Решение № 1407 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2007 г.

Решение № 1407 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на А. П. А. и Д. С. А. - двамата от гр. С., против въззивното решение № 119 от 27 април 2007 г., постановено по в. гр. д. № 100 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2007 г. с което е оставено в сила решение № 536 от 20 декември 2006 г., постановено по гр. д. № 436 по описа на районния съд в гр. Т. за 2006 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, но на практика се твърди недопустимост на атакуваното решение. Касаторите изтъкват, че съдът не е обсъдил всички представени доказателства, защото страните са се договорили купувачът да не упражнява правото си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да не предявява съдебен иск за обявяване на договора за окончателен преди 31 юли 2006 г., а исковата молба е заведена преди тази дата, поради което искът е преждевременно предявен. Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В писмени бележки и в съдебно заседание процесуалният му представител адв. К сочи доводи за неоснователността на касационната жалба. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че между страните е сключен предварителен договор, изменен с анекс, а при условията на чл. 188, ал. 3 от ГПК към датата на обявяване на делото за решаване договорът все още не е бил сключен и предявеният иск по тази причина е основателен. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба. В исковата си молба ответникът по касация сочи, че е изплатил изцяло продажната цена преди подписването на анекс към предварителен договор, но продавачите не упражнили правото си да прекратят действието на предварителния договор в определения срок и отказали да сключат окончателен договор. Атакуваното решение е правилно. По делото е установено, че с предварителен договор от 30 декември 2005 г. страните по спора се споразумели за покупко-продажба на дворно място и намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна масивна сграда и масивен гараж, за сумата от 13500 евро, като ищецът дал съгласие касаторите да упражнят правото си едностранно да прекратят действието на предварителния договор, при условие, че до 31 януари 2006 г. върнат платената сума. С анекс от 15 февруари 2006 г. страните определили нова цена за имота от 23800 евро, като записали изрично, че цената е изплатена, а срокът за сключване на договора се променя на 31 март 2006 г., като касаторите отново имали възможност едностранно да прекратят договора до същата дата, стига да върнат изцяло заплатената сума. Страните не спорят, че помежду им има сключен предварителен договор. Не се спори още и че касаторите са собственици на продавания имот. Основното възражение на касаторите е, че искът за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор, е предявен преждевременно. В анекса към договора изрично е уговорено, че страните се споразумяват купувачът да не упражнява правото си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и да не предявява съдебен иск преди 31 юли 2006 г. Искът е предявен на 11 юли 2006 г. - двадесет дена преди уговорената дата. Невярно е твърдението на касаторите, че искът е преждевременно предявен. От една страна, посочената уговорка е нищожна, защото по естеството си представлява предварителен отказ от предявяване на иск. Освен това, както правилно е посочил и въззивният съд, при условията на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), до постановяването на решение по съществото на спора дори и срокът по уговорката е изтекъл, но данни за сключен окончателен договор не се представят. Ето защо, след като е изтекъл крайният срок за подписване на окончателния договор, записан в анекса, а именно - 31 март 2006 г., изправната страна по договора (в случая - ответникът по касация) разполага със законовоустановената възможност да сезира съда с иск по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. При наличието на предпоставките за основателността на предявения иск, съдът правилно е постановил съответния резултат по спора. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение