Решение № 5055 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2014 г.

ВАСV отделение07.05.2015 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила Решение № 3917/12.06.2014 г., постановено по а. д. № 4216/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5055 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 50, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на правосъдието, против Решение № 3917/12.06.2014 г., постановено по а. д. № 4216/2014 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена, по жалба на Сдружение "Спортен клуб по борба "Ангел войвода", гр. Хасково (Сдружението), Заповед № ЛС-04-1660/10.10.2012 г. на зам.-министъра на правосъдието. С последната е заличено вписването на Сдружението под № 20031208005 в Централния регистър към Министерството на правосъдието (МП) на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност (Регистъра) на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ. Недоволен от решението, зам.-министърът го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от АССГ нарушения на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Сдружението против неговата заповед. Моли и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружението, чрез представен писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата. Моли отхвърлянето й като неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно установено от фактическа страна е, че Сдружението е вписано в Регистъра под № 20031208005 със Заповед на зам.-министъра на правосъдието под същия номер от 2003 г. Поради неизпълнение на задълженията си по чл. 46, ал. 1 ЗЮЛНЦ за периода 2004 - 2011 г., на Сдружението е изпратено Писмо изх. № 05-00-1548/07.08.2012 г. (л. 21 от а. д. № 11063/2012 г. на АССГ) с указания да представи необходимите документи в 7-дневен срок от съобщението. Писмото е изпратено на адреса на председателя на Управителния съвет (УС) Томи Терзиев, но не е било получено от него поради отсъствие, видно от приложения на л. 24 документ обр. 250 на Български пощи ЕАД. На 21.09.2012 г. е изготвено "Съобщение" на основание чл. 61, ал. 3 АПК със Списък на ЮЛНЦ, които подлежат на заличаване от Регистъра на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. По повод докладна записка рег. инд. 05-00-1548/8.10.2012 г. на младши експерт в Дирекция "Регистри" на МП до заместник-министър Вълкова, е издадена Заповед № ЛС-04-1660/10.10.2012 г., с която е заличено вписването на Сдружението в Централния регистър към МП. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазена законово определена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прието е от АССГ, че от страна на издателя на акта не е спазен чл. 48, ал. 2 ЗЮЛНЦ: не е изпратено писмено уведомление на Сдружението, с което да му се определи допълнителен срок за представяне на необходимата информация, поради което е отменена заповедта. Посоченият правен извод се оспорва от касатора. Твърди се, че след недоставянето на изпратеното писмо с указания, Сдружението е било известено за искането на зам.-министъра и намерението му по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, т. е. за началото на процеса по издаване на административния акт. Този довод на касатора се преценява от ВАС като неоснователен. Текстът на чл. 48, ал. 2 ЗЮЛНЦ изисква задължителното уведомяване на адресата на писмото на зам.-министъра, за да започне да тече даденият от последния допълнителен срок за отстраняване на пропуските по чл. 48, ал. 1 с. з. Изпращането на писмото само по себе си не може да се приеме за редовно уведомяване на Сдружението, така както е приел и първоинстанционният съд. Не може да се приеме за такова и изготвянето на "Съобщението" (л. 19), тъй като липсват данни последното да е било поставено на таблото за обявления, в Интернет страницата на Министерство на правосъдието или да е оповестено по друг обичаен начин, съгласно чл. 61, ал. 3 АПК. По въпроса на кого и как е съобщено това "Съобщение" и съобщено ли е то въобще на някое от вписаните в списъка лица (за случая - Сдружението), липсват данни по делото. Освен изложеното, във въпросното "Съобщение" действително не са посочени фактическите и правни основания, поради които изброените в него ЮЛНЦ ще бъдат заличени. Т. е. изводът, че дори и да се е запознало с него, Сдружението не би знаело какво точно е основанието за предстоящото му заличаване и не би могло да изпълни дадените с писмото разпореждания, с които не е запознато, е правилен и обоснован. Доводът за необоснованост на решението е заявен, но неконкретизиран. Касаторът не сочи кой факт от приетото за установено от страна на АССГ, на кое събрано по делото доказателство не съответства, поради което ВАС не е в състояние да го провери и да се произнесе по него. Може условно да се приеме, че касаторът оспорва извода за несъобщаване на указанията на зам.-министъра до сдружението - въпрос, който е от категорията на правните изводи на съда и който се разгледа по-горе. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че решението на първоинстанционния съд като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

1