електрическа мрежа може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа, като следва да посочи причините да отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване. В случая ЕСО ЕАД не е изпълнило посочените изисквания, като причина за отказа е посочена: надхвърлена мощност на плануваните за подмяна в подстанцията силови трансформатори 40/50 МVА. Посоченото обаче не удовлетворява изискването за мотивираност на становището за отказ от присъединяване, за която неяснота административния орган подробно в оспореното решение е изложил съображения. В тази връзка, правилни са изводите на КЕВР и първонстанционния съд, че достигнатата инсталирана мощност на п/ст със заявените за изграждане централи не е сред предвидените в ЗЕ и Наредба 6 от 24.02.2014 г. основания за отказ на оператора на преносната мрежа да издаде исканото становище, поради което така изложеният от ECO ЕАД мотив е несъстоятелен и противоречи на материалноправните разпоредби. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че отразяването на технически параметри и данни за техническото състояние на енергийните обекти, не са послужили като основание за издаване на оспорения административен акт. Техническите констатации и установените от КЕВР разминавания и непълноти, в т.ч. и непредставянето на решението на Постоянния технически съвет на ЕСОЕАД, са свързани с неясните мотиви и причините за постановения отказ. Ето защо и в съответствие с правомощията си по чл. 22 от ЗЕ, КЕВР разполага с компетентност да укаже на дружеството произтичащите му, от закона или от други правнообвързващи актове, административни задължения. С изложените, както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство, съображения за застрашаване качеството на електрическата мрежа и снабдяването на клиентите с електрическа енергия недопустимо се допълват мотивите на постановения отказ, като горния извод се отнася и до изложеното в касационната жалба обяснение за режима на работа на трансформаторите в п/ст Нова Загора. След като ЕСО ЕАД немотивирано и в разрез със законовите изисквания е постановило обжалвания отказ, правилно и обосновано КЕВР е приела, че подадената до нея жалба е основателна и е дала на оператора на преносната мрежа задължителни указания. Като е приел оспореното решение на КЕВР за законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Основателна е и претенцията на заинтересованата страна ЗММ Нова Загора АД, гр. Нова Загора за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС, съгласно представените договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение